Нова работа » Кариера

Дипломирах се… ами сега?

Елена Вълева — Fri, 25 Mar 2011 05:53:12 +0000

Трябва да си го признаем: първата ви работа може и да не е работата на мечтите ви.

Факт е, че обявите за работа в София надхвърлят стократно тези в другите градове. Ако се заровите в кариерните търсачки, бързо ще усетите различния привкус на това да си търсите работа в отделните градове на страната. И пак многообразието зависи от професионалната област.

Затова е важно да си изградите добро портфолио колкото се може по-рано.

И макар че то е най-разпространено в творческите професии, всеки може да си направи такова. Портфолиото обикновено съдържа значими участия в проекти, семинари, работни групи и пр. Студентството дава много възможности за включване в различни инициативи като изследователски лаборатории и специализирани курсове, а някои от тях дори издават сертификати за участие.

Един добър пример е членуването в организации като AIESEC. То може да се окаже много полезно за по-амбициозните и активни студенти. Там имате достъп до разнообразна информация и което е най-важно – контакти с бизнеса. Това може да ви помогне по-лесно да си намерите първа работа. Още повече, имате възможност да карате международен стаж.

Личните проекти също могат да се включат в портфолиото. Много компании обръщат внимание на това. И се впечатляват от млади хора, които могат да изтъкнат и други свои качества и постижения освен завършено висше образование.

Няма какво да крием, в някои професии като софтуерен инженер и уеб дизайнер опитът е по-важен от образователната степен. Не казвам, че висшето образование е излишно, а само това, че понякога степен бакалавър е напълно достатъчна. Много хора ми споделят, че практиката им носи повече точки от изкарването на магистърска степен. Работата е в това, че и на много работодатели не им пука колко е висока квалификацията ви. В някои случаи, разбира се, има голяма полза от придобиването на допълнителна квалификация като CFA за финансисти и Cisco сертификати за мрежови инженери.

Що се касае до социалните мрежи като LinkedIn и Xing, които са професионално ориентирани, то профилът на един току-що завършил студент със сигурност няма да изглежда като на някой, натрупал 10 години стаж в областта си. И въпреки това, подобни платформи са полезни за създаване на контактна мрежа. Като разширявате мрежата си и членувате в различни групи по интереси, пред вас се отваря по-широк хоризонт от възможности. Важно е да поддържате контактите си «топли» и да посещавате живите срещи на групите, в които членувате. Те се правят основно за networking.

Ако пък предпочитате Facebook, тогава е добре да внимавате какъв е публичният ви имидж и на кой давате достъп до снимките на плажа

Така или иначе пътят до вашата мечтана работа може да е дълъг и заобиколен. Важното е да имате търпение и постоянство. В началото може да взимате по-ниска заплата или пък да не работите точно това, което искате. Но последователното CV и доброто портфолио ще ви помогнат много, когато след време кандидатствате за по-високи и значими длъжности.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

Как да поддържаме постоянна “кариерна готовност”?

Форум “Бизнесът в действие” – една чудесна инициатива

Майк Рам — Wed, 16 Mar 2011 16:15:43 +0000

Преди няколко месеца получих обаждане от хора от студентската организация AIESEC във връзка с един мой семинар по управление на проекти и оттогава вече имаме няколко срещи и желание за по-дългосрочни контакти. Когато се запознах с тях, се възхитих на ентусиазма и желанието на тези млади хора да вземат живота си в ръце и да го направят такъв, какъвто искат да бъде, със своите сили и амбиции, с много труд, без хленчене и оплакване. Обичам да работя с такива хора и с удоволствие приех предложението да си сътрудничим.

AIESEC e най-голямата студентска организация в света и от 2005 г. организира събитието „Бизнесът в действие“, чиято цел е да срещне студенти с водещи работодатели в сферата на икономическите и техническите науки. Партниращите организации предоставят на студентите реални бизнес казуси за решаване, като по този начин компаниите имат възможност да проверят професионалните умения на участващите младежи. Победителите ще могат да проведат стаж в съответната компания и ако докажат професионализма си, да продължат работата си там.

