Уроци по мениджмънт от Слави Трифонов

You may also like...

11 коментара

  1. Майк, а дали причината за напускането на толкова много хора е, че идеите им срещат твърд отпор?

    А ако в случая говорят чисто финансовите измерители? Например, виждат различни хора, че извън шоуто могат да печелят много повече от това да са вътре в шоуто и… с течение на времето узряват за тази идея и просто напускат?

    Разбира се, не игнорирам останалите възможни причини, просто изказвам предположение.

  2. Майк Рам каза:

    Разбира се, че е много вероятно да има и финансова причина и това го отбелязах още в началото. Тук отново възниква въпросът: Не би ли било по-добре да обединят усилията си и да реализират новите идеи заедно (във или извън шоуто), отколкото всеки да се бори сам?

    Явно са решили, че заедно няма да стане и затова са се разделили.

    Независимо дали мотивацията за наускане е творческа изява или печелене на повече пари, един мениджър трябва да може да я разбере и да се опита да я използва във фирмата, а не да оставя хората да си тръгнат неразбрани и недоволни.

  3. Nikolay каза:

    Уникално точни изводи!!! Да се мислиш за велик и да се вземаш насериозно винаги прави комуникацията трудна.

  4. Гледах филма на Кулеков и ми хареса доста. Не съм съгласен, че беше неразбран филма. Такъв му е просто стила – депресиран и накъсан.

    Мисля си, че не можеш да сравняваш екипа на Слави с екип в една фирма, например, защото има няколко съществени разлики. При Слави, много от хората са заедно от 10-15 години. За това време се натрупват доста положителни, но и много отрицателни неща. Също така стана дума за каузите – в един момент може наистина една кауза да не се понрави на някой от екипа и той да си събере багажа. Приоритетите на всеки се променят.

    Слави е далеч от това да бъде перфектния мениджър. Сигурно затова и Росен и останалите напуснаха. Във филма обаче ми хареса много обяснението, което той даде. Не мога да знам дали зад него има още много неизречени неща, но взаимоотношенията са доста сложно нещо и надали ще може да се генерализира нещо, което да е изгонило всички.

    И накрая, на мен ми е интересен факта, че всички се занимават живо, когато някой напусне слави. В останалите предавания това сякаш е ежедневие и никой не забелязва. При екипа на Слави обаче това се обявява като голяма новина и едва ли не трагедия. Сякаш всички тайно се надяват да се разпусне шоуто. Този момент нещо не го разбирам.

  5. Maya каза:

    Мисля, че идеята на Майк е била да направи изводи, които са в свързани с концепцията и стила на този блог и използва филма на Кулеков само за пример. Не съм съгласна с извода на Боян Юруков, че това е поредната статия, в която някой се занимава с напусналите шоуто на Слави. Не съм съгласна и с твърдението, че не може да се сравнява шоуто на Слави с фирма. Това, което се случва в екипа на шоуто със сигурност се случва и в други екипи, независимо с какво и къде се занимават. Във фирмите също има хора, които са заедно дълги години и са не само колеги, но и приятели. Едиствената разлика е, че шоуто е телевизионно и съответно хората са публични личности (или поне част от тях – тези, за които всички забелязват когато нещо се промени), а за други фирми подобни проблеми не стават публино достояние.

    Майк, изводите са изключително полезни и трябва да накарат всеки уважаващ себе си мениджър да се замисли.

  6. 1212 каза:

    Слави е велик и аз го харесвам. Вероятно в колектива има интригант и от това страдат всички. Мисля че Росен Петров само ползваше а не даваше достатъчно на шоуто.
    По скоро той се мислеше за по -велик от Слави и реши че може нещо но не е така. Той е скучен Слави, като те ударят от едната страна обърни и другата но само продължавай. Успех.
    Само се ожени и създай деца на пук на всички. Ти и с това можеш да се справиш

  7. Velizar каза:

    Здравейте,

    За пръв път разглеждам блога и преди всичко искам да изразя адмирацийте си към създателите му, много професионално и добре свършена работа, надявам се блогът ви да става все по-популярен. Относно темата, много добър анализ, според мен ситуацията в „Шоуто на слави“ е показателна за огромна част от Българския бизнес.
    Все пак Слави е типичен представител на предприемаческото съсловие в нашата страна а именно човек без специално подготовка (може и след това да е придобил такава), който принуден от обстоятелствата в началото на 90-те години рискува и успява да развие успешен бизнес. Това разбира се е много хубаво, но днес ситуацията е малко по-различна, за разлика от тогава вече имаме (поне донякъде) действаща пазарна икономика, силно конкурентна среда, навлизане на чуждестрани компании на пазара с много по-големи възможности както материални така и нематериално. В тези условия оцеляването е изключително трудно, но това е една друга тема на разговор. По-важното е че при една такава ситуация човешкият фактор е от изключително голямо значение за всеки бранш, но в телевизията това важи още повече. Според мен проблемът на Слави е именно че си е повярвал прекалено много, типично за много от Българските предприемачи (може би се дължи на условията в които развиват бизнеса си, или пък е част от Българската народопсихология), повечето от тях си мислят че успеха зависи изцяло от тях, те са хората които са създали бизнеса си и само благодарение на тях той съществува и се развива, всички останали са длъжни да се държат за тях защото в противен случай ще бъдат уволнени, което разбира се в техните очи е фатално.
    Само дето в условията на конкурентен пазар нещата не стоят точно така, за работника винаги съществува по-добра възможност, било то по-високо заплащане или по-добри условия. Точно за това хората в развитите икономики правят всичко възможно да задържат способните си хора, точно този тип мислене липсва според мен на много от нашите предприемачи, а именно способноста да откриеш потенциала, да го развиеш и да го задържиш. Това се наблюдава и в този случай, Слави знае че е най-големият и неговите хора няма как да го напуснат именно защото няма кой да им предложи нещо по-добро, и ако до преди три-четири години когато единствената сериозна комерсиална медиа беше Би-ТВ, то с навлизането и на други сериозни играчи на медийния пазар алтернативите не изглеждат вече чак толкова невъзможни. Та всъщност това което исках да кажа е че е крайно време работодателите да разберат, че това че са успели в дадено начинание по никакъв начин не ги прави най-великите вовеки. Вслушайте се в изброените по-горе съвети за да не се учудите когато клиентите ви започнат да отказват договори с вашата компания и започнат да сключват такива с тази основана от вашите бивши служители.

