Нова работа

Вашата основна задача по време на интервюто за работа е да блеснете, да направите впечатление и да покажете на хората, които вземат решението за назначаване, че вие сте точно този човек, който те търсят. Един от начините да постигнете този ефект, е да изпратите благодарствено писмо.

У нас, това е подход, който почти никой не практикува и причините са няколко:

• Първо, всички кандидати много ги мързи (това все пак е наша национална черта и нейните последствия не подминават никого)
• Второ, у нас подобно действие се смята за проява на лицемерие (дали пък така просто не оправдаваме мързела си?)
• Трето, малко са тези, които виждат директната полза от подобен ход.

Продължи към пълния текст »

Старо правило е, че за интервю трябва да се облечеш добре. Или, казано по-друг начин, малко над очакванията на интервюиращия. Какво ще рече това? Ами, ако във фирмата всички ходят неглиже - по тениски и дънки - един панталон, неофициална риза и обувки са подходящо облекло. Ако, обаче, във фирмата има политика за официално облекло, то тогава костюмът за вас е задължителен.

Защо е нужно това? Ами, старите хора отдавна са го казали: “По дрехите посрещат”. Много хора по дрехите и изпращат, и след първия поглед въобще не си правят труда да ви слушат. Сериозното разминаване в облеклото е сигнал за разминаване в мисловната нагласа и в ценностите, ако щете. И рязко намалява шансовете ви за наемане на тази позиция. Ако фирмата има “dress code” и държи на официалното облекло, а вие се явите по изсухлени дънки, веднага ще създадете впечатление на несериозник. Има го и обратния момент: ако хората във фирмата се обличат съвсем свободно (виждал съм фирми, в които се работи по къси гащи и по джапанки!), а вие се явите с костюм, ще ви вземат за сухар и за надувко.

Продължи към пълния текст »

Любимият въпрос на всички интервюиращи. Въпросът, с който искат да разбият вашето спокойствие и да ви подложат на стрес. Въпросът, който почти никога няма правилен отговор, тъй като неговата основна цел е да ви злепостави, да даде на интервюиращия коз срещу самите вас.

Коя е всъщност най-голямата ви слабост?

Можете ли да си позволите да бъдете напълно искрени? И да отговорите, че сте перфекционист? Тогава интервюиращия би запитал: “А защо това да е слабост?” и вие леко запъвайки се да споделите историята на последния ви проект, за който вие сте носили най-голямата отговорност, но поради задълбаване в детайлите сте изпуснали “голямата картина” и някак си проектът е просрочил всички срокове и надхвърлил определения му бюджет. Мислите ли, че имате шансове да ви вземат на работа след такъв отговор?

Има ли изобщо правилен отговор на този въпрос?

Miriam Salpeter ни предлага един хитър подход в блога Secrets of the job hunt, който може да ни свърши чудесна работа. Един трик, с който подвеждаме интервюиращия в друга посока. Може да не изглежда много честно, но на на такъв въпрос - такъв отговор!

Продължи към пълния текст »

Ако по-често посещавате сайтовете за работа, не може да не ви е направило впечатление, че има обяви, които висят там с месеци, а може би и с години. Логично е човек да се запита: Защо тези фирми не спират да си търсят нови служители? Няма ли да са по-ефективни ако си вършат работата, вместо постоянно да търсят хора? След известен размисъл стигнах до следните няколко възможни отговора:

1. Липса на кадри, притежаващи необходимите умения.

Ако се занимавате с ядрена физика или изстрелване на космически кораби, трудно ще си намерите служители по простата причина, че такива специалисти наистина са рядкост. Въпреки това, много е тъпо да оставите една обява да виси някъде в интернет с месеци и да чакате нещо да се случи. По-разумно е да се преосмисли политиката на търсене на кадри и да се предприемат конкретни стъпки. Например:

• Търсене на кандидати от по-широк регион (например от цялата страна или дори от целия свят).
• Във връзка с горното - да се предложат възможности за подпомагане на преместването или за дистанционна работа.
• Ако все пак идеалният кандидат не съществува - създайте си го! Предложете програма за обучение и наемете хора, които не притежават нужните знания, но имат желанието да ги научат.

2. Ненужно високи изисквания.

