Loading ...Новата парадигма в търсенето на работа
Когато усещаме, че работим прекалено усилено, това обикновено е така, защото правим нещо, в което не сме добри. Защо тогава очакваме да ни плащат добри пари за нещо, в което ние не сме добри?
Този въпрос задава Danny Iny в блога Secrets Of The Job Hunt. И поставя новата парадигма в търсенето на работа – допринасянето на стойност, на полза.
Поставете си въпроса “Какво мога да правя по-добре от другите?” и, повярвайте ми – ще откриете отговора, защото всеки човек притежава уникални качества и винаги има нещо, което правим по-добре от другите.
Това, което можем да правим по-добре от другите, е това, което ни носи радост от работата. То ни носи развитие и удовлетворение. как лесно да разпознаем онази работа, в която сме наистина много добри? Един прост признак е, че тази работа я вършим лесно, тя ни се удава без много усилия.
Един полезен практически съвет е да си направите два списъка – един с нещата, които обичате да правите, а друг с нещата, които ви се удават без много усилия. Много е вероятно между двата списъка да има доста общи елементи и точно сред тях е онова, в което сме наистина уникални и което може да ни донесе професионален успех и удовлетворение.
Работата не е просто начин да изкараме прехраната си, а възможност за себереализация и удовлетворение от живота. Ако успеем да открием своите уникални качества и да ги сложим на масата, те неминуемо ще бъдат оценени и ще ни донесат и желаното материално благополучие като вторичен ефект. Това е новата парадигма.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net:
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.
Вижте и тези публикации:
- Ключови думи: нова парадигма, предлагане на стойност, себереализация, удовлетворение от работата, уникални качества
- Категории: Кариера
- Comments(4)
March 5th, 2009 at 16:03
Много мъдра мисъл – “Защо тогава очакваме да ни плащат добри пари за нещо, в което ние не сме добри?” Харесва ми идеята за това.
Но не съм съгласен с мотива за желанието и възможностите.
Има много области, които са интересни на човек, но са трудно обхватни и изискват години опит. Под ‘години’ разбирам над 5-6 години истински, реален опит, за да ‘навлезеш’ в нещата. Това не означава, че през първата петилетка ти си ненужен или работиш с нежелание. А просто се ошлайфаш, рутинираш, градиш практики и качествен модел на работа. Виждал съм пианисти в по-скромни заведения, които не са модел за подражание, но въпреки това се мъчат, учат се, тренират се и искат да са ‘слушаеми’ – просто за самата кауза. В момента част от технологиите, с които работя, са относително непознати за мен и отнемат повече време – но въпреки това прекарвам и свободното си време за тях, защото проявявам истински интерес и бих ги опознал с удоволствие
Трябва да се погледне и от тази страна на монетата.
March 9th, 2009 at 09:36
Ами да, това с двата списъка ми харесва.
Трябва да го направя.
March 14th, 2009 at 23:50
Статията ми хареса, това със засичането на интереси и способности е добра идея.
Аз обаче, съм на мнение, че за да откриеш какво ти е на сърцето трябва не само да ги мислиш тези неща, а и да изпробваш доста.
Моят съвет е, това време да бъде по време на студентството, защото тогава лесно се започва нова работа (поне до сега беше така), а и лесно можеш да се откажеш от работата, като се извиниш с много изпити (аз лично не съм го правил, но познавам такива хора).
Трябва да експериментираш известно време, защото понякога човек не е напълно наясно със себе си и само опитът може да покаже.
March 15th, 2009 at 18:59
Напълно си прав, че точно по времето на студенстването и в началото на трудовата кариера е най-подходящото време за експерименти и проучване както на възможностите за реализация, така и на собствените си интереси и стремежи.
Не, че не е възможно и на 40 години да смениш радикално професията си, но е особено мъчително – поне моят опит сочи това