Нова работа

Преди малко гледах един много забавен филм – Pursued (Преследван) с Christian Slater в ролята на вманиачен рекрутър (headhunter, ловец на глави) – човек, който не се спира пред нищо, докато не убеди набелязания от него специалист да приеме новата работа, която му предлагат.

Героят на Слейтър – Винсънт Палмър – никога не приема “не” за отговор и дори убива близките хора на избраните специалисти, само и само да ги принуди да подпишат договора с новия работодател. Главният герой във филма пък беше толкова предан на фирмата си, че се запъна и от това произлезе ефектен екшън. В един момент възложителят на поръчката – новият работодател се отказа от офертата пред вида на пораженията и труповете, които се бяха натрупали от дейността на Палмър, но вече нямаше кой да го спре.

Естествено, в края на филма се оказа, че човекът е психопат и трябваше да го убият, за да завърши с хепи енд, но не това е важното. Запитах се дали наистина е възможно някой работодател толкова много да цени един специалист, че да назначи специални ловци на глави, да отдели месеци време и колосален бюджет, само и само да убеди набелязания човек да се присъедини към неговата фирма. Да не говорим за престъпване на закона.

Гледайки филма с очите на българин, който е виждал стотици примери на надменно и презрително отношение на мениджмънта към служителите на фирмата, на поругаване на личното достойнство и сблъсквайки се с масовото убеждение, че всички служители за лесно заменими, този филм ми изглеждаше смешен и фантастичен.

Колко са професионалистите у нас, които са си създали обществен имидж на класни специалисти, които наистина биха могли с таланта си да измъкнат една фирма от калта и да я направят отново просперираща? И колко са бизнесмените, които вярват, че успеха на тяхната компания зависи от способностите и мотивацията на служителите им, и са готови да похарчат много пари, за да ги приобщят към своя екип? Излишно е да питам колко са онези лоялни служители, които не биха се полакомили да напуснат фирмата, в която са отдали значителна част от своята енергия, за по-голяма заплата.

Сигурно се броят на пръсти. И едните, и другите, и третите.

Вие можете ли да дадете примери за случаи на изключително ценни специалисти, които някой работодател да е искал на всяка цена да вземе в своята компания? Или пък обратното – кадърни професионалисти, които са останали неоценени и неизползвани, което е докарало компанията до криза?

Ще се радвам да споделите вашето мнение.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Нашият читател О.С. ни изпрати следното писмо, в което повдига въпроса какво да се прави в ситуация, когато конкурентна фирма ни отправи предложение за работа при тях.

Обадиха ми се от една конкурентна компания с оферта, която, разбира се, бе по-добра от тази на настоящата ми компания. И моята чуденка е как точно е редно да се реагира в случая? Мненията, които понасъбрах, са доста противоречиви.

Ясно е, че за да ме привлекат на своя страна, трябва да ми направят по-добра икономическа оферта (като за начало). А освен това на мен ми подобряват и други фактори: обучение (английски, виртуални сървъри) възможност за издигане в йерархията, по-удобно работно време.

Обаче не мога да реша как точно да уредя нещата, защото знам, че фирмата, която ми плаща в момента, ще иска да ме задържи (с цел да остана или по-скоро да не ме имат другите, защото ако си отида от моята компания, тя да кажем, че ще загуби една точка спрямо конкурентната, но ако другата ме наеме, вече разликата ще е стопена с 2 точки).

Продължи към пълния текст »

Социалните мрежи набират все по-голяма популярност и това насочва интереса и на работодателите към тях. Поради своята професионална насоченост, LinkedIn се е превърнала в тяхна предпочитана платформа за търсене и проучване на кандидати за работа.

Едно изследване сред работодатели в САЩ показва, че:

• 68% от анкетираните работодатели активно използват социални мрежи за намиране на служители;
• от тях 95% ползват LinkedIn, 59% ползват Facebook и 42% – Twitter;
• 66% твърдят, че по този начин са успели да намерят и назначат търсените хора;
• при проучването на кандидатите, отново най-предпочитан източник на информация е LinkedIn, който се ползва от 76% от работодателите, а на второ място са интернет търсачките с 67%.