Ако в първия случай високите изисквания са продиктувани от естеството на работата, то много по-чести са случаите, в които работодателите не са много наясно какво точно искат от потенциалните кандидати и поради това наблъскват в обявата всички възможни изисквания, които някъде са срещнали в пресата, в интернет или в обявите на другите фирми. В резултат се получава такъв бъркоч от изисквания, които и Супермен не би могъл да изпълни. Пример - Ако шофьорите ги наемаха на работа както програмистите.

Съвет към кандидатите: ако попаднете на такава обява, по-добре не кандидатствайте. Работодателят не знае какво иска, така че каквото и да направите, както и да работите, няма да е доволен. Не си хабете усилията. Потърсете си друга фирма.

Съвет към работодателите: Преди да пуснете една обява и да забравите да я свалите, помислете:

• За какво точно ви трябва нов човек?
• Какви са минималните изисквания, на които трябва да отговаря?
• В каква посока може да се развива във фирмата и с какво мога да го мотивирам?

И напишете това в обявата. Ще видите, че ще намерите точните хора.

Продължи към пълния текст »

Alex Papadimoulis от блога The Daily WTF ме подсети за тази тема. Той е публикувал още миналата година статия за новия стил на провеждане на интервюта за работа, въведен от Microsoft, който се състои в задаването на логически гатанки на кандидата с цел да се оцени креативното му мислене.

Алекс е доста критичен и саркастичен към този подход, наречен от него Job Interview 2.0, защото смята, че интервюто за работа трябва да отговори на 2 въпроса:

1. Дали си достатъчно компетентен да си вършиш работата, за която кандидатстваш (в случая говорим за софтуерни разработчици)
2. Дали имаш качества като човек да се впишеш в екипа и да възприемеш духа на фирмата

Решаването на безсмислени главоблъсканици няма нищо общо с тези два въпроса и е абсолютно ненужно допълнение към интервюто. Нещо повече, понякога точно отговорите на гатанките са решаващия фактор дали един кандидат да бъде одобрен или не.

Ето няколко примерни загадки, използвани често на интервю в Microsoft:

• Как ще определите теглото на самолет Boeing 747?
• Ако имате непрозрачна кутия с три крушки вътре и три ключа отвън, как ще определите кой ключ за коя крушка отговаря, ако кутията може да бъде отворена само веднъж и то след като всички ключовете са поставени в постоянна позиция?
• Вие сте в една клисура заедно с още трима души и трябва да преминете през разклатен мост. Вие можете да преминете за 1 минута, а другите за 2, 5 и 10 минути съответно. Имате само едно фенерче и той е задължително необходим, за да можете да преминете през моста. само двама души могат да минат през мост в един момент. Как ще преминете по най-бързия начин?

За щастие, казва Алекс, Microsoft осъзнаха, че хората, които обичат да решават подобни задачки-закачки не винаги са добри програмисти и обратното - добрите програмисти не винаги са хора, които харесват подобни гатанки. За съжаление, тяхното осъзнаване идва твърде късно: цялата индустрия вече е обсебена от този начин на провеждане на интервюто. Щом Microsoft го правят, значи е най-добрият подход, нали? Вече има множество книги с подобни загадки и инструкции как да се решават, консултанти, които ви съветват как да измъчите кандидатите със свои собствени главоблъсканици и вече всички - от най-малката гаражна фирма до голяма и солидна банка задават глупави гатанки на своите кандидати.

Продължи към пълния текст »

В блога Нова визия има практика да се представят статии, писани преди една година, които са интересни, но малко позабравени. Във вчерашното издание на тази рубрика, наречена “Машина на времето”, Тодор Христов е цитирал една великолепна статия, която се казва Топ 10 на най-големите клишета в обявите за работа. Прочетох я отново с огромно удоволствие и реших да ви предложа някои мои коментари на най-тъпите клишета от обявите за работа, вдъхновен от тази статия.

Понеже моят професионален опит е основно в областта на информационните технологии, моите примери са взети от обявите за работа в тази област.

Какво е първото впечатление, когато отворите някой сайт за работа? На първо място, всички обяви са написани на английски. Лошо няма. Идеята е, че по този начин работодателят проверява знанията на кандидата - ако не можеш да прочетеш и да разбереш обявата, значи не ставаш за тази работа. Лошото идва от това, че всички оферти са преписвани от един и същи източник или може би едни от други. В резултат имате напълно еднакви текстове, които не казват нищо особено и които по нищо не се различават един от друг. При положение, че търсенето на работна ръка в технологичната област е по-високо от предлагането, публикуването на безлична и безсъдържателна обява е истинско самоубийство за фирмата.