Тази година форумът „Бизнесът в действие” ще се проведе на 18 и 19 март в УНСС. Събитието е фокусирано в три области:

Мениджмънт
Корпоративна социална отговорност
Техническо предизвикателство

Студентите могат да изберат в кой от трите модула желаят да участват, а селекцията на заявилите желание да се състезават зависи най-вече от опита им в съответната сфера. Ценят се както познанията им, така и умението наученото да бъде приложено на практика. От значение при подбора на кандидатите е също така личната им мотивация, проявеното от тях желание да се развиват в съответната сфера и да допълнят наученото в университета с практически знания. Това предлагат те на работодателите: млади, мотивирани и знаещи хора.

Тази година форумът е под патронажа на министъра на министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. В модул „Техническо предизвикателство” презентации ще изнесат: Светлин Наков (председател на Българска асоциация на разработчиците на софтуер, „Телерик”), Богомил Шопов, Ивайло Христов („Комфо” България). Моника Паскалева (фондация “Работилница за граждански инициативи”), Борис Колев (изпълнителен директор на CSR.bg), Илиян Ковачев и Серхио Кастро (изпълнителен директор на Roca България) ще представят своите презентации в сферата на “Корпоративна социална отговорност”, а по темите в модул “Мениджмънт” ще говорят Петко Димитров (PwC, KRIB), Павел Панов (In your hands) и Венцислав Савов (редактор на сп. “Мениджър”). Сред темите, които презентаторите ще разискват са сигурността в социалните медии, CSR политики, предприемачеството и започването на нов бизнес, системи за управление на кода и работа в екип.

Очаква се своите предизвикателства към студентите да отправят Ernst and Young, Ficosota Syntez, PWC, Baumit, SAP и HP.

В своя сайт организаторите споделят:

Проектът представлява сериозно предизвикателство и проверка на възможностите на българските студенти и реалните изисквания на бизнеса. Чрез него младите хора могат да приложат на практика наученото, а компаниите – да получат свежи и иновативни предложения. Непосредственият контакт между участниците и подбраните компании партньори е начин те да открият допирни точки и общ интерес. Ще бъдат подложени на проверка презентационните умения на студентите, техните възможности за изготвяне на цялостни концепции, работата им в екип. [...] Проектът е и повод за обществена дискусия по въпросите на образователната система и нейната релевантност.

Повече информация можете да намерите на официалния сайт на събитието, а можете също и да се присъедините към Facebook страницата на проекта.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Как да кандидатстваме за първата си работа?

Майк Рам — Tue, 08 Mar 2011 06:25:15 +0000

Мой читател, В.К., онзи ден ми изпрати следното писмо, което предавам с лека редакционна намеса, за да не разкрия неговата самоличност и коригирайки някои граматически грешки:

Аз съм на 20 години – студент. 7 години съм учил в математическа гимназия. Към момента се занимавам с т.нар. European Studies в университета в родния ми град, ориентиран съм изключително към административни, политически, граждански и обществени дейности. Грамотен съм, владея английски език на ниво ТОЕФЛ, старателен и амбициозен млад човек съм. Силно се надявам скоро да си намеря подходяща за мен работа, като с мъка признавам че това което умея, голяма част от него не мога да представя в този умален формат, а останалото влиза в т.нар CV просто като характеристика и едва ли би повлияло специално и положително, но силно се надявам че някой скоро ще забележи потенциала, който излъчвам и ще ми даде задоволителен старт, та чрез първата си длъжност да се почувствам наистина потребен и да се почувствам полезен.

Този проблем е типичен за всички млади хора, които тепърва напускат училище или университета и тръгват да търсят първата си работа, затова публикувам тук отговора, който изпратих на В.К., с надеждата да бъда полезен на всички млади хора, тръгнали да градят своята професионална кариера.

Здравей, В.!