Продължи към пълния текст »

Когато човек изпадне в ситуация да си търси нова работа, едно от първите неща, с които се захваща, е да прегледа обявите за работа. Само още след първите няколко прочетени, започват да ви се натрапват някои фрази, които се повтарят почти навсякъде. Започвате да се питате дали авторите им наистина не могат да измислят нещо оригинално или пък в тях има някакво скрито послание? Истината е, че в тези текстове са закодирани съобщения, които не са особено приятни, за да бъдат обявени в прав текст. За щастие, тайната е вече разкрита и с удоволствие я споделяме с вас. Вижте как трябва да се тълкуват най-често срещаните текстове в обявите за работа:

Конкурентно заплащане
- Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по-малко от нашите конкуренти.

Присъединете се към нашата динамична компания
- Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сами.

Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора
- … които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.

Продължи към пълния текст »

Longanlon ми изпрати вчера линк към тази обява за работа, която толкова ме впечатли, че реших да я споделя и в блога.

В началото започва добре и нищо не предвещава неочакваните изисквания на работодателя. След като описва какви качества и умения изисква от бъдещия служител, той поставя и списък с НЕЖЕЛАНИТЕ качества на кандидата:

Кандидата трябва да НЕ:
-спи на работното място
-слуша хеви метал
-е от гр. Ловеч, гр. Враца, гр. Перник
-не се казва Снежана
-е набор 66

Както казва професор Вучков: “Гледам и не вярвам на ушите си!”

Освен ако не е някакъв майтап, обявата е не само незаконна, защото никой няма право да задава възрастови и регионални ограничения, но е и пълна глупост, защото каква музика слушам и как се казвам си е лично моя работа и няма абсолютно нищо с професионалните ми качества и умения. А това, че някои хора (вероятно преди) са спали на работното си място, е в резултат на установената фирмена култура.

Най-странното е, че работодателят даже си е оставил името и телефона. Може пък наистина да я е написал сериозно?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Отскоро в интернет пространството се появи един нов сайт с обяви за работа – Rabb-it.net. Той е насочен към всякакви специалисти в областта на информационните технологии (оттам и името му – Работа за ИТ) – администратори, програмисти, дизайнери, консултанти, тестери, документатори.

Идеята е да се създаде една среда за лесно общуване между търсещите и предлагащите работа в ИТ сектора. Публикуването на обява и търсенето на оферти са максимално опростени. Работата е разделена по категории, така че търсещия да може лесно да намери най-новите обяви, предлагащи работа за специалисти с неговата професия.

В “Блогът на линковете” има подробно описание как се работи със сайта, но интерфейсът му е достатъчно ясен и интуитивен, че едва ли ще ви е нужно. Остава само да пожелаем да има много и хубави обяви и ИТ специалистите да открият най-подходящата за тях.

А, освен всичко друго, услугата е напълно безплатна – както за търсещите, така и за предлагащите. Посетете Rabb-it.net – може там да откриете мечтаната работа!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Поговорката “по дрехите посрещат” придобива нови измерения в днешно време. Оказва се, че за все повече американци добрият външен вид е основният (а понякога и единствен) критерий за наемане на работа. При това не става въпрос само за дрехите, а за цялостния външен вид, включително излишните килограми, бръчките около очите и формата на носа. Това подтиква все повече хора да се обръщат към козметичната хирургия за подобряване на външния вид с цел гарантиране на назначение.

Това споделя днес Доналд Тръмп в своя блог и разкрива данни от изследване, проведено сред американски пластични хирурзи, които твърдят, че две трети от техните пациенти са хора, търсещи конкурентноспособност в борбата за намиране на по-добра работа.

Вече има всякакви изследвания и проучвания, които показват, че по-привлекателните хора печелят повече пари и се издигат в кариерата по-бързо и по-лесно от тези, които не са особено привлекателни. Въпреки това не съм сигурен, че това е достатъчно добра причина да се подложиш на корекция на носа или на липосукция.

