Нова работа » Кариера

Търся си работа

Майк Рам — Wed, 28 Oct 2009 13:09:12 +0000

Не, аз не си търся работа, но все по-често получавам съобщения с такова съдържание. Даже още по-лошо – на шльокавица: “Tasq si rabota”. Нима някой наистина вярва, че след като получа такова писмо, ще му се обадя възторжено и веднага ще му предложа работа?!

Първо, в този блог има стотици статии, обясняващи как трябва да подходим, когато си търсим работа, но всички се обединяват под една теза: търсенето на работа е също работа и само онзи който се потруди, ще успее да си намери най-подходящата работа.

Второ, за да успееш да спечелиш потенциалния работодател, трябва да покажеш с какво си ценен за него и с какво си по-различен от всички останали кандидати. Хвърляйки един безличен имейл с единствено съдържание “търся си работа” във вентилатора, с нищо не те отличава от масата безлични и лишени от амбиция хора, които на практика само се оплакват, изтъквайки този факт. (Или се хвалят с това?)

Трето, за да откриеш най-добрата работа за себе си, трябва да си наясно със собствените си стремежи и умения. Какво можеш да правиш най-добре? Какво най-много обичаш да правиш? Кой е работодателя, за когото искаш да работиш? Отдавна отминаха времената, в които тълпи от безлични работници потъват в опушените фабрики под воя на сирените.

Днес се ценят конкретните лични качества на всеки един човек и за да спечелиш дадена позиция, трябва да можеш да излезеш пред света и смело да заявиш:

Аз съм този и този, аз умея да правя това и това, аз съм безспорен специалист в това, което умея и мога да допринеса за успеха на компанията, която ме наеме.

Това е съвременния подход за търсене на работа, който може да ви гарантира успех. Простото отбелязване на факта, че си търсиш работа, е безлично, безполезно и досадно, и не може да трогне никого. Аз (а и всички потенциални работодатели) го третирам като спам.

Този подход не само не помага, а направо вреди. Затова, преди да напишете на някого, че просто си търсите работа без да знаете каква и защо, помислете над това, което съм изложил тук и сменете стратегията. Изискват се малко усилия от ваша страна, но те са от изключително значение за вашия успех в намирането на работа.

И последно – аз съм кариерен консултант и моята работа е да ви давам съвети и да ви помагам да си намерите желаната работа. Аз работа не предлагам, но тези, които са се възползвали от моите услуги, са си намерили такава и са останали доволни.

Както се казва в старата поговорка: Намирането на мечтаната работа е изцяло във вашите ръце Независимо какви съвети ви дават “умници” като мен, ако вие не се потрудите за това, никой друг не може да ви помогне.

Аз мога само да ви пожелая успех!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

LinkedIn – любима платформа на работодателите

Майк Рам — Thu, 16 Jul 2009 05:10:59 +0000

Социалните мрежи набират все по-голяма популярност и това насочва интереса и на работодателите към тях. Поради своята професионална насоченост, LinkedIn се е превърнала в тяхна предпочитана платформа за търсене и проучване на кандидати за работа.

Едно изследване сред работодатели в САЩ показва, че:

68% от анкетираните работодатели активно използват социални мрежи за намиране на служители;
от тях 95% ползват LinkedIn, 59% ползват Facebook и 42% – Twitter;
66% твърдят, че по този начин са успели да намерят и назначат търсените хора;
при проучването на кандидатите, отново най-предпочитан източник на информация е LinkedIn, който се ползва от 76% от работодателите, а на второ място са интернет търсачките с 67%.

Забележете кои са основните причини, които те изтъкват за все по-активното използване на социалните мрежи и в частност LinkedIn:

това е много евтин начин да се намерят подходящите кандидати;
така се намират най-подходящите за работата хора;
така се откриват и пасивните кандидати, които не посещават сайтовете с обяви за работа.

Изследването предлага и друга полезна информация както за кандидати за работа, така и за мениджъри, търсещи служители. Можете да си го свалите в PDF формат от тук – 2009 Jobvite Social Recruitment Survey.

Друго проучване, проведено сред HR мениджъри, отново показва LinkedIn като предпочитан източник на кандидати за работа за 75% от анкетираните.

Какъв е изводът?

Ако искате да бъдете открити от точния работодател – създайте си профил в LinkedIn. Това е идеалното място за изграждане на вашия професионален имидж, за създаване и поддържане на професионални контакти.

