Loading ...Бихте ли се преместили в друг град заради работата?
В някои страни да се преместиш в друг град заради работата е нещо нормално. Американците постоянно бродят от щат в щат, примамени от поредното предложение за по-интересна или по-добре платена работа. Ние, българите сме много по-консервативни и по-привързани към родното си място, но днес, когато всички говорят за кризата и когато в някои сектори и в някои населени места безработицата започва чувствително да се увеличава, дори и за нас, този въпрос изниква с ново, актуално значение.
Аз дойдох в София, за да следвам, но имах ясната амбиция да продължа да живея и работя в столицата заради по-големите възможности за професионална реализация, които големият град предлага. Разбира се, в това няма особен героизъм, защото точно възрастта около 20 години е най-подходящата за измъкване от родителската опека и поемане по свой собствен житейски и трудов път.
Много по-сложно стои въпросът за преместването, когато човек има семейство и деца. Дали си струва всички да пожертват своята “кариера” – работата на съпругата (съпруга) и училището на децата – и да напуснат апартамента, купен с ипотечен кредит, на който му остават още 10 години, за да бъде изплатен докрай? Или е по-добре временно да се разделим със семейството си и да се виждаме само през уикендите?
Тежка дилема.
Аз самият имах предложение да работя в друг град, достатъчно далече, за да трябва физически да се преместя да живея там, и нашият семеен съвет дълго мисли над тази оферта, но накрая я отказахме. Причините бяха няколко:
1. Не беше ясно доколко фирмата е стабилна и доколко ръководството има доверие в мен. В последствие, съмненията ми се оказаха резонни, защото шефът оттегли подкрепата си за мен, отдавайки се на “по-важни” дела, а фирмата, няколко месеца по-късно фалира.
2. Преместване на цялото ми семейство не беше възможно, тъй като съпругата ми има стабилно развиваща се кариера и не беше разумно да я прекратява заради моята работа. Децата ми учат в елитни училища, за които са държали тежки изпити и преместването им оттам би обезсмислило техните постижения.
3. Единственият възможен вариант беше да се преместя там на квартира и да пътувам към София всеки уикенд, за да се видя със семейството си, но заплащането, което ми предложиха, не беше достатъчно високо, за да компенсира материалните и душевните поражения, които щяха да настъпят в семейството ми след раздялата. Само плащането на ипотека и квартира едновременно си е доста сериозен (а и не много смислен) разход.
Тук трябва да подчертая, че за мен семейството е най-висшата ценност и бих се изкушил от оферта за преместване в друг град (или държава) само ако успея да видя много сериозна възможност за дългосрочно развитие на моята кариера и на благосъстоянието на цялото семейство. Това означава, че предложението трябва да бъде много атрактивно като възможност за себереализация и в същото време много добре подплатено финансово. Във всеки друг случай, офертата би била отхвърлена.
В моето семейство винаги търсим решение, което да бъде изгодно за всички, без да се налага някой да прави тежки жертви и да страда. Досега успяваме да се справим и никой не е приемал или отказвал предложение за работа, заради което да се е чувствал като жертва. Има, обаче, случаи, когато липсата на пари или силното свиване на пазара на труда в някой сектор, принуждава хората да търсят препитание в друг град или дори в друга държава.
Затова, въпросът ми към вас е: Има ли нещо, което би ви принудило да търсите своя успех другаде и да зарежете своя дом или своето семейство, и кое е то? А има ли граница, която не бихте преминали?
Очаквам вашите отговори с огромен интерес.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net:
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Вижте и тези публикации:
- Ключови думи: преместване, пътуване, работа в друг град, раздяла
- Категории: Кариера, Лични
- Comments(10)
March 16th, 2009 at 00:48
Бях готов да отговоря импулсивно, но се задълбочих над темата. Колкото и да е тъжно, май материалната мотивация играе най-голяма роля – да мога да изкарам солидна сума пари, с която да мога да преместя и да изхранвам без проблем цялото семейство, да пътувам спокойно до тях бързо и комфортно или да се върна и да развия собствен бизнес при тях след година-две. При всички случаи трябва предложението да е особено недвусмислено и да предлага сигурност.
