Личен брандинг в епохата на Google

You may also like...

10 коментара

  1. Специално за алкохола… Винаги съм се чудел защо трябва да пречи на бъдещите работодатели? По-голямата част от мъжете отделят средно 1-2 вечери месечно, за да се съберат с приятели и да се почерпят по един запомнящ се начин 🙂 Ако работиш професия, която не изисква публичност, не виждам никакъв проблем да си имаш личен живот, който да не пречи по никакъв начин на професионалния. Как прекарвам свободното си време не би трябвало да влиза в работата на началника, стига да не е незаконно.

    Инак преди няколко седмици бившият ми началник ме бе взел на мушка – следеше музикалните ми профили в myspace и youtube, блога ми, linkedin профила… Няма мърдане 🙂

  2. Longanlon каза:

    аз май съм напред в селф-брандинга 🙂

  3. napster каза:

    Ами то като гледам…
    Това разбира се е много добра информация за работодателите.
    Но естествено не е добра изявата на кандидатите.
    Предполагам – лошо е да си на мушката. Дано никога не го разбирам!

  4. Майк Рам каза:

    @Марио – няма никакъв проблем в това да се събираш с приятели вечер и да си пийвате по няколко питиета. Проблем е да го афишираш пред целия свят. Твоят личен имидж става част от имиджа на фирмата, в която работиш. Пиянските ти снимки може да не ги открие само шефа, а и други хора, като ключови клиенти например.

    @napster – вместо да се молиш да не ти се случва такова нещо, по-добре е да направиш нещо. На първо място можеш сам да провериш какво показа търсенето на твоето име и ако има негативни резултати, да направиш нещо за засилване на позитивните.

  5. gentiana каза:

    От MySpace може да се изтриеш. Работниците вече знаят за google и могат малко да го манипулират!!!

  6. Майк Рам каза:

    Естествено е, че можеш. Въпросът е да се сетиш за това и да го направиш. Ако си публикувал пиянски снимки в MySpace или Facebook, не е необходимо да си затриваш целия профил. Достатъчно е да помислиш дали не те компрометират като професионалист и евентуално да изтриеш само снимките.

  7. Да, следите остават и по тях може да се прецени кой какво е правил, може би и какви грешки е допускал, но може ли да се прецени дали ще върши конкретна работа?

    Изисква се доста самоконтрол човек да има непротиворечив образ… дори и за Google:)

  8. napster каза:

    Ами в интерес на истината, аз не съм го допускал да се случи това. Но да не говоря, че никога не е късно да станеш за резил!
    При едно специфично търсене за мен се паказва само сайта ни (http://scullboxteam.org/) + няколко допълнителни материала за общо мнение по форумите!
    Общо взето резултатите не са плашещи, а обнадеждаващи – поне за мен!!!

  9. Svetlio Blyahoff каза:

    Аз преди известно време бях писал точно за себе-брандирането в блога си, но знам за това нещо от доста време и дори съм правил презентации на тази тема.

    Това е много полезно нещо, но смятам, че доста малко работодатели правят такова нещо в България. Ако зависи от мен, аз бих го правил и го правя за контакти с нови хора, които осъществявам.

    Може да прозвучи нескромно 🙂 но предишния ми работодател ме откри по блога ми (стария, който е доста по-зле и от сегашния :D) и ме покани на интервю.

    По въпроса с алкохола, аз също мисля, че всеки човек има право на личен живот, но лични живот може само да покаже какъв професионалист си. Естествено, че ще изберат кандидат, който спортува и води здравословен живот пред такъв, който се забавлява с алкохол и наркотици (примерно) 🙂

  10. Майк Рам каза:

    Светльо, твоят пример е особено показателен за все по-голямото значение на нашето интернет присъствие за успешната или неуспешната ни кариера.