Нова работа

Не, аз не си търся работа, но все по-често получавам съобщения с такова съдържание. Даже още по-лошо – на шльокавица: “Tasq si rabota”. Нима някой наистина вярва, че след като получа такова писмо, ще му се обадя възторжено и веднага ще му предложа работа?!

Първо, в този блог има стотици статии, обясняващи как трябва да подходим, когато си търсим работа, но всички се обединяват под една теза: търсенето на работа е също работа и само онзи който се потруди, ще успее да си намери най-подходящата работа.

Второ, за да успееш да спечелиш потенциалния работодател, трябва да покажеш с какво си ценен за него и с какво си по-различен от всички останали кандидати. Хвърляйки един безличен имейл с единствено съдържание “търся си работа” във вентилатора, с нищо не те отличава от масата безлични и лишени от амбиция хора, които на практика само се оплакват, изтъквайки този факт. (Или се хвалят с това?)

Продължи към пълния текст »

Социалните мрежи набират все по-голяма популярност и това насочва интереса и на работодателите към тях. Поради своята професионална насоченост, LinkedIn се е превърнала в тяхна предпочитана платформа за търсене и проучване на кандидати за работа.

Едно изследване сред работодатели в САЩ показва, че:

• 68% от анкетираните работодатели активно използват социални мрежи за намиране на служители;
• от тях 95% ползват LinkedIn, 59% ползват Facebook и 42% – Twitter;
• 66% твърдят, че по този начин са успели да намерят и назначат търсените хора;
• при проучването на кандидатите, отново най-предпочитан източник на информация е LinkedIn, който се ползва от 76% от работодателите, а на второ място са интернет търсачките с 67%.

Продължи към пълния текст »

Какво ще направите, ако приятел ви помоли за помощ в намирането на работа?

Ще го препоръчате ли на своя шеф? Ще го свържете ли с други познати, за които знаете, че търсят подобен кандидат? Или пък нищо няма да направите?

В блога на Кариери.бг ни съветват да се въздържаме от помощ, защото може и да пострадаме от собствената си доброта. Поне така са казали “специалистите” от New York Times. Аргументите са, че ако препоръчате неподходящ кандидат, ще пострада репутацията ви, а ако подобни молби зачестят, ще отнемат толкова много от времето ви, че няма да можете да си вършите основната работа, за която ви плащат.

Макар и да има някаква логика в тези думи, на мен ми звучат прекалено несериозно.

Колко приятели имате? Ама истински? Сто? Двеста? Хиляда?

Едва ли. Като си сложите ръка на сърцето, едва ли има повече от десетина човека, на които истински държите и които бихте нарекли свои приятели. И едва ли всичките точно по едно и също време ще останат без работа и ще се нахвърлят върху вас да ви тормозят да им помогнете.

Продължи към пълния текст »

В някои страни да се преместиш в друг град заради работата е нещо нормално. Американците постоянно бродят от щат в щат, примамени от поредното предложение за по-интересна или по-добре платена работа. Ние, българите сме много по-консервативни и по-привързани към родното си място, но днес, когато всички говорят за кризата и когато в някои сектори и в някои населени места безработицата започва чувствително да се увеличава, дори и за нас, този въпрос изниква с ново, актуално значение.

Аз дойдох в София, за да следвам, но имах ясната амбиция да продължа да живея и работя в столицата заради по-големите възможности за професионална реализация, които големият град предлага. Разбира се, в това няма особен героизъм, защото точно възрастта около 20 години е най-подходящата за измъкване от родителската опека и поемане по свой собствен житейски и трудов път.

Много по-сложно стои въпросът за преместването, когато човек има семейство и деца. Дали си струва всички да пожертват своята “кариера” – работата на съпругата (съпруга) и училището на децата – и да напуснат апартамента, купен с ипотечен кредит, на който му остават още 10 години, за да бъде изплатен докрай? Или е по-добре временно да се разделим със семейството си и да се виждаме само през уикендите?

Тежка дилема.

Продължи към пълния текст »

Проверяването на кандидатите за работа през интернет търсачките вече се е превърнало в масова практика. Това поставя все по-остро въпроса за представянето на вашия личен образ в интернет или вашата лична марка.

Големият маркетинг гуру Сет Годин ни дава няколко реални примера от живота, в които резултатите от проучването на кандидатите за работа през търсачката на Google са повлияли съществено за вземането на решението за тяхното назначаване.

Негов приятел пуснал обява за иконом. В резултат получил известно количество резюмета, но три от тях подбрал като най-подходящи. След това пуснал имената на всеки един от тримата кандидати в Google.

Първото търсене върнало страница в MySpace. Там работодателят открил снимка на кандидата, на която той наливал в гърлото си бира с фуния, а в графата “хобита” първият запис бил “яки запои“.

Продължи към пълния текст »

Когато усещаме, че работим прекалено усилено, това обикновено е така, защото правим нещо, в което не сме добри. Защо тогава очакваме да ни плащат добри пари за нещо, в което ние не сме добри?

Този въпрос задава Danny Iny в блога Secrets Of The Job Hunt. И поставя новата парадигма в търсенето на работа – допринасянето на стойност, на полза.

Поставете си въпроса “Какво мога да правя по-добре от другите?” и, повярвайте ми – ще откриете отговора, защото всеки човек притежава уникални качества и винаги има нещо, което правим по-добре от другите.