Твоят случай не е единствен – всички млади хора имат този проблем – как да се представят пред потенциалния работодател, при положение, че все още нямат никакъв практически опит? Моят отговор е:

Не губи кураж – за всеки влак си има пътници. Има работодатели, които търсят млади хора, така че е въпрос на време да ги откриеш.
Гледай на търсенето на работа отговорно и спазвай някои прости съвети, които ще ти напиша по-долу, и със сигурност ще постигнеш успех.

Първо, трябва да решиш каква точно работа търсиш. Разбираемо е да си още объркан, да имаш много и разнообразни мечти, но когато решиш да търсиш работа, трябва да се спреш на няколко варианта и да подходиш към всеки от тях поотделно.

След като си решил каква работа търсиш, разгледай обявите, за да видиш какво се предлага. Възможно е за някои позиции да не откриеш нито една обява, която да отговаря на твоите критерии. Това може да означава, че в момента няма такива свободни позиции или че за тази позиция се набират хора чрез лични контакти, а не чрез обяви. В този случай ще трябва да потърпиш, докато придобиеш повече умения и създадеш своя собствена мрежа от професионални контакти.

Но най-вероятно е за някои от професиите, които си избрал, да намериш подходящите обяви. Тук влизат в употреба техниките за кандидатстване. В твоя случай е важно да напишеш точното мотивационно писмо, с което да направиш добро първо впечатление на потенциалния работодател. Има три важни въпроса, на които трябва да дадеш отговор в това писмо:

Защо искаш да работиш точно в тази компания и точно на тази позиция? (Демонстрираш интерес)
С какво можеш да бъдеш полезен за фирмата? (Демонстрираш опит и отговорност)
Защо точно теб трябва да изберат? (Демонстрираш лични качества) Твоите качества – старателен и амбициозен – са нещата, които трябва да изтъкнеш тук.

Не е много сложно, но е отговорно, защото това са нещата, които могат да накарат работодателя да ти обърне внимание.

Автобиографията (сивито) е ясно, че ще бъде бедна на събития, поне що се отнася до трудовия ти опит, но в нея задължително трябва да опишеш:

официалното образование, което си достигнал,
всички допълнителни курсове, които си посетил и сертификати, които си придобил,
а можеш да споменеш и всички по-значими постижения от ученическия и студентския си живот – участия и награди от олимпиади, конкурси и други подобни мероприятия, в които си се изявявал.

Автобиографията не е задължително да бъде дълга – важното е да бъде съдържателна – да показва твоите интереси, качества и постижения с факти. Нейната задача е да накара работодателя да те покани на интервю, а там вече доказваш себе си очи в очи.

Разбира се, не бива да забравяш, че голяма част от работодателите биха наели човек като теб – млад и без опит – заради възможността да ти плащат минимално възнаграждение. Това е цената, която трябва да платиш за обучението, което ще получиш – и то не само чисто технически в тънкостите на занаята, а и в отношенията между хората. Приеми, че това е вид чиракуване, в което ще придобиеш умения да общуваш с колеги, шефове и клиенти, ще развиеш професионалния си опит и ще се научиш да продаваш себе си по-добре.

След първата работа усещането за опитност и значимост вече е съвсем различно. Започваш да се чувстваш професионалист и придобиваш самочувствието на човек, който си разбира от работата. Е, понякога е доста лъжливо това самочувствие – в много професии усвояването на занаята трае много дълго време, – но важното е, че ще бъдеш много по-уверен и ще можеш много по-смело да предприемеш и следващите стъпки напред в своята кариера.

Пожелавам ти успех в намирането на подходящата работа!

Майк

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Стажантът

Елена Вълева — Wed, 23 Feb 2011 05:47:23 +0000

Стажовете набират сила и популярност през последните години – появяват се все по-често в обявите за работа и по кариерните форуми. Тази форма на заетост е чудесна за повечето компании, защото така те получават мотивиран, необременен и гъвкав труд. За студентите пък това е шанс да се сдобият с практическо обучение. Питате ли се дали стажът наистина може да стимулира кариерата ви и да ви вкара в една индустрия?

