Нова работа

Предполагам, че повечето от вас са виждали карикатурите от сериала на Scott Adams за Dilbert - човекът, на когото се случват всякакви нещастия, най-вече поради глупостта на неговите шефове и на корпоративната бюрокрация.

Историята разказва за един средностатистически американски служител, който си харесал много една от сериите, взел, та си разпечатал карикатурата и си я залепил на стената на работното “кубче” (cubicle). Само че Големият брат не спи, а го наблюдава постоянно с камери (с цел сигурност, разбира се). И в един прекрасен момент, въпросната карикатура била докладвана на ръководството, което за лош късмет било оперирано от чувство за хумор, а самоиронията отсъствала генетично. Шефът приел смешката като недопустима критика и обида към собствената му светла личност и на момента уволнил злочестия служител. (Има и видео тук.)

Изводът: пазете си смешните карикатури за вкъщи и си ги лепете там, където друг не може да ги види. В офиса е твърде опасно.

Big Brother is watching you! И не прощава!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Тази история я научих от блога на Доналд Тръмп. Той разказва за една фирма, в която писането и четенето на имейли толкова много ангажирало времето на служителите, че шефовете започнали да се чудят какви мерки да предприемат, за да повишат ефективността им и да намалят загубата на време.

Оказало се, че някои хора получавали по над 250 мейла на ден и за обработването им на практика отивало почти цялото работно време на служителя. Решението, което ръководството на фирмата приело, е да забрани използването на имейл в петък. Оказало се, че това наистина подобрило ефективността на работа на хората и подобрило отношение на клиентите към фирмата.

Тази история хем ми се вижда любопитна, хем ми звучи малко подозрително. затова искам да я поразчопля малко повече и да поразсъждавам на глас (или на клавиатура).

Продължи към пълния текст »

Да обичаш това, което работиш или да работиш това, което обичаш - това е голямата дилема на днешното време. Много хора захващат някаква работа, за да изкарват някакви пари и после страдат от това, че не я харесват, че не се развиват или че просто е скучна.

Големите мъдреци казват, че трябва да избереш работа, която обичаш да правиш и така няма да работиш през целия си живот, защото работата всъщност е кеф.

Признавам си, че и аз съм попадал на места, където просто съм заработвал някой лев и скоро съм осъзнавал, че моето място не е там и съм напускал. От скоро приех свободата да работя само това, което ми харесва и се чувствам наистина прекрасно!

Знаем ли, обаче, какво наистина искаме? Много често потискаме истинските си желания и интереси с извинението, че не сме достатъчно кадърни, опитни или красиви за това, което наистина желаем. Че тази работа не е за простосмъртни като нас, а се влиза само с връзки и куп други подобни оправдания.

Продължи към пълния текст »

Преди близо месец поставих въпроса дали се правят атестации на служителите във вашата фирма и понеже активността на гласуващите намаля, реших, че е дошъл моментът да я затворя и да помисля за следващия въпрос. Предлагам ви резултатите от анкетата, придружени от кратък коментар от моя страна.

Общо отговорилите са 85 човека, което е малко по-малко от предишната анкета. Явно фирмените празненства са по-интересни отколкото атестациите.

Формално въпросът беше поставен така: Правят ли се атестации на служителите във вашата фирма?, а предложените отговори, както следва:

• Не (41 гласа, 48%)
• Да, по няколко пъти в годината или след всеки проект (21 гласа, 25%)
• Да, веднъж преди Коледа (13 гласа, 15%)
• Само след като си подал молба за напускане (10 гласа, 12%)

Прави впечатление, че като цяло на атестациите не се обръща голямо внимание от страна на мениджмънта и въобще не намират за необходимо да дават обратна връзка на своите служители за качеството на тяхната работа или пък се сещат само тогава, когато “яйцето е опряло до г..а”. Това е положението при 60% от отговорилите.

Продължи към пълния текст »

В живота ни напоследък постоянно нахлуват все нови и нови термини и изрази, голяма част от които не разбираме, а някои стават изключително модерни сред мениджъри и журналисти и така се изтъркват от прекомерна употреба, че напълно загубват смисъла си.

Това с особена сила важи в корпоративните среди, където малки и големи началници употребяват изрази-клишета, измислени и наложени от пресата, че сами не осъзнават колко безсмислена става речта им.

За да освежат атмосферата по време на скучните и безсмислени заседания, на които често се налага да присъстваме, изобретателни колеги са измислили офис-играта Bullshit Bingo. Правилата са изключително прости.

Продължи към пълния текст »

Този въпрос ме вълнува от доста време, но поводът за написването на този пост дойде от един пост на Доналд Тръмп, където той цитира едно изследване, в което се разкрива, че съвременният мъж страда жестоко ако жена му печели повече и че понякога душевните му терзания могат да доведат до тежки депресии и сериозни семейни конфликти.