Това, което можем да правим по-добре от другите, е това, което ни носи радост от работата. То ни носи развитие и удовлетворение. как лесно да разпознаем онази работа, в която сме наистина много добри? Един прост признак е, че тази работа я вършим лесно, тя ни се удава без много усилия.

Продължи към пълния текст »

Сайтът Frognews наскоро публикува една много покъртителна статистика за инвестициите на фирмите в обучение на своите служители, базирана на изследване на Евростат. (Благодарности на Тодор Христов от блога Нова визия за връзката!)

Данните наистина са трагични. Ето една съкратена извадка:

1. България е на предпоследно място в ЕС по фирмено обучение.
2. Едва 29% от фирмите в България са организирали обучения за служителите си, докато средният процент за ЕС е 60%, а във Великобритания цели 90% от частните предприятия провеждат обучения.
3. На 25-то място сред 27-те страни членки на ЕС сме и според разходите, които предприятията отделят за обучение спрямо общите разходи за труд и работна заплата.
4. Близо 80% от наблюдаваните български фирми дори нямат бюджет за обучение.

Трудно е просто така да се коментират тези данни – причините са както в настоящата икономическа ситуация в страната, така и в националния ни манталитет – “Ти на мен акъл не ми давай, аз всичко си знам!”. На мен, обаче, ми направи впечатление следния факт:

Най-активни в обучението на служителите у нас са големите фирми с персонал над 250 човека (около 23%), за предприятията с персонал от 50 до 250 души процентът е 12%, а за тези между 10 и 50 човека – 6%.

и ме накара да се замисля.

Продължи към пълния текст »

Продължение от Част 1 – Накъде да поемем?

Тези стъпки все още се изпълняват в off-line режим. Поради тази причина, от една страна, са по-лесни, тъй като емоционално не се впрягате толкова. От друга страна, обаче, точно поради това, че не участвате лично в процеса, ако не преминете тази бариера, е трудно да разберете защо.

Потърсете фирми с обявени свободни позиции

Това, че имате вече начален списък с фирми, където искате да кандидатствате, не означава да не се огледате и за други възможности. Започнете да следите обявите на работодатели в Интернет и печатните медии.

Изборът на обява изглежда банален, но всъщност означава прибавяне на още фирми във вашия списък. Ето един-два хитри трика:

• Една copy-paste обява с нищо особено в нея може да означава, че изобщо не си струва да кандидатствате в дадена фирма.
• Не е лошо да проведете един проучващ разговор по телефона, за да попитате за условията и естеството на работа. Този разговор ще ви даде първоначална представа за фирмата и хората в нея, и дали наистина търсят това, което обявяват.

Продължи към пълния текст »

От време на време всеки от нас (дори и маркетинг мениджърът) се изправя пред сериозното предизвикателство да търси нова работа.

През изминалата година направих няколко поучителни и един успешен опит за смяна на работа. На базата на това, което преживях и премислих през това време, ето моите съвети как да успеем в проекта си за кариерна промяна. Надявам се да са ви помогнат.

Накъде да поемем?

Тези стъпки имат за цел планиране на стратегията и тактиката. Те ще ви помогнат да се ориентирате къде да работите през следващия си професионален период. Съветвам ви не ги пропускате и да не се хвърляте веднага да кандидатствате където и да е. Щом сте решили да предприемете промяна, направете така, че да сте доволни и да се чувствате добре дългосрочно.

Помислете в коя индустрия искате да работите

Ако фирмата, в която работите в момента, има затруднения с намирането на нови клиенти или получаване на плащания, преценете дали индустрията, в която сте, не е сред първите засегнати от кризата? Ако работите в строителството, туризма, логистиката… може би е точното време да помислите за професионално поприще другаде. По-добре да сте един от първите, отколкото един от многото, които по-късно ще се видят принудени да го направят.

Нивото на заплащане в различните сектори е доста различно. Направете проучване на условията чрез познати или в Интернет. Критерии, които можете да вземете предвид, са делът на различните сектори в създаването на брутния вътрешен продукт на страната и годишният ръст в сектора.

Продължи към пълния текст »

Както бях обявил по-рано, миналата седмица, на 26.01 бях поканен на интервю в предаването “Хоризонт до обед” на програма “Хоризонт” на БНР. Това беше първото ми интервю по радиото и може би затова в началото ме хвана лека сценична треска, но благодарение на спокойното и добронамерено отношение на водещата Нина Колева, както и на нейния професионален подход, успях бързо да се овладея и да вляза в тона на разговора.

Мисля, че се получи добро интервю. Говорихме за търсенето на нова работа в български условия и за възможностите за използване на партизански тактики за намиране на работа, доколко честата смяна на работата говори за повърхностно отношение и липса на лоялност и обратно – доколко дългото застояване на едно и също място води до институционализиране.

Беше ми много приятно. Водещата Нина прояви жив интерес към темата и ме предразположи да говоря свободно по поставените въпроси и, както винаги се получава в такива случаи, времето ни изтече много бързо. Мисля, че темите, които засегнахме, бяха интересни и затова бих искал да споделя този разговор и с вас. Колегите от радиото бяха така любезни да ми предоставят пълен запис на интервюто, което можете да си изтеглите и да чуете от тук:

Интервю на Нина Колева с Майк Рам по Хоризонт

Надявам се да ви бъде интересно и полезно.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.