По правило стажът е „on-the-job training” под супервизията на някой служител на компанията и е насочен към младите. Ползите, които можете да грабнете са:

know-how
опит, който да впишете в CV-то си
препоръка от работодателя
да сте с гъвкаво работно време и така да съчетавате работа и лекции
някои компании дори могат да ви предложат постоянен трудов договор след изтичането на стажа ви

А знаете ли още, че стажантите се ползват със специален статус и че стажът се заплаща? Съобразно кодекса на труда – не по-малко от 90% от минималната заплата и продължителността му не може да бъде по-кратка от 6 месеца.

Да, наистина всичко изброено зависи от работодателя. Има компании с изградени стажантски програми, които „атакуват” студентите в последната година на обучението им. А има и такива, които ще ви карат да прескачате по цял ден до копирната машина и да поднасяте кафето. Чувала съм, че има и такива, които ще ви искат пари за това, че стажувате при тях.

Затова ще направя линия на разграничение между стаж и чиракуване. Макар и с архаично звучене, чиракуването според мен е това, от което всеки студент се нуждае. То ви въвежда в практическата работа, докато се учите от старши специалист или експерт и от новак ви превръща в професионалист. Някои го наричат менторство, други коучинг, за мен то е чиракуване.

Тъй като по-горе отбелязах, че стажът като правило се отнася до младите, то с право някой би попитал: а какво да правят старите? Е, и в двата случая има поне две неща, които биха могли да тласнат кариерата ви напред. Те са:

Networking! Станете част от професионална група или онлайн мрежа
Посещавайте специализирани събития и следете стажантските програми на компаниите

В световен мащаб корпорации като Волво карс, например, ежегодно организират прием на студенти в стажантски програми. На местна почва прекият ми опит ме отвежда до минната индустрия – там, където демографската картина е лоша и гладът за кадри е най-голям, компаниите работят директно с Минно-геоложкия университет.

Какво казва вашият опит?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Как да кандидатстваме за първата си работа?

Търся си работа

Майк Рам — Wed, 28 Oct 2009 13:09:12 +0000

Не, аз не си търся работа, но все по-често получавам съобщения с такова съдържание. Даже още по-лошо – на шльокавица: “Tasq si rabota”. Нима някой наистина вярва, че след като получа такова писмо, ще му се обадя възторжено и веднага ще му предложа работа?!

Първо, в този блог има стотици статии, обясняващи как трябва да подходим, когато си търсим работа, но всички се обединяват под една теза: търсенето на работа е също работа и само онзи който се потруди, ще успее да си намери най-подходящата работа.

Второ, за да успееш да спечелиш потенциалния работодател, трябва да покажеш с какво си ценен за него и с какво си по-различен от всички останали кандидати. Хвърляйки един безличен имейл с единствено съдържание “търся си работа” във вентилатора, с нищо не те отличава от масата безлични и лишени от амбиция хора, които на практика само се оплакват, изтъквайки този факт. (Или се хвалят с това?)

Трето, за да откриеш най-добрата работа за себе си, трябва да си наясно със собствените си стремежи и умения. Какво можеш да правиш най-добре? Какво най-много обичаш да правиш? Кой е работодателя, за когото искаш да работиш? Отдавна отминаха времената, в които тълпи от безлични работници потъват в опушените фабрики под воя на сирените.

Днес се ценят конкретните лични качества на всеки един човек и за да спечелиш дадена позиция, трябва да можеш да излезеш пред света и смело да заявиш:

Аз съм този и този, аз умея да правя това и това, аз съм безспорен специалист в това, което умея и мога да допринеса за успеха на компанията, която ме наеме.

Това е съвременния подход за търсене на работа, който може да ви гарантира успех. Простото отбелязване на факта, че си търсиш работа, е безлично, безполезно и досадно, и не може да трогне никого. Аз (а и всички потенциални работодатели) го третирам като спам.

Този подход не само не помага, а направо вреди. Затова, преди да напишете на някого, че просто си търсите работа без да знаете каква и защо, помислете над това, което съм изложил тук и сменете стратегията. Изискват се малко усилия от ваша страна, но те са от изключително значение за вашия успех в намирането на работа.