  8. Ели Ана каза:

    Е, Майк, мисля че доста бъркаш в изводите и преценките си. Онези, с които Слави се раздели, трябваше да си отидат. До един. Може би без Деси само, но щом си е тръгнала, вероятно темпото не й е по силите. Или нещо друго.
    Няма нищо страшно хората да се разделят, щом се разминават дотолкова, че е невъзможно да продължат заедно. Освен това, да не подминаваме факта, че някои дотам си повярваха, та решиха, че без тях шоуто не може, респективно Слави. Че те командват парада. Доста ни бе натрапвано нечие внушение за празноглавието на Дългия, който без сценаристите бил нищо. Откъде ли идваха тези внушения? Те си знаят, но не от нас, във всеки случай. Слави често говори за звездоманията, която лесно прихващат доста хора. Представете си само – от толкова слънчасали звездомани по пътя си, той, слава Богу, трудно може да изпадне в това опиянение. Затова пък го наблюдава често и страда. За другите. Много от „отишлите си“ така и отказаха да забележат нещо, което е очевидно за всички – Слави е №1 в шоуто. И като харизма. И като излъчване. И като внушение…Като водещ и като професионалист. Като мениджър включително. Ако някой си мисли, че му е лесно, дълбоко се лъже. Слави е водещата фигура във всяко отношение. Покрай отсъствията му сега, надявам се повечко хора да са го оценили. Включително от екипа му.
    Не че му е лош екипът, също е добър. Защото той-шефът ги е събрал и свързал. И само шефът си знае какво му струва да държи фронта на висота. За да работи тази добре смазана машина. И най-вече – за да успява да е на върха. Иначе, всеки може да се изявява, където се чувства добър. Но винаги, дори и да не иска, ще му личи школата, която е минал – школата на Слави. И, ако не го признае, ще си бъде за негова сметка. Тук ще бъде редно да вметна още, че да правиш шоу на живо всеки ден, не е лесна работа. И, ако понякога издиша, причината не е в Слави – неговата харизма и сила не могат да се скрият, нито да се амортизират. Човек или има харизма , или няма. С нея се ражда и с нея си отива. Поддръжката и на ниво е негова работа. Но проблемите тук, във видимата част ,по-скоро са свързани с интелектуалното изчерпване на моменти, на умората, която няма как да не си каже думата. В това отношение трябва да си влива свежа кръв в предаването. И се правят опити – с разни състезания и конкурси. Не е лесно. Иначе, акъли да даваме, царе сме всички. Само че всеки си знае каква планина носи на гърба си. Затова и аз бих казала -ако не можеш да помогнеш на някого, гледай поне да не му пречиш.

  9. Maya Ivanova каза:

    Малко късничко се включвам в дискусията, но едва сега имах възможност да попадна на този сайт.
    А реших да пиша, защото и аз имам слабост към Слави – най-вече се възхищавам на професионализма и неуморните му усилия – разбира се на него и целия екип.
    От всичко, което се излива в пресата, е ясно, че стилът му е по-скоро авторитарен, и повечето напуснали не са издържали именно по тази причина. Но е факт също така, че ВСИЧКИ, които го напуснаха, в последствие се реализираха в подобни начинания, дори на моменти се прехвърлиха рубрики и теми. За мен школата на Слави е уникална – изстисква максимално, но и дава максимално. Изборът остава за конкретните хора… Напоследък ми се върти и една мисъл : „Във Вселената има ред, а не справедливост“. Дано да не е прозвучало твърде страшно 🙂

  10. Разбира се, че мениджмънта не може да се научи от книга. От книгите се учат някои неща о сорта на етика, правила за хранене, маниери на тялото и много други. Мениджмънта обаче е нещо, което трябва да е заложено в теб. С помощта на книги и повече познания ти можеш само да го доусъвършенстваш и да бъдеш по-информиран мениджър. Ако обаче това не ти е заложба никога не можеш да станеш добър ръководител. Това не зависи също и от титлата и образованието на даден човек. Аз познавам много хора, които са силно образовани, но не са станали ръководители.

  11. Jason Miami каза:

    Съгласен съм с горните коментари. Умението да бъдеш ръководител трябва да е вродено качество. Това е манталитет бих казал и трябва да е заложено в даден човек на 80%. Другите 20% ще дойдат от книги и самоубочение. Всеки един от вас е срещал хора, които са не толкова образовани, но имат умението да са добри ръководители. Това е талант.