Ето няколко примера:

Leading technology (software development) company

Вярно е, че някои фирми са лидери в областта си, но когато прочетеш това помпозно твърдение във всяка една обява, почваш да се съмняваш в здравия разум на този, който я е публикувал. Ако всички сте лидери, кои тогава са последователите? Такова твърдение, освен че не дава никаква полезна информация, подсказва, че авторите на обявата се опитват да ни измамят на дребно, представяйки се за технологични лидери.

Продължи към пълния текст »

Вчера една колежка ми изпрати линк към една статия в блога на Кариери.бг: Служителите напускат мениджъри, а не компании. Понеже следя редовно този блог, най-вероятно съм я видял и съм я подминал поради твърде тривиалното заглавие. Не случайно част от коментарите гласят: “Браво! Открихте топлата вода!”

Интересното е, че все пак темата се оказа интересна за много хора и под статията се появиха доста коментари, при това много емоционални. Това ме накара да я прочета отново и да поразсъждавам над нея.

Основната новина е, че някъде на запад било проведено някакво проучване, в резултат на което било установено, че много хора си харесвали фирмите, в които работят, но причината да напуснат била неразбирателство с шефовете. В онова изследване не са интервюирали българи, но не е трудно да се досетим, че много голяма част от нас ще се съгласят с това твърдение. В крайна сметка, има ли българин, който да си обича шефа? Нали всички шефове са глупаци, парашутисти и шуро-баджанаци и единствения смисъл на тяхното съществуване е те “да взимат едни кинти”, а ние да ги мразим и тайно да ги псуваме под сурдинка!

Продължи към пълния текст »

Интервюто за работа е като битка на война. За да постигнете успех, се изисква сериозна тактическа подготовка, детайлно планиране и висок боен дух. Разликата е, че вместо да “унищожите противника”, вашата цел е да създадете правилното положително впечатление у интервюиращия, за да получите желаната работа.

Ето няколко съвета, които са ми били много полезни на мен като кандидат, а и от гледната точка на мениджър намирам за изключително важни за успех на интервюто за работа.

1. Бъдете точни. Точното пристигане за интервю показва вашата заинтересованост и отговорно отношение към предлаганата позиция. Закъснението може да се разтълкува като признак на неуважение, както към интервюиращите, така и към работата като цяло. Направете си сметката така, че да пристигнете навреме. Ако въпреки вашите планове, се окаже, че ще закъснеете, обадете се поне 10 минути по-рано да предупредите за това. Така поне хората няма да ви чакат в недоумение.

Продължи към пълния текст »

В трудовите отношения, все още битува мнението, че работодателят е благодетел на работника, предлагайки му работа и последният му дължи вечна благодарност за това. Това особено силно важи у нас и едно от неговите проявления е интервюто за работа.

Нагласата и на двете страни в едно интервю е, че работодателят поставя условията и изпитва кандидата, за да разбере дали отговаря на тях. Поради това интервюто е едностранен процес, в който единият само пита, а другият само отговаря.

Това е дълбоко погрешно и е една от основните причини за разочарование от работата и за текучество. Трудовите отношения са от двустранна изгода и двете страни са равноправни. Същото важи и за самото интервю. Така, както потенциалният работодател има правото да задава въпроси, за да разбере дали вие сте подходящият човек за позицията, която предлага, така и вие имате това право, за да разберете дали това е подходящата фирма за вас, дали работата е това, което вие желаете и умеете и дали средата, в която ще работите, ще подпомага вашата продуктивност или ще я потиска.

Продължи към пълния текст »

Много често, говорейки с приятели или познати, или пък изправени на интервю пред бъдещ работодател, казваме неща, за които си мислим, че ни придават важност и авторитет, а всъщност могат да бъдат разтълкувани съвсем различно - така, както дяволът тълкува Евангелието.

Предлагам ви няколко примера, които могат да ви дадат представа за обратния ефект на нашите думи. Разбира се, това са измислени и леко саркастични контра-реплики, подобни на класическата българска поговорка “Като си толкова умен, къде са ти парите?”, но пък имат разбуждащ ефект и ни карат да се замислим дали думите, които използваме да представим себе си и работата си, не са се превърнали в клишета. Ефектът може да бъде и още по-силен и тези “дяволски тълкувания” могат да ни накарат да се замислим и върху още по-важни неща - дали самата ни работа и целият ни живот не са се превърнали в клише…

Продължи към пълния текст »