И последно – аз съм кариерен консултант и моята работа е да ви давам съвети и да ви помагам да си намерите желаната работа. Аз работа не предлагам, но тези, които са се възползвали от моите услуги, са си намерили такава и са останали доволни.

Както се казва в старата поговорка: Намирането на мечтаната работа е изцяло във вашите ръце Независимо какви съвети ви дават “умници” като мен, ако вие не се потрудите за това, никой друг не може да ви помогне.

Аз мога само да ви пожелая успех!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

LinkedIn – любима платформа на работодателите

Майк Рам — Thu, 16 Jul 2009 05:10:59 +0000

Социалните мрежи набират все по-голяма популярност и това насочва интереса и на работодателите към тях. Поради своята професионална насоченост, LinkedIn се е превърнала в тяхна предпочитана платформа за търсене и проучване на кандидати за работа.

Едно изследване сред работодатели в САЩ показва, че:

68% от анкетираните работодатели активно използват социални мрежи за намиране на служители;
от тях 95% ползват LinkedIn, 59% ползват Facebook и 42% – Twitter;
66% твърдят, че по този начин са успели да намерят и назначат търсените хора;
при проучването на кандидатите, отново най-предпочитан източник на информация е LinkedIn, който се ползва от 76% от работодателите, а на второ място са интернет търсачките с 67%.

Забележете кои са основните причини, които те изтъкват за все по-активното използване на социалните мрежи и в частност LinkedIn:

това е много евтин начин да се намерят подходящите кандидати;
така се намират най-подходящите за работата хора;
така се откриват и пасивните кандидати, които не посещават сайтовете с обяви за работа.

Изследването предлага и друга полезна информация както за кандидати за работа, така и за мениджъри, търсещи служители. Можете да си го свалите в PDF формат от тук – 2009 Jobvite Social Recruitment Survey.

Друго проучване, проведено сред HR мениджъри, отново показва LinkedIn като предпочитан източник на кандидати за работа за 75% от анкетираните.

Какъв е изводът?

Ако искате да бъдете открити от точния работодател – създайте си профил в LinkedIn. Това е идеалното място за изграждане на вашия професионален имидж, за създаване и поддържане на професионални контакти.

По-нататък ще публикувам и полезни съвети за създаване на профил в LinkedIn, а моя профил можете да видите тук – Mike Ramm – да го ползвате като пример, а можете и да се свържете с мен и да станем част от една професионална мрежа.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Помогни на приятел

Майк Рам — Thu, 11 Jun 2009 15:15:03 +0000

Какво ще направите, ако приятел ви помоли за помощ в намирането на работа?

Ще го препоръчате ли на своя шеф? Ще го свържете ли с други познати, за които знаете, че търсят подобен кандидат? Или пък нищо няма да направите?

В блога на Кариери.бг ни съветват да се въздържаме от помощ, защото може и да пострадаме от собствената си доброта. Поне така са казали “специалистите” от New York Times. Аргументите са, че ако препоръчате неподходящ кандидат, ще пострада репутацията ви, а ако подобни молби зачестят, ще отнемат толкова много от времето ви, че няма да можете да си вършите основната работа, за която ви плащат.

Макар и да има някаква логика в тези думи, на мен ми звучат прекалено несериозно.

Колко приятели имате? Ама истински? Сто? Двеста? Хиляда?

Едва ли. Като си сложите ръка на сърцето, едва ли има повече от десетина човека, на които истински държите и които бихте нарекли свои приятели. И едва ли всичките точно по едно и също време ще останат без работа и ще се нахвърлят върху вас да ви тормозят да им помогнете.

Ако някой ви се обади за помощ и е близък ваш приятел, едва ли ще подминете молбата му. Първо, той е човек, когото познавате добре и ако наистина е подходящ за определена позиция, няма да се притесните да го препоръчате. Второ, ако прецените, че не е подходящ, едва ли ще ви се разсърди за това, че няма да го препоръчате. Един истински приятел би разбрал, че ако излъжете в препоръките си, наистина ще застрашите своята собствена кариера, а той не би допуснал това.