По-нататък ще публикувам и полезни съвети за създаване на профил в LinkedIn, а моя профил можете да видите тук – Mike Ramm – да го ползвате като пример, а можете и да се свържете с мен и да станем част от една професионална мрежа.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Помогни на приятел

Майк Рам — Thu, 11 Jun 2009 15:15:03 +0000

Какво ще направите, ако приятел ви помоли за помощ в намирането на работа?

Ще го препоръчате ли на своя шеф? Ще го свържете ли с други познати, за които знаете, че търсят подобен кандидат? Или пък нищо няма да направите?

В блога на Кариери.бг ни съветват да се въздържаме от помощ, защото може и да пострадаме от собствената си доброта. Поне така са казали “специалистите” от New York Times. Аргументите са, че ако препоръчате неподходящ кандидат, ще пострада репутацията ви, а ако подобни молби зачестят, ще отнемат толкова много от времето ви, че няма да можете да си вършите основната работа, за която ви плащат.

Макар и да има някаква логика в тези думи, на мен ми звучат прекалено несериозно.

Колко приятели имате? Ама истински? Сто? Двеста? Хиляда?

Едва ли. Като си сложите ръка на сърцето, едва ли има повече от десетина човека, на които истински държите и които бихте нарекли свои приятели. И едва ли всичките точно по едно и също време ще останат без работа и ще се нахвърлят върху вас да ви тормозят да им помогнете.

Ако някой ви се обади за помощ и е близък ваш приятел, едва ли ще подминете молбата му. Първо, той е човек, когото познавате добре и ако наистина е подходящ за определена позиция, няма да се притесните да го препоръчате. Второ, ако прецените, че не е подходящ, едва ли ще ви се разсърди за това, че няма да го препоръчате. Един истински приятел би разбрал, че ако излъжете в препоръките си, наистина ще застрашите своята собствена кариера, а той не би допуснал това.

Ако човекът, обърнал се към вас за помощ е по-далечен познат или пък съвсем непознат, не е необходимо да го препоръчвате някому, но това не означава, че не можете да му помогнете. Ако знаете, че някоя фирма търси кандидат със същата квалификация, колко ще ви струва да му дадете тази информация? Ако можете да му дадете полезен съвет, ще го запазите ли за себе си, за да не си създавате конкуренция на трудовия пазар?

Не мисля.

Да помогнеш на човек в беда е достойно поведение и рано или късно добрината се възнаграждава. Помагайте на всеки с каквото можете – независимо дали са приятели или не. Препоръка давайте само за онези, които познавате наистина добре и за чиито качества можете да гарантирате.

Да се затвориш и изолираш в черупката на някаква илюзорна сигурност, с мисълта, че по този начин си пазиш работата във време на криза, е несериозно. Кризата ще отмине, а дали ще си запазите работата и дали си струва да я запазите, са неща, които никой не може да ви гарантира, но приятелствата и професионалните връзки са нещо много по-ценно, за което си струва човек да се бори.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Бихте ли се преместили в друг град заради работата?

Майк Рам — Sun, 15 Mar 2009 18:17:22 +0000

В някои страни да се преместиш в друг град заради работата е нещо нормално. Американците постоянно бродят от щат в щат, примамени от поредното предложение за по-интересна или по-добре платена работа. Ние, българите сме много по-консервативни и по-привързани към родното си място, но днес, когато всички говорят за кризата и когато в някои сектори и в някои населени места безработицата започва чувствително да се увеличава, дори и за нас, този въпрос изниква с ново, актуално значение.

Аз дойдох в София, за да следвам, но имах ясната амбиция да продължа да живея и работя в столицата заради по-големите възможности за професионална реализация, които големият град предлага. Разбира се, в това няма особен героизъм, защото точно възрастта около 20 години е най-подходящата за измъкване от родителската опека и поемане по свой собствен житейски и трудов път.

Много по-сложно стои въпросът за преместването, когато човек има семейство и деца. Дали си струва всички да пожертват своята “кариера” – работата на съпругата (съпруга) и училището на децата – и да напуснат апартамента, купен с ипотечен кредит, на който му остават още 10 години, за да бъде изплатен докрай? Или е по-добре временно да се разделим със семейството си и да се виждаме само през уикендите?

Тежка дилема.

Аз самият имах предложение да работя в друг град, достатъчно далече, за да трябва физически да се преместя да живея там, и нашият семеен съвет дълго мисли над тази оферта, но накрая я отказахме. Причините бяха няколко:

1. Не беше ясно доколко фирмата е стабилна и доколко ръководството има доверие в мен. В последствие, съмненията ми се оказаха резонни, защото шефът оттегли подкрепата си за мен, отдавайки се на “по-важни” дела, а фирмата, няколко месеца по-късно фалира.

