Помогни на приятел

You may also like...

6 коментара

  1. Няколко пъти съм препоръчвал близки хора за работа. Факт е, че си слагаш главата в торбата и се надяваш някой да не я откъсне, но ако хората са доверени, не би следвало да имаш проблем. Иначе редовно просто свързвам работодатели и потенциални работници – така правя услуга на двете страни, без да се обвързвам с конкретни препоръки. Ако интервюто мине успешно за двете страни, то има двама доволни.

    Като freelance разработчик напоследък също ми се случва да прехвърлям клиенти на мои виртуални колеги и обратното. Понякога се получават леки издънки, но при повече опит заедно нещата вървят ОК.

  2. На мен също ми се е случвало да помагам на различни хора да си търсят работа, като ги препоръчвам на мои познати работодатели.

    Не е задължително да са ти приятели – за мен е достатъчно да са стойностни професионалисти. Каква е гаранцията – обикновено правя това, за хора, чиито качества лично познавам и с които съм работила по различни проекти или като колеги във фирма.

    Не го намирам за някакъв особен подвиг – може би го правя с тайната надежда, че добрите жестове се връщат по един или друг начин.

  3. Vae каза:

    Аз съм си намирала работа, като ме е препоръчвал приятел, и доколкото знам има фирми, в които само така може да се „влезе“.

    Забелязвам колко много бизнес центрове и бизнес „паркове“ са изникнали и колко много фирми имат офиси там, международни фирми, в които съм сигурна, че и хигиенистките взимат прилични пари (в сравнение с други места). Повечето от тези фирми няма да видите по обявите за работа, вероятно за много от тях и не подозираме, че имат офиси тук. Мисля, че те си намират служители основно чрез препоръки на настоящи служители, и чрез полуанонимни обяви посредством HR фирми, в които до последно не знаеш за какво кандидатстваш точно (знаеш какво имам предвид).

    Извинявам се за дългия коментар, нещо ми е приказлив ден 🙂

  4. Maya каза:

    Няколко пъти ми се е случвало да препоръчвам приятели за работа и Слава Богу (или защото добре съм преценила ситуацията) не съм се излъгала.

    Интересно ми е защо някои хора разглеждат подобна постъпка като жест, в който правиш услуга само на този, който си търси работа. Аз смятам, че услугата е и за него и за работодателя. Просто в тези случаи се оказвам посредник правилните хора да намерят подходяща работа и съответно подходящ служител.
    Естествено, ако си достатъчно искрен и с двете страни и те се харесат, нещата се получават. Смятам дори, че ако аз съм работодател бих предпочела да наема човек с препоръка, стига да имам доверие на този, който го препоръчва 🙂

    Не смятам заради някакви напразни страхове да се лиша от приятното чувство, че съм направила добро и ще продължавам да го правя при всеки удобен случай.

    Успех на всички, които не се страхуват да правят добрини!

  5. Кристиана каза:

    Видях как си тръгват жени и мъже, не защото нямат качества, а защото трябва да бъде назначен племенник на владиката, синът или дъщерята на приятеля…

    Това, което знам за частните фирми: дъщерята е на висока позиция с висока заплата още преди да завърши, синът също, а и за зетя подходяща позиция, /от момента, в който стане такъв/, работници са роднини и приятели…

    Няма лошо! Всичко е нормално.

  1. 17.10.2010

    […] Помогни на приятел […]…