March 16th, 2009 at 03:09
до една възраст е ок , след нея и при наличие на сериозен партньор това си е живо мъчение
March 16th, 2009 at 09:38
Общо взето се припокриваме на 100%. С разликата, че в един момент воден единствено от емоцията да видя нещо ново и коренно различно за малко да замина за САЩ. Синът ни беше само на 2 месеца и може би връзката ни не е била толкова силно колкото е сега. Сега не бих си представил и 2 седмици раздяла.
March 16th, 2009 at 16:33
Да интересна е тази статия. Интересното е че и на мен ми предстои такова местене и не знам до колко то е целесъобразно за мен.
March 16th, 2009 at 21:43
Интересна статия и може би правилно решение. Точно такава ситуация доведе родителите ми до развод… след 18 години брак
“Има ли нещо, което би ви принудило да търсите своя успех другаде и да зарежете своя дом или своето семейство, и кое е то? ”
Нещата са много, въпреки че в момента имам стабилна работа, която обичам и не върша заради парите. Да, знам че е малко странно и неприемливо, но не ме е срам да си го празная. Въпреки това, при една добра възможност за работа извън България веднага си събирам куфара и дим да ме няма, ако може завинаги. След раздялата на родители ми се наложи да остана при майка ми, с която никога не съм има силна връзка, може защото са ме отгледали бабите ми. След развода, апартамента остана на мое име – аз си плащам данъците от 18 годишен, аз си плащам половината от тока и водата… кажи речи почти напълно самостоятелен. Проблемът е че се чувствам като на хотел – за мен това не е дом, семейство нямам или поне не го чувствам като такова. Никога не са ми помагали и интересували от това какъв искам да стана, какво искам да правя, все едно не ги познавам
Странно е, но в един момент ставаш сам за себе си и се бориш да оцелееш. След като си зарязаш дългогодишната приятелка, заради различни интересни и поглед над живота, вече нищо не ме задържа в тази пародия на държава.
За щастие имам наистина много добра и хубава работа, която ми предлага и развитие. Но тя не би ме задържала по никакъв начин тук, където почти всеки гледа как да те прецака рано или късно, почти всеки е лицемер и не го интересуват околните. Аз с такива хора не искам да имам нищо общо.
Това са моите причини
Някой друг?
March 17th, 2009 at 06:21
И за мен семейството е висша ценност.Работата в друг град би ме лишила от много ценно време ,което и така не ми достига.Бих предприела такава стъпка в много краен случай(дано съдбата не ме изправя пред такъв избор!)Изцяло поддържам позицията на Майк.
March 26th, 2009 at 08:51
Аз съм се местила три пъти в три различни държави с две, а в последствие и с три деца, покрай кариерата на любимата ми половинка. Не е лесно разбира се, но има и много начини да се направи както трябва. Това може и да е опит, който да обогати живота неимоверно и независимо от парите, които изкарвате първоначално при преместването, отваря очите за толкова много неща и в резултат може да живеете на съвсем различно (в положителен смисъл) ниво във всички отношения, не само по отношение на пари и кариера.
Но трябва наистина да се оцелее преди това. Ако човек наистина има стабилна връзка, има всички шансове да се справи. А ако връзката не е стабилна – то не си струва да се жертват възможности за нея.
И много зависи от къде се заточва анализа – дали от какво ще загубя или какви възможности ще ми се отварят:) И това вече е въпрос на светоусещане, не само на конкретна ситуация.
March 27th, 2009 at 10:15
Хубаво е, че сте могли да бъдете смели.
Преди време и моето семейство имаше подобна дилема. Може би сме били в период, когато сме били по-нерешителни, може би имаше прекалено много неизвестни и не започнахме да ги отстраняваме едно по едно… а решихме да останем в България и да не променим нищо. Понякога е трудно да се вземе решение, което ще промени живота на няколко човека.
April 27th, 2009 at 13:53
Категорично:Да.
Дойдох в София с тази цел и оправдах личните си очаквания.Увеличих възможностите се и сега се радвам на една добра позиция и средно ниво на кариера.Винаги може и още.Не съм се замисляла в дни и месеци и не съм планирала.Реших,действах и ето ме тук
Винаги съм си мислила,че се иска кураж ,но не е само това.Трябва да имаш доста силна психика и възможности ,за да започнеш живота си от нулата и то да си на 26
April 27th, 2009 at 14:18
Още повече кураж е необходим да направиш същото на 40 години, например.