Нещата стават още по-трагични в семейства, където заплатата е символ на авторитета и жената започва да налага своето мнение по всички въпроси, касаещи семейното управление и да прехвърля все повече от домакинските задължения на “неспособния” си мъж, което води до още по-сериозни психически проблеми у мъжа и в крайна сметка и до семейни разпри.

Разбира се, у нас обществото не е толкова феминизирано, както в Щатите и тук властва един значително по-стабилен патриархален модел на поведение, който “предотвратява” възникването на подобни ситуации. От една страна мисленето ни е такова, че приема за нормално мъжът да бъде по-амбициозен, да влага повече усилия в изграждането на своята кариера и в крайна сметка да печели повече, докато жената повече се свързва с образа на майка и домакиня. От друга страна, в много фирми, дори и негласно, се гледа на жената като второкачествен служител и тя винаги получава по-малко възнаграждение от мъж на подобна позиция.

Продължи към пълния текст »

Преместването на нова работа е винаги свързано със стрес. Нови хора, нови началници, нови взаимоотношения. Независимо от това колко сте квалифициран и подходящ за новата позиция, вие също сте бяла лястовица в очите на новите си колеги. Как по-лесно да се адаптираме към новата обстановка? Ето няколко съвета, които могат да ви бъдат от полза:

1. Потупай се по гърба! Браво! Имаш нова работа!

2. Бъди антрополог и наблюдавай фирмената култура. Всички ли си тръгват точно в 18:01 или остават до по-късно? Колегите носят ли си работата вкъщи или работата се върши само в офиса? Стани част от “глутницата”, поне през първите няколко седмици.

3. През първите дни обикновено не си натоварен. Използвай това време за проучване и обучение. Прочети всичката налична документация. Поискай информация от колегите. Това ще ти помогне да влезеш в играта на по-висока скорост.

4. Включвай се в работата на колегите през първите дни, когато още нямаш много работа. Предложи им помощ. Те ще те харесат, а така ще впечатлиш и шефа.

Продължи към пълния текст »

Едни познати колеги наскоро започнаха да изграждат процедура по атестиране на служителите и това ме подсети да поставя този въпрос на всенародно гласуване. Обърнете внимание на новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта и дайте своя вот, а и своя коментар по темата.

Винаги съм смятал, че успехът на една фирма е невъзможен без ясен диалог между служителите и мениджърите. Една от успешните форми на такъв диалог е атестацията. Тук е важно да отбележим, че атестации могат да се правят не само от шефа на служителите, а и обратно - всеки служител да има правото да даде своята оценка на работата на мениджърите. И това не е просто фикция - това е практика, която даже и в български фирми съм я виждал. Но, разбира се, те са изключения.

Масовата практика е да не се правят никакви атестации и съответно развитието на човека да става на случаен принцип или в най-добрия случай, когато си подадеш молбата за напускане, да те попитат: “Какво искаш, за да останеш?”.

Какъв е смисъла да се правят атестации?

Продължи към пълния текст »

Понякога за да се придвижим напред в кариерата е необходимо съвсем малко. Например една усмивка. Някои казват, че трябва да имаш късмета да си на подходящото място в подходящия момент. Други смятат, че най-важна е добрата подготовка. Аз мисля, че подготовката прави късмета. Затова тук ви предлагам един кратък списък от прости правила, които ни стимулират и мотивират и в резултат утъпкват пътя към нашия успех. Важно е често да си ги припомняме, за да не изпаднем в унес и да пропуснем шанса си.

1. Подобрете комуникационните си умения.

Успехът идва при тези, които умеят да общуват. Ще бъдеш чут само ако можеш да изложиш становището си умело. Във всяка една област на бизнеса уменията за общуване се ценят изключително много и са предпоставка за кариерно развитие. Ключовите правила са:

• Бъди добър слушател!
• Не бързай да вземеш думата!
• Не се гневи!

2. Подобрете езиковите си умения.

Продължи към пълния текст »

Електронната поща, която на български все още няма утвърдено име (някои пишат имейл, други емайл), се е утвърдила като най-употребяваното средство в бизнеса и в служебните комуникации. Все още, обаче, много хора допускат груби грешки в писането на електронни писма и това често води до объркване и неразбиране. А липсата на визуален контакт с отсрещната страна, както и възможността за отлагане на отговора, могат да доведат до по-голямо объркване вследствие на погрешно разбиране на вашето съобщение.

Тук съм подбрал няколко важни и полезни съвета, които биха ви помогнали да подобрите писмената си комуникация и да изградите по-голям авторитет сред вашите кореспонденти.

1. Пишете грамотно!

Най-неприятното нещо за един мениджър или бизнесмен е да получи неграмотно написан имейл. Припомнете си някои правила от граматиката, консултирайте се с децата си - те може и да знаят по-добре. Инсталирайте си spell-checker - има ги както за български, така и за английски език. Така ще ограничите силно печатните грешки. Ако пишете на български - пишете на кирилица. Шльокавицата издава много ниска грамотност и култура. Кой ще ви уважава като професионалист, ако пишете неграмотно или на шльокавица?

Продължи към пълния текст »