Продължи към пълния текст »

или

До какво може да доведе липсата на комуникация във фирмата

Историята е следната:

Когато 41-годишната Мари Лупе Куули от Джаксънвил, Флорида, видяла обява за работа във вестника, която изглеждала подозрително подобна на нейната, и в която за контакт бил публикуван телефонният номер на собствения й шеф, тя решила, че са я нарочили за уволнение и обявата е за неин заместник. Тогава тя отишла в офиса в неделя вечер, където работела като архитект, и унищожила чертежи и скици, разработвани в продължение на 7 години, оценени на 2.5 милиона долара.

За полицията не било никак трудно да се досети кой е извършил погрома, тъй като Куули единствена освен шефа си имала достъп до тези файлове. За късмет, шефът й имал копия на всички файлове, така че загубата се оказала минимална. Впоследствие се разбрало, че обявата за работа била за фирмата на жена му, така че нашата главна героиня не я е грозяла никаква опасност и отмъщението й не само е било нахалост, но я е вкарало в беля.

Продължи към пълния текст »

Това твърди известният автор Malcolm Gladwell в изказването си на конференцията на списание New Yorker “Stories from the Near Future”. Там той дава множество примери от областта на спорта, образованието и правото, в които с доста статистически данни се доказва, че опитите ни за “научно” тестване и оценяне на качествата на един кандидат преди да бъде назначен, са неефективни. Те се базират единствено на стремежа към сигурност, но в днешният динамичен живот, са необосновани и не носят почти никаква полза.

Малкълм Гладуел е известен като човек с нестандартно мислене и неговите идеи често са изненадващи и провокативни. За сметка на това, твърденията му винаги са подлътени със солидни данни от проведени изследвания и винаги са интересен повод за размисъл.

Вижте презентацията му – няма да ви отнеме много време и съм убеден, че ще ви заинтригува.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Ако по-често посещавате сайтовете за работа, не може да не ви е направило впечатление, че има обяви, които висят там с месеци, а може би и с години. Логично е човек да се запита: Защо тези фирми не спират да си търсят нови служители? Няма ли да са по-ефективни ако си вършат работата, вместо постоянно да търсят хора? След известен размисъл стигнах до следните няколко възможни отговора:

1. Липса на кадри, притежаващи необходимите умения.

Ако се занимавате с ядрена физика или изстрелване на космически кораби, трудно ще си намерите служители по простата причина, че такива специалисти наистина са рядкост. Въпреки това, много е тъпо да оставите една обява да виси някъде в интернет с месеци и да чакате нещо да се случи. По-разумно е да се преосмисли политиката на търсене на кадри и да се предприемат конкретни стъпки. Например:

• Търсене на кандидати от по-широк регион (например от цялата страна или дори от целия свят).
• Във връзка с горното – да се предложат възможности за подпомагане на преместването или за дистанционна работа.
• Ако все пак идеалният кандидат не съществува – създайте си го! Предложете програма за обучение и наемете хора, които не притежават нужните знания, но имат желанието да ги научат.

2. Ненужно високи изисквания.

Ако в първия случай високите изисквания са продиктувани от естеството на работата, то много по-чести са случаите, в които работодателите не са много наясно какво точно искат от потенциалните кандидати и поради това наблъскват в обявата всички възможни изисквания, които някъде са срещнали в пресата, в интернет или в обявите на другите фирми. В резултат се получава такъв бъркоч от изисквания, които и Супермен не би могъл да изпълни. Пример – Ако шофьорите ги наемаха на работа както програмистите.

Съвет към кандидатите: ако попаднете на такава обява, по-добре не кандидатствайте. Работодателят не знае какво иска, така че каквото и да направите, както и да работите, няма да е доволен. Не си хабете усилията. Потърсете си друга фирма.

Съвет към работодателите: Преди да пуснете една обява и да забравите да я свалите, помислете:

• За какво точно ви трябва нов човек?
• Какви са минималните изисквания, на които трябва да отговаря?
• В каква посока може да се развива във фирмата и с какво мога да го мотивирам?

И напишете това в обявата. Ще видите, че ще намерите точните хора.

Продължи към пълния текст »