Ако човекът, обърнал се към вас за помощ е по-далечен познат или пък съвсем непознат, не е необходимо да го препоръчвате някому, но това не означава, че не можете да му помогнете. Ако знаете, че някоя фирма търси кандидат със същата квалификация, колко ще ви струва да му дадете тази информация? Ако можете да му дадете полезен съвет, ще го запазите ли за себе си, за да не си създавате конкуренция на трудовия пазар?

Не мисля.

Да помогнеш на човек в беда е достойно поведение и рано или късно добрината се възнаграждава. Помагайте на всеки с каквото можете – независимо дали са приятели или не. Препоръка давайте само за онези, които познавате наистина добре и за чиито качества можете да гарантирате.

Да се затвориш и изолираш в черупката на някаква илюзорна сигурност, с мисълта, че по този начин си пазиш работата във време на криза, е несериозно. Кризата ще отмине, а дали ще си запазите работата и дали си струва да я запазите, са неща, които никой не може да ви гарантира, но приятелствата и професионалните връзки са нещо много по-ценно, за което си струва човек да се бори.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Бихте ли се преместили в друг град заради работата?

Майк Рам — Sun, 15 Mar 2009 18:17:22 +0000

В някои страни да се преместиш в друг град заради работата е нещо нормално. Американците постоянно бродят от щат в щат, примамени от поредното предложение за по-интересна или по-добре платена работа. Ние, българите сме много по-консервативни и по-привързани към родното си място, но днес, когато всички говорят за кризата и когато в някои сектори и в някои населени места безработицата започва чувствително да се увеличава, дори и за нас, този въпрос изниква с ново, актуално значение.

Аз дойдох в София, за да следвам, но имах ясната амбиция да продължа да живея и работя в столицата заради по-големите възможности за професионална реализация, които големият град предлага. Разбира се, в това няма особен героизъм, защото точно възрастта около 20 години е най-подходящата за измъкване от родителската опека и поемане по свой собствен житейски и трудов път.

Много по-сложно стои въпросът за преместването, когато човек има семейство и деца. Дали си струва всички да пожертват своята “кариера” – работата на съпругата (съпруга) и училището на децата – и да напуснат апартамента, купен с ипотечен кредит, на който му остават още 10 години, за да бъде изплатен докрай? Или е по-добре временно да се разделим със семейството си и да се виждаме само през уикендите?

Тежка дилема.

Аз самият имах предложение да работя в друг град, достатъчно далече, за да трябва физически да се преместя да живея там, и нашият семеен съвет дълго мисли над тази оферта, но накрая я отказахме. Причините бяха няколко:

1. Не беше ясно доколко фирмата е стабилна и доколко ръководството има доверие в мен. В последствие, съмненията ми се оказаха резонни, защото шефът оттегли подкрепата си за мен, отдавайки се на “по-важни” дела, а фирмата, няколко месеца по-късно фалира.

2. Преместване на цялото ми семейство не беше възможно, тъй като съпругата ми има стабилно развиваща се кариера и не беше разумно да я прекратява заради моята работа. Децата ми учат в елитни училища, за които са държали тежки изпити и преместването им оттам би обезсмислило техните постижения.

3. Единственият възможен вариант беше да се преместя там на квартира и да пътувам към София всеки уикенд, за да се видя със семейството си, но заплащането, което ми предложиха, не беше достатъчно високо, за да компенсира материалните и душевните поражения, които щяха да настъпят в семейството ми след раздялата. Само плащането на ипотека и квартира едновременно си е доста сериозен (а и не много смислен) разход.

Тук трябва да подчертая, че за мен семейството е най-висшата ценност и бих се изкушил от оферта за преместване в друг град (или държава) само ако успея да видя много сериозна възможност за дългосрочно развитие на моята кариера и на благосъстоянието на цялото семейство. Това означава, че предложението трябва да бъде много атрактивно като възможност за себереализация и в същото време много добре подплатено финансово. Във всеки друг случай, офертата би била отхвърлена.

В моето семейство винаги търсим решение, което да бъде изгодно за всички, без да се налага някой да прави тежки жертви и да страда. Досега успяваме да се справим и никой не е приемал или отказвал предложение за работа, заради което да се е чувствал като жертва. Има, обаче, случаи, когато липсата на пари или силното свиване на пазара на труда в някой сектор, принуждава хората да търсят препитание в друг град или дори в друга държава.

Затова, въпросът ми към вас е: Има ли нещо, което би ви принудило да търсите своя успех другаде и да зарежете своя дом или своето семейство, и кое е то? А има ли граница, която не бихте преминали?

Очаквам вашите отговори с огромен интерес.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Личен брандинг в епохата на Google

Майк Рам — Sun, 08 Mar 2009 22:07:19 +0000

Проверяването на кандидатите за работа през интернет търсачките вече се е превърнало в масова практика. Това поставя все по-остро въпроса за представянето на вашия личен образ в интернет или вашата лична марка.

Големият маркетинг гуру Сет Годин ни дава няколко реални примера от живота, в които резултатите от проучването на кандидатите за работа през търсачката на Google са повлияли съществено за вземането на решението за тяхното назначаване.

Негов приятел пуснал обява за иконом. В резултат получил известно количество резюмета, но три от тях подбрал като най-подходящи. След това пуснал имената на всеки един от тримата кандидати в Google.

Първото търсене върнало страница в MySpace. Там работодателят открил снимка на кандидата, на която той наливал в гърлото си бира с фуния, а в графата “хобита” първият запис бил “яки запои“.

Второто запитване го довело до личен блог, който бил доста прилично списван, но последният пост гласял следното: “Кандидатствам за някаква гадна, черна работа, която е под моите способности и това много ме дразни. В момента, в който успея да продам някои картини, веднага ще се махна от там”.

Третото проучване върнало само шест съвпадения, но и шестте били от сайта на местното полицейско управление, указващи, че кандидатът е бил арестуван за кражби преди две години.

Примерите са много показателни. Каквото и да направите – Google никога не забравя.

Разбира се, не е необходимо да сте пияница или крадец, но не бива да забравяте, че каквото и да направите в интернет, то се регистрира във вашето “интернет досие” и трудно може да бъде заличено оттам. Най-добрият подход е да създадете положителна информация за себе си, която да бъде предпочитана от Google и да излиза по-напред в търсачката, за да засенчи някои “прегрешения”, ако имате такива. Както казва Сет Годин – дръжте се така, сякаш ви наблюдават със скрита камера, защото това наистина е така.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Новата парадигма в търсенето на работа

Майк Рам — Thu, 05 Mar 2009 13:11:20 +0000

Когато усещаме, че работим прекалено усилено, това обикновено е така, защото правим нещо, в което не сме добри. Защо тогава очакваме да ни плащат добри пари за нещо, в което ние не сме добри?

Този въпрос задава Danny Iny в блога Secrets Of The Job Hunt. И поставя новата парадигма в търсенето на работа – допринасянето на стойност, на полза.

Поставете си въпроса “Какво мога да правя по-добре от другите?” и, повярвайте ми – ще откриете отговора, защото всеки човек притежава уникални качества и винаги има нещо, което правим по-добре от другите.

Това, което можем да правим по-добре от другите, е това, което ни носи радост от работата. То ни носи развитие и удовлетворение. как лесно да разпознаем онази работа, в която сме наистина много добри? Един прост признак е, че тази работа я вършим лесно, тя ни се удава без много усилия.

Един полезен практически съвет е да си направите два списъка – един с нещата, които обичате да правите, а друг с нещата, които ви се удават без много усилия. Много е вероятно между двата списъка да има доста общи елементи и точно сред тях е онова, в което сме наистина уникални и което може да ни донесе професионален успех и удовлетворение.

Работата не е просто начин да изкараме прехраната си, а възможност за себереализация и удовлетворение от живота. Ако успеем да открием своите уникални качества и да ги сложим на масата, те неминуемо ще бъдат оценени и ще ни донесат и желаното материално благополучие като вторичен ефект. Това е новата парадигма.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Вижте и тези публикации:

Анкета: Най-важните фактори за удовлетворението от работата