Нова работа

Любимият въпрос на всички интервюиращи. Въпросът, с който искат да разбият вашето спокойствие и да ви подложат на стрес. Въпросът, който почти никога няма правилен отговор, тъй като неговата основна цел е да ви злепостави, да даде на интервюиращия коз срещу самите вас.

Коя е всъщност най-голямата ви слабост?

Можете ли да си позволите да бъдете напълно искрени? И да отговорите, че сте перфекционист? Тогава интервюиращия би запитал: “А защо това да е слабост?” и вие леко запъвайки се да споделите историята на последния ви проект, за който вие сте носили най-голямата отговорност, но поради задълбаване в детайлите сте изпуснали “голямата картина” и някак си проектът е просрочил всички срокове и надхвърлил определения му бюджет. Мислите ли, че имате шансове да ви вземат на работа след такъв отговор?

Има ли изобщо правилен отговор на този въпрос?

Miriam Salpeter ни предлага един хитър подход в блога Secrets of the job hunt, който може да ни свърши чудесна работа. Един трик, с който подвеждаме интервюиращия в друга посока. Може да не изглежда много честно, но на на такъв въпрос – такъв отговор!

Продължи към пълния текст »

Alex Papadimoulis от блога The Daily WTF ме подсети за тази тема. Той е публикувал още миналата година статия за новия стил на провеждане на интервюта за работа, въведен от Microsoft, който се състои в задаването на логически гатанки на кандидата с цел да се оцени креативното му мислене.

Алекс е доста критичен и саркастичен към този подход, наречен от него Job Interview 2.0, защото смята, че интервюто за работа трябва да отговори на 2 въпроса:

1. Дали си достатъчно компетентен да си вършиш работата, за която кандидатстваш (в случая говорим за софтуерни разработчици)
2. Дали имаш качества като човек да се впишеш в екипа и да възприемеш духа на фирмата

Решаването на безсмислени главоблъсканици няма нищо общо с тези два въпроса и е абсолютно ненужно допълнение към интервюто. Нещо повече, понякога точно отговорите на гатанките са решаващия фактор дали един кандидат да бъде одобрен или не.

Ето няколко примерни загадки, използвани често на интервю в Microsoft:

• Как ще определите теглото на самолет Boeing 747?
• Ако имате непрозрачна кутия с три крушки вътре и три ключа отвън, как ще определите кой ключ за коя крушка отговаря, ако кутията може да бъде отворена само веднъж и то след като всички ключовете са поставени в постоянна позиция?
• Вие сте в една клисура заедно с още трима души и трябва да преминете през разклатен мост. Вие можете да преминете за 1 минута, а другите за 2, 5 и 10 минути съответно. Имате само едно фенерче и той е задължително необходим, за да можете да преминете през моста. само двама души могат да минат през мост в един момент. Как ще преминете по най-бързия начин?

За щастие, казва Алекс, Microsoft осъзнаха, че хората, които обичат да решават подобни задачки-закачки не винаги са добри програмисти и обратното – добрите програмисти не винаги са хора, които харесват подобни гатанки. За съжаление, тяхното осъзнаване идва твърде късно: цялата индустрия вече е обсебена от този начин на провеждане на интервюто. Щом Microsoft го правят, значи е най-добрият подход, нали? Вече има множество книги с подобни загадки и инструкции как да се решават, консултанти, които ви съветват как да измъчите кандидатите със свои собствени главоблъсканици и вече всички – от най-малката гаражна фирма до голяма и солидна банка задават глупави гатанки на своите кандидати.

Продължи към пълния текст »

Интервюто за работа е като битка на война. За да постигнете успех, се изисква сериозна тактическа подготовка, детайлно планиране и висок боен дух. Разликата е, че вместо да “унищожите противника”, вашата цел е да създадете правилното положително впечатление у интервюиращия, за да получите желаната работа.

Ето няколко съвета, които са ми били много полезни на мен като кандидат, а и от гледната точка на мениджър намирам за изключително важни за успех на интервюто за работа.

1. Бъдете точни. Точното пристигане за интервю показва вашата заинтересованост и отговорно отношение към предлаганата позиция. Закъснението може да се разтълкува като признак на неуважение, както към интервюиращите, така и към работата като цяло. Направете си сметката така, че да пристигнете навреме. Ако въпреки вашите планове, се окаже, че ще закъснеете, обадете се поне 10 минути по-рано да предупредите за това. Така поне хората няма да ви чакат в недоумение.

Продължи към пълния текст »

В трудовите отношения, все още битува мнението, че работодателят е благодетел на работника, предлагайки му работа и последният му дължи вечна благодарност за това. Това особено силно важи у нас и едно от неговите проявления е интервюто за работа.

Нагласата и на двете страни в едно интервю е, че работодателят поставя условията и изпитва кандидата, за да разбере дали отговаря на тях. Поради това интервюто е едностранен процес, в който единият само пита, а другият само отговаря.

Това е дълбоко погрешно и е една от основните причини за разочарование от работата и за текучество. Трудовите отношения са от двустранна изгода и двете страни са равноправни. Същото важи и за самото интервю. Така, както потенциалният работодател има правото да задава въпроси, за да разбере дали вие сте подходящият човек за позицията, която предлага, така и вие имате това право, за да разберете дали това е подходящата фирма за вас, дали работата е това, което вие желаете и умеете и дали средата, в която ще работите, ще подпомага вашата продуктивност или ще я потиска.

Продължи към пълния текст »

Много често, говорейки с приятели или познати, или пък изправени на интервю пред бъдещ работодател, казваме неща, за които си мислим, че ни придават важност и авторитет, а всъщност могат да бъдат разтълкувани съвсем различно – така, както дяволът тълкува Евангелието.

Предлагам ви няколко примера, които могат да ви дадат представа за обратния ефект на нашите думи. Разбира се, това са измислени и леко саркастични контра-реплики, подобни на класическата българска поговорка “Като си толкова умен, къде са ти парите?”, но пък имат разбуждащ ефект и ни карат да се замислим дали думите, които използваме да представим себе си и работата си, не са се превърнали в клишета. Ефектът може да бъде и още по-силен и тези “дяволски тълкувания” могат да ни накарат да се замислим и върху още по-важни неща – дали самата ни работа и целият ни живот не са се превърнали в клише…

Продължи към пълния текст »

Благодарение на Нели Христова научих за статията на Andrew Rondeau, озаглавена Как да подушим лошия шеф само от едно интервю. Там той дава изключително ценни съвети как да преценим дали бъдещия ни работодател е свестен по време на интервю за работа. Винаги съм твърдял, че трудовият договор трябва да бъде акт на двустранно партньорство – всеки дава нещо и получава нещо друго в замяна при условия, които карат и двете страни да се чувстват доволни. Същото се отнася за интервюто. То е първата стъпка, при която всеки сваля картите на масата и поставя своите условия, като в замяна представя своите възможности и дава своите обещания. Андрю ни дава няколко важни съвета, които задължително трябва да използваме, ако не искаме скоро след назначението да съжаляваме, че сме постъпили в тази фирма.

Идва денят Х и вие отивате на интервю…

Продължи към пълния текст »