2. Преместване на цялото ми семейство не беше възможно, тъй като съпругата ми има стабилно развиваща се кариера и не беше разумно да я прекратява заради моята работа. Децата ми учат в елитни училища, за които са държали тежки изпити и преместването им оттам би обезсмислило техните постижения.

3. Единственият възможен вариант беше да се преместя там на квартира и да пътувам към София всеки уикенд, за да се видя със семейството си, но заплащането, което ми предложиха, не беше достатъчно високо, за да компенсира материалните и душевните поражения, които щяха да настъпят в семейството ми след раздялата. Само плащането на ипотека и квартира едновременно си е доста сериозен (а и не много смислен) разход.

Тук трябва да подчертая, че за мен семейството е най-висшата ценност и бих се изкушил от оферта за преместване в друг град (или държава) само ако успея да видя много сериозна възможност за дългосрочно развитие на моята кариера и на благосъстоянието на цялото семейство. Това означава, че предложението трябва да бъде много атрактивно като възможност за себереализация и в същото време много добре подплатено финансово. Във всеки друг случай, офертата би била отхвърлена.

В моето семейство винаги търсим решение, което да бъде изгодно за всички, без да се налага някой да прави тежки жертви и да страда. Досега успяваме да се справим и никой не е приемал или отказвал предложение за работа, заради което да се е чувствал като жертва. Има, обаче, случаи, когато липсата на пари или силното свиване на пазара на труда в някой сектор, принуждава хората да търсят препитание в друг град или дори в друга държава.

Затова, въпросът ми към вас е: Има ли нещо, което би ви принудило да търсите своя успех другаде и да зарежете своя дом или своето семейство, и кое е то? А има ли граница, която не бихте преминали?

Очаквам вашите отговори с огромен интерес.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Личен брандинг в епохата на Google

Майк Рам — Sun, 08 Mar 2009 22:07:19 +0000

Проверяването на кандидатите за работа през интернет търсачките вече се е превърнало в масова практика. Това поставя все по-остро въпроса за представянето на вашия личен образ в интернет или вашата лична марка.

Големият маркетинг гуру Сет Годин ни дава няколко реални примера от живота, в които резултатите от проучването на кандидатите за работа през търсачката на Google са повлияли съществено за вземането на решението за тяхното назначаване.

Негов приятел пуснал обява за иконом. В резултат получил известно количество резюмета, но три от тях подбрал като най-подходящи. След това пуснал имената на всеки един от тримата кандидати в Google.

Първото търсене върнало страница в MySpace. Там работодателят открил снимка на кандидата, на която той наливал в гърлото си бира с фуния, а в графата “хобита” първият запис бил “яки запои“.

Второто запитване го довело до личен блог, който бил доста прилично списван, но последният пост гласял следното: “Кандидатствам за някаква гадна, черна работа, която е под моите способности и това много ме дразни. В момента, в който успея да продам някои картини, веднага ще се махна от там”.

Третото проучване върнало само шест съвпадения, но и шестте били от сайта на местното полицейско управление, указващи, че кандидатът е бил арестуван за кражби преди две години.

Примерите са много показателни. Каквото и да направите – Google никога не забравя.

Разбира се, не е необходимо да сте пияница или крадец, но не бива да забравяте, че каквото и да направите в интернет, то се регистрира във вашето “интернет досие” и трудно може да бъде заличено оттам. Най-добрият подход е да създадете положителна информация за себе си, която да бъде предпочитана от Google и да излиза по-напред в търсачката, за да засенчи някои “прегрешения”, ако имате такива. Както казва Сет Годин – дръжте се така, сякаш ви наблюдават със скрита камера, защото това наистина е така.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Новата парадигма в търсенето на работа

Майк Рам — Thu, 05 Mar 2009 13:11:20 +0000

Когато усещаме, че работим прекалено усилено, това обикновено е така, защото правим нещо, в което не сме добри. Защо тогава очакваме да ни плащат добри пари за нещо, в което ние не сме добри?

Този въпрос задава Danny Iny в блога Secrets Of The Job Hunt. И поставя новата парадигма в търсенето на работа – допринасянето на стойност, на полза.

