Преследван / Pursued

You may also like...

6 коментара

  1. Galcho каза:

    Интересен филм, трябва да го гледам 🙂
    Не ми звучи чак толкова невъзможно… Когато говорим за такъв човек, то той не може сам да направи нещо толкова голямо, че да си заслужава подобни действия по убеждаване.
    Когато, обаче, човека е лидер, умее да увлича хората покрай себе си, в същото време умее да създава продукти, които се търсят и буквално променят света, той може да направи невероятни неща.
    Примерът, който ми изниква в главата е Стив Джобс – създаде Епъл, създаде Пиксар, отново пое Епъл в лош момент и я издигна до висините, в които е в момента.

    Много бих искал да имаме подходящи примери и от бълграската действителност…

  2. Майк Рам каза:

    Примерът със Стив Джобс сякаш не е много подходящ. Той е предприемач и визионер, а тук говорим за наемни работници, което прави филма по-нереалистичен.

    Но съм съгласен с теб, че такива примери сякаш няма по нашите земи, а би било чудесно да има поне няколко, за да ни водят.

  3. Елена каза:

    Здравейте,
    Дълго време практикувам дейността на хедхънтър (последната година по-малко) и нещата не са като на филма, разбира се :))

    Замислих се за пример, в който работодателят много да е искал определен човек и не се сетих за такъв честно казано. Имало е случаи, в които ние да „преследваме“ даден човек дълго време преди той/тя да обмисли предложението, но това по-скоро е било наша инициатива.

    Вижте, за съжаление, обратният случай е по-често срещан. За съжаление в практиката съм се натъквала на примери за невероятно добри кадри, които са били принуждавани да напускат за удобството на някой друг.

  4. Майк Рам каза:

    Елена, благодаря за коментара!
    Тук има два фактора, които трябва да отчетем. Първо, филмът е художествена измислица и не е длъжен да отговаря на реалността. Второ, в Щатите може би наистина има работодатели, които оценяват служителите си като златна мина, тоест основния източник на печалба в бизнеса, докато у нас служителите се считат за бреме. У нас хората се смятат за взаимозаменяеми и затова никой не си прави труда да издирва най-добрите и да ги преследва.

    Кой е прав? Мисля, че икономическите показатели го показват недвусмислено.

  5. Елена каза:

    Майк, и аз мисля, че икономическите показатели са красноречиви 🙂
    За мен е мистерия как може хора, които докарват на бизнеса печалба, да не се оценяват…
    Сещам се за един мой познат, който замина за Шотландия. Той ми сподели, че ние в България не умеем да се рекламираме и не умеем да си искаме това, което ни се полага. Мисля, че има резон в това. Вие какво мислите?

  6. Майк Рам каза:

    Ние имаме една поговорка, която аз смятам за вредна, но красноречиво доказва тезата на Вашия познат: „Скромността краси човека“. Докато се правим на скромни, ще бъдем и бедни.