Бихте ли се преместили в друг град заради работата?

You may also like...

10 коментара

  1. Бях готов да отговоря импулсивно, но се задълбочих над темата. Колкото и да е тъжно, май материалната мотивация играе най-голяма роля – да мога да изкарам солидна сума пари, с която да мога да преместя и да изхранвам без проблем цялото семейство, да пътувам спокойно до тях бързо и комфортно или да се върна и да развия собствен бизнес при тях след година-две. При всички случаи трябва предложението да е особено недвусмислено и да предлага сигурност.

  2. metalisa каза:

    до една възраст е ок , след нея и при наличие на сериозен партньор това си е живо мъчение

  3. Nikolay каза:

    Общо взето се припокриваме на 100%. С разликата, че в един момент воден единствено от емоцията да видя нещо ново и коренно различно за малко да замина за САЩ. Синът ни беше само на 2 месеца и може би връзката ни не е била толкова силно колкото е сега. Сега не бих си представил и 2 седмици раздяла.

  4. napster каза:

    Да интересна е тази статия. Интересното е че и на мен ми предстои такова местене и не знам до колко то е целесъобразно за мен.

  5. Debilz каза:

    Интересна статия и може би правилно решение. Точно такава ситуация доведе родителите ми до развод… след 18 години брак 🙂

    „Има ли нещо, което би ви принудило да търсите своя успех другаде и да зарежете своя дом или своето семейство, и кое е то? “

    Нещата са много, въпреки че в момента имам стабилна работа, която обичам и не върша заради парите. Да, знам че е малко странно и неприемливо, но не ме е срам да си го празная. Въпреки това, при една добра възможност за работа извън България веднага си събирам куфара и дим да ме няма, ако може завинаги. След раздялата на родители ми се наложи да остана при майка ми, с която никога не съм има силна връзка, може защото са ме отгледали бабите ми. След развода, апартамента остана на мое име – аз си плащам данъците от 18 годишен, аз си плащам половината от тока и водата… кажи речи почти напълно самостоятелен. Проблемът е че се чувствам като на хотел – за мен това не е дом, семейство нямам или поне не го чувствам като такова. Никога не са ми помагали и интересували от това какъв искам да стана, какво искам да правя, все едно не ги познавам 🙂 Странно е, но в един момент ставаш сам за себе си и се бориш да оцелееш. След като си зарязаш дългогодишната приятелка, заради различни интересни и поглед над живота, вече нищо не ме задържа в тази пародия на държава.

    За щастие имам наистина много добра и хубава работа, която ми предлага и развитие. Но тя не би ме задържала по никакъв начин тук, където почти всеки гледа как да те прецака рано или късно, почти всеки е лицемер и не го интересуват околните. Аз с такива хора не искам да имам нищо общо.

    Това са моите причини 🙂 Някой друг?

  6. irina каза:

    И за мен семейството е висша ценност.Работата в друг град би ме лишила от много ценно време ,което и така не ми достига.Бих предприела такава стъпка в много краен случай(дано съдбата не ме изправя пред такъв избор!)Изцяло поддържам позицията на Майк.

  7. Деница каза:

    Аз съм се местила три пъти в три различни държави с две, а в последствие и с три деца, покрай кариерата на любимата ми половинка. Не е лесно разбира се, но има и много начини да се направи както трябва. Това може и да е опит, който да обогати живота неимоверно и независимо от парите, които изкарвате първоначално при преместването, отваря очите за толкова много неща и в резултат може да живеете на съвсем различно (в положителен смисъл) ниво във всички отношения, не само по отношение на пари и кариера.
    Но трябва наистина да се оцелее преди това. Ако човек наистина има стабилна връзка, има всички шансове да се справи. А ако връзката не е стабилна – то не си струва да се жертват възможности за нея.
    И много зависи от къде се заточва анализа – дали от какво ще загубя или какви възможности ще ми се отварят:) И това вече е въпрос на светоусещане, не само на конкретна ситуация.

  8. Поли Козарова каза:

    Хубаво е, че сте могли да бъдете смели.

    Преди време и моето семейство имаше подобна дилема. Може би сме били в период, когато сме били по-нерешителни, може би имаше прекалено много неизвестни и не започнахме да ги отстраняваме едно по едно… а решихме да останем в България и да не променим нищо. Понякога е трудно да се вземе решение, което ще промени живота на няколко човека.

  9. Lili каза:

    Категорично:Да.
    Дойдох в София с тази цел и оправдах личните си очаквания.Увеличих възможностите се и сега се радвам на една добра позиция и средно ниво на кариера.Винаги може и още.Не съм се замисляла в дни и месеци и не съм планирала.Реших,действах и ето ме тук 🙂
    Винаги съм си мислила,че се иска кураж ,но не е само това.Трябва да имаш доста силна психика и възможности ,за да започнеш живота си от нулата и то да си на 26 🙂

  10. Майк Рам каза:

    Още повече кураж е необходим да направиш същото на 40 години, например. 🙂