Поставете си въпроса “Какво мога да правя по-добре от другите?” и, повярвайте ми – ще откриете отговора, защото всеки човек притежава уникални качества и винаги има нещо, което правим по-добре от другите.

Това, което можем да правим по-добре от другите, е това, което ни носи радост от работата. То ни носи развитие и удовлетворение. как лесно да разпознаем онази работа, в която сме наистина много добри? Един прост признак е, че тази работа я вършим лесно, тя ни се удава без много усилия.

Един полезен практически съвет е да си направите два списъка – един с нещата, които обичате да правите, а друг с нещата, които ви се удават без много усилия. Много е вероятно между двата списъка да има доста общи елементи и точно сред тях е онова, в което сме наистина уникални и което може да ни донесе професионален успех и удовлетворение.

Работата не е просто начин да изкараме прехраната си, а възможност за себереализация и удовлетворение от живота. Ако успеем да открием своите уникални качества и да ги сложим на масата, те неминуемо ще бъдат оценени и ще ни донесат и желаното материално благополучие като вторичен ефект. Това е новата парадигма.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Анкета: Най-важните фактори за удовлетворението от работата

Фирменото обучение в България никакво го няма

Майк Рам — Wed, 25 Feb 2009 05:10:16 +0000

Сайтът Frognews наскоро публикува една много покъртителна статистика за инвестициите на фирмите в обучение на своите служители, базирана на изследване на Евростат. (Благодарности на Тодор Христов от блога Нова визия за връзката!)

Данните наистина са трагични. Ето една съкратена извадка:

България е на предпоследно място в ЕС по фирмено обучение.

Едва 29% от фирмите в България са организирали обучения за служителите си, докато средният процент за ЕС е 60%, а във Великобритания цели 90% от частните предприятия провеждат обучения.

На 25-то място сред 27-те страни членки на ЕС сме и според разходите, които предприятията отделят за обучение спрямо общите разходи за труд и работна заплата.

Близо 80% от наблюдаваните български фирми дори нямат бюджет за обучение.

Трудно е просто така да се коментират тези данни – причините са както в настоящата икономическа ситуация в страната, така и в националния ни манталитет – “Ти на мен акъл не ми давай, аз всичко си знам!”. На мен, обаче, ми направи впечатление следния факт:

Най-активни в обучението на служителите у нас са големите фирми с персонал над 250 човека (около 23%), за предприятията с персонал от 50 до 250 души процентът е 12%, а за тези между 10 и 50 човека – 6%.

и ме накара да се замисля.

Това, че българските фирми не дават пари за обучение, е ясно. Но ясно се забелязва следната корелация: колкото една фирма е по-голяма, толкова повече средства отделя за обучение.

Тук е моментът да обясня какво означава думата “корелация”. Това е статистическа връзка между две измервани величини. Ако едната расте – и другата расте; ако едната намалява – и другата намалява. Това, обаче, не означава, че между тях има причинно-следствена връзка. Може да има, а може и да няма. А ако има, не е ясно каква е посоката на връзката.

Сигурен съм, че много мениджъри и собственици на малки фирми ще коментират тези числа така:

Големите фирми имат повече излишни пари и затова харчат повече за обучение. Ние имаме малко пари и не можем да си позволим лукса да ги харчим за служителите си.

Аз, обаче, имам друг коментар:

Фирмите, които инвестират повече в квалификацията на своите служители, стават големи и успяват в бизнеса. Онези, които не инвестират в обучение, остават малки и рискуват да бъдат потопени от конкуренцията всеки момент.

Струва си да се замисли човек над това.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Търсене на нова работа. Съвети от един маркетинг мениджър. Част 2 – Как да кандидатстваме?

Майк Рам — Mon, 16 Feb 2009 05:10:14 +0000

Продължение от Част 1 – Накъде да поемем?

Тези стъпки все още се изпълняват в off-line режим. Поради тази причина, от една страна, са по-лесни, тъй като емоционално не се впрягате толкова. От друга страна, обаче, точно поради това, че не участвате лично в процеса, ако не преминете тази бариера, е трудно да разберете защо.

Потърсете фирми с обявени свободни позиции

Това, че имате вече начален списък с фирми, където искате да кандидатствате, не означава да не се огледате и за други възможности. Започнете да следите обявите на работодатели в Интернет и печатните медии.

Изборът на обява изглежда банален, но всъщност означава прибавяне на още фирми във вашия списък. Ето един-два хитри трика:

Една copy-paste обява с нищо особено в нея може да означава, че изобщо не си струва да кандидатствате в дадена фирма.
Не е лошо да проведете един проучващ разговор по телефона, за да попитате за условията и естеството на работа. Този разговор ще ви даде първоначална представа за фирмата и хората в нея, и дали наистина търсят това, което обявяват.

Подгответе внимателно документите си

Почти всички фирми искат два задължителни документа – автобиография и мотивационно писмо.

Автобиографията изгответе в стандартния Европейски формат, по възможност на два езика – български и английски (освен ако не се изисква изрично друг чужд език). Внимателно изберете снимката, която ще вмъкнете в CV-то, защото ако не ви познават, тя ще оформи първата представа за вас. Хубаво е на нея да не сте облечени като за плажа, нито претрупани с най-големите си бижута (за дамите) или юнашки разгърдени (за господата). Добре е да сте усмихнати на снимката, но не и сякаш ще прелъстявате някого – честно казано, като шеф на маркетинг отдел съм получавала доста весели и екзотични снимки от кандидатстващите за работа в него.

Наблегнете върху опита си на последната позиция. Дипломите ви сами ще говорят, а знанията ви ще бъдат оценявани по време на интервюто и по-късно в работни условия. Подробно избройте задълженията и задачите на всяко от работните си места, като акцентирате върху общите неща с изискванията на конкретния работодател. Всеки параграф в CV-то трябва да е не по-дълъг от 1/3 страница – иначе рискувате никой да не го прочете! Накрая – редактирайте CV-то си с оглед спецификата на всяка отделна фирма, в която ще го изпращате.

Мотивационното писмо също изгответе на два езика. Обяснете ясно и конкретно как си представяте новата си работа, защо тя е привлекателна за вас, защо и как точно вие ще бъдете успешни в тази роля. Свалете от Интернет шаблони на мотивационно писмо, изчетете ги и извадете най-доброто от тях – като смисъл, не копирайте текст директно!

Направете впечатление още по време на кандидатстването

Изпратете документите си на всички фирми от вашия списък – и първоначално избраните, и тези, които имат обявени позиции и ви допадат. На първоначално избраните от вас фирми напишете, че имате принципен интерес да кандидатствате за работа там и приемате факта, че може нещата да се развият бавно.

Непременно се обадете по телефона, за да проверите получени ли са вашите документи, достатъчно ли е това, което сте изпратили и след колко време се очаква да ви потърсят. С един куршум – три заека:

едновременно формирате доверие към Вас,
разграничавате се от останалите кандидати и
демонстрирате увереност в качествата си.

Сега остава да ви се обадят и да ви поканят на интервю.

(Следва продължение)

Тази статия е написана специално за Нова работа от Поли Козарова. Маркетингов експерт с 13 годишен опит в ИТ индустрията, любителка на пътешествията и на източната философия, съавтор на блога Маркетинг буркан, Поли е човек, който си струва да бъде изслушан.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Търсене на нова работа. Съвети от един маркетинг мениджър. Част 1 – Накъде да поемем?

Поли Козарова — Mon, 09 Feb 2009 05:10:13 +0000

От време на време всеки от нас (дори и маркетинг мениджърът) се изправя пред сериозното предизвикателство да търси нова работа.

През изминалата година направих няколко поучителни и един успешен опит за смяна на работа. На базата на това, което преживях и премислих през това време, ето моите съвети как да успеем в проекта си за кариерна промяна. Надявам се да са ви помогнат.

Накъде да поемем?

Тези стъпки имат за цел планиране на стратегията и тактиката. Те ще ви помогнат да се ориентирате къде да работите през следващия си професионален период. Съветвам ви не ги пропускате и да не се хвърляте веднага да кандидатствате където и да е. Щом сте решили да предприемете промяна, направете така, че да сте доволни и да се чувствате добре дългосрочно.

Помислете в коя индустрия искате да работите

Ако фирмата, в която работите в момента, има затруднения с намирането на нови клиенти или получаване на плащания, преценете дали индустрията, в която сте, не е сред първите засегнати от кризата? Ако работите в строителството, туризма, логистиката… може би е точното време да помислите за професионално поприще другаде. По-добре да сте един от първите, отколкото един от многото, които по-късно ще се видят принудени да го направят.

Нивото на заплащане в различните сектори е доста различно. Направете проучване на условията чрез познати или в Интернет. Критерии, които можете да вземете предвид, са делът на различните сектори в създаването на брутния вътрешен продукт на страната и годишният ръст в сектора.

Известно е (без да се обиждаме), че в различни сектори преобладават различни типове хора. Помислете си с какви хора ще общувате най-много в новата индустрия на позицията, която ще заемате. Съвсем различна комуникация ще имате с артистично настроените усмихнати хора в туризма, с пунктуалните до деветия знак на числото финансисти или с леко отнесените интравертни софтуеристи…

Имайте предвид, че индустрията, в която ще изберете да работите, силно може да повлияе върху вашата мотивация и лични резултати.

Решете какъв вид фирма търсите

В голяма или малка фирма искате да работите, българска, с международно участие или глобална?

Оттук произтичат съществени различия в отговорностите и начина на работа:

Големите фирми имат по-ясни цели, изисквания и бизнес процеси, а и често заплащането в тях е по-високо. Но ако сте човек, който е динамичен, иска нещата да се решават бързо и обича промените, работата в подобни условия може да ви се стори отегчителна и ограничаваща. Помислете си само за целия отбор шефове, на който трябва да се отчитате всеки месец и всички правила, които трябва да спазвате…
В международните и глобалните фирми ще имате възможност да научите много нови и интересни неща. Вероятно ще пътувате повече. Ще имате възможност да общувате с хора от различни култури и да използвате всички чужди езици, които поназнайвате. Ако имате сериозни лични ангажименти обаче (малко дете, ревнива приятелка…), това едва ли е най-удачният избор. Най-вероятно в подобни фирми и целите, които ще ви се поставят, ще бъдат винаги по-високи от реално достижимите, тъй като чуждестранните мениджъри нямат реална представа от България, местния бизнес и възможности.
В българските фирми ще можете да се развихрите и не само да изпълнявате, а и сами да създавате нещата. Тук е най-вероятното място да прилагате и творческите аспекти на професията си, а не само да изпълнявате планове и да обобщавате резултати. Ако ви интересуват проучвания, нови проекти, създаване и налагане на нови продукти, това с голяма сигурност ще ви се случи. Знайте обаче, че най-вероятно ще работите рамо до рамо със собственика на фирмата, и че той е вечният авторитет, който знае винаги по-добре от всички как стоят нещата.

Изберете в кои фирми искате да кандидатствате

След стратегическото планиране е време да се заемете с оперативното. Има два подхода – можете и да ги комбинирате:

Познати фирми – направете списък от фирми, от които имате добри впечатления, с чиито представители сте се срещали или където имате лични познати. Проучете състоянието им – съберете информация за бизнеса, клиентите, репутацията на фирмата и хората в нея.
Други фирми – вижте в Интернет директориите и в сайтовете на браншовите асоциации кои фирми могат да представляват интерес за вас, посетете Уеб страниците им.

Не забравяйте да погледнете в специализираните форуми, където се споделят впечатления за работодателите – повярвайте ми, там ще намерите любопитни факти дори за фирмата, в която сте в момента… Ако бях управител на фирма или мениджър човешки ресурси, щях да надничам от време на време в такива места.

В края на тази стъпка трябва да разполагате с един списък от 10-12 фирми.

(Следва продължение)

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Интервюто на Нина Колева с мен по “Хоризонт”

Майк Рам — Wed, 04 Feb 2009 05:10:19 +0000

Както бях обявил по-рано, миналата седмица, на 26.01 бях поканен на интервю в предаването “Хоризонт до обед” на програма “Хоризонт” на БНР. Това беше първото ми интервю по радиото и може би затова в началото ме хвана лека сценична треска, но благодарение на спокойното и добронамерено отношение на водещата Нина Колева, както и на нейния професионален подход, успях бързо да се овладея и да вляза в тона на разговора.

Мисля, че се получи добро интервю. Говорихме за търсенето на нова работа в български условия и за възможностите за използване на партизански тактики за намиране на работа, доколко честата смяна на работата говори за повърхностно отношение и липса на лоялност и обратно – доколко дългото застояване на едно и също място води до институционализиране.

Беше ми много приятно. Водещата Нина прояви жив интерес към темата и ме предразположи да говоря свободно по поставените въпроси и, както винаги се получава в такива случаи, времето ни изтече много бързо. Мисля, че темите, които засегнахме, бяха интересни и затова бих искал да споделя този разговор и с вас. Колегите от радиото бяха така любезни да ми предоставят пълен запис на интервюто, което можете да си изтеглите и да чуете от тук:

Интервю на Нина Колева с Майк Рам по Хоризонт

Надявам се да ви бъде интересно и полезно.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net: