Нова работа

Колко от нас могат да си признаят, че имат свестни шефове и да се работи с тях е удоволствие? Сигурен съм, че няма да са много. По-скоро ще започнем да се оплакваме колко са некадърни и как ни пренебрегват, отколкото да кажем добра дума за тях.

Наскоро получих едно писмо от един мой читател, в което той споделя своя ентусиазъм от работата си и благодарността си към шефовете, с които работи, и от които научава тънкостите на професията.

Александър Кондев е на 24 години и е роден в Русе, но от няколко години учи и работи във Варна.

За мое голямо щастие ме приеха точно в желаната от мен специалност – “Туризъм” – и почти веднага започнах да работя в тази област и да трупам опит.

Продължи към пълния текст »

Не мога да се сдържа и да не споделя поредния пример за все по-нарастващата популярност на моя скромен блог. Следващата седмица, в понеделник, 26.01, съм канен на разговор в програма “Хоризонт” на БНР. Ще участвам в предаването “Хоризонт до обед” с водеща Нина Колева и след 11:00 часа ще си говорим за партизански тактики за търсене на работа.

Темата ще засегне начините и тактиките за търсенето на нова работа в български условия, страховете и нагласите на българина – работодател и работник, стигайки до фундаменталния въпрос: за какво всъщност работим – за пари или за удоволствие?

Мисля, че ще се получи интересно предаване. Не го пропускайте – понеделник, 11:00 часа, програма “Хоризонт”.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Човек си търси нова работа не само в дни на рецесия и криза (леко преувеличена) като днешните, а и когато е тръгнал напред по пътя на своето кариерно развитие и е решил да предприеме следващата стъпка. Въпросът е дали сме достатъчно добре подготвени за това?

Във времената на претрупаност от информация, за да намериш най-подходящата за себе си работа, трябва да бъдеш лесно откриваем, да се отличаваш от другите и да правиш впечатление. Затова е необходимо да се поддържа “кариерна готовност” – нещо, подобно на бойната готовност, която се поддържа в армията.

Да си намериш добра работа, е късмет.

казват някои. Аз казвам:

Късметът идва само при онези, които са подготвени за него.

Затова ви представям няколко съвета, които ще ви помогнат да поддържате вашата кариерна готовност и когато пред вас изскочи подходящата възможност, да можете да я сграбчите веднага.

1. Поддържайте постоянни връзки с колеги, приятели и влиятелни хора в бизнеса (Networking).

Често, претоварени с работа, изпадаме в състояние на изолация от околния свят. Постоянно сме в състезание с времето и ограничаваме всякакви “излишни” дейности, освен тези, пряко свързани с конкретната ни задача. В такива моменти най-често страдат контактите ни. И когато успеем най-сетне да вдигнем глава от работата, се оказва, че имаме приятели и познати, с които не сме се чували по няколко години.

Това е голям проблем, защото нашите връзки и контакти са нашите най-добри “промоутъри” за нова работа. Светът на бизнеса винаги предпочита да назначи кандидат, който е препоръчан от някого и този някой гарантира за неговата лоялност.

Нашата мрежа от контакти е безценна не само с това, че са първите хора, на които трябва да се обадим, когато решим да си търсим нова работа, но и те са хората, които ще се сетят за нас, когато пред тях се появи някаква нова възможност.

Продължи към пълния текст »

Тази дума я чух във филма “Изкуплението Шоушенк” и от доста време си разсъждавам върху нея. Днес дойде моментът да споделя тези свои разсъждения с вас.

Във филма, героят на Морган Фрийман – Ред – казва:

Стените на затвора са много странни. Първо ги мразиш, после започваш да ги използваш. Минава време и вече започваш да разчиташ на тях. Ето това е да си институционализиран. Те те изпращат тук до живот и точно това е, което ти отнемат.

Сравнението между затвора и работата може би не е много уместно (Дали? Вижте тук още кариерни съвети от затвора “Шоушенк”), но ако поставите автора на тези реплики не в затвор, а в един офис или завод, ще видите, че институционализирането се случва и там.

Хора, които работят по 30-40 години на едно работно място бяха съвсем нормално явление по времето на социализма у нас, а и днес не са изключение. Днес също има много хора, които никога не са си сменяли работата, а някои даже никога не са и търсили – назначени някъде, те прекарват там целия си съзнателен живот и в един момент не само започват да разчитат на фирмата, но и стават изключително зависими от нея. И за да се стигне до това състояние, понякога е необходим много по-кратък срок – някои хора се институционализират за 10 или дори за по-малко години.

Продължи към пълния текст »

Огромно удоволствие за мен е да ви представя поредния участник в нашата страница Кандидати за работа – мястото, където всеки, който търси работа, може да представи себе си, своите най-ценни качества и умения и да привлече погледите на потенциалните работодатели. Той се казва Игнат Игнатов и е специалист в управлението на хотелски комплекси. Обича работата си, но търси нови предизвикателства, така че всеки, който иска да го наеме, може да посети неговата страница, в която той се представя в първо лице, и където изтъква своите най-добри качества. Там се намира и неговата пълна автобиография.

Ако търсите работа и искате да имате своята страница-визитка тук – изпратете ми един имейл, в който сложете вашето CV, личното ви представяне в първо лице и снимка, на която изглеждате добре. Ако сте работодател – разгледайте страницата на кандидатите и ако откриете подходящия за вас човек – свържете се с него по начина, който той е указал, или директно с мен.

Искрено желая успех на всички кандидати!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Longanlon ми изпрати вчера линк към тази обява за работа, която толкова ме впечатли, че реших да я споделя и в блога.

В началото започва добре и нищо не предвещава неочакваните изисквания на работодателя. След като описва какви качества и умения изисква от бъдещия служител, той поставя и списък с НЕЖЕЛАНИТЕ качества на кандидата:

Кандидата трябва да НЕ:
-спи на работното място
-слуша хеви метал
-е от гр. Ловеч, гр. Враца, гр. Перник
-не се казва Снежана
-е набор 66

Както казва професор Вучков: “Гледам и не вярвам на ушите си!”

Освен ако не е някакъв майтап, обявата е не само незаконна, защото никой няма право да задава възрастови и регионални ограничения, но е и пълна глупост, защото каква музика слушам и как се казвам си е лично моя работа и няма абсолютно нищо с професионалните ми качества и умения. А това, че някои хора (вероятно преди) са спали на работното си място, е в резултат на установената фирмена култура.

Най-странното е, че работодателят даже си е оставил името и телефона. Може пък наистина да я е написал сериозно?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Миналата седмица bTV излъчиха в часовете за Шоуто на Слави един филм на Иван Кулеков, озаглавен “Ние сме лошите в страшния филм”, в който авторът даваше някакви несвързани кадри, опитвайки се да ни каже нещо, но какво – така и не се разбра. Както казва voxy: “Нито сте лоши, нито филмът е страшен“.

Иван Кулеков е един изключително талантлив писател-сатирик, но явно кинематографията не му е силната страна. А ако имаше и кой да го научи на дикция, щеше да бъде значително по-атрактивен на живо.

Не искам да коментирам целия филм, защото не е свързан с темата на този блог. Това, което ми привлече вниманието, беше въпросът, който като червена нишка (какво клише!) се промъкваше през целия филм, и на който Слави отказваше да отговори искрено до самия край. А именно: Защо някои хора са напуснали шоуто?

Отговорът е съвсем прост и не виждам защо трябва да се коментира. Това е работа, като всяка друга и всеки човек може в един момент да прецени, че тя не го устройва. Дали просто не му харесва, дали не му е присърце, дали той самият се чувства негоден да я върши, или (най-тривиалното) заплатата му е малко – това няма значение. Всеки има право на това решение и то е гарантирано от трудовото ни законодателство.

Въпросът, обаче е подъл и подвеждащ, и ни насочва към едни други по-важни въпроси. Например:

1. Защо за хората от шоуто и по-специално за Слави, всяко напускане е толкова болезнено?
2. Защо го напуснаха хора, които не бяха просто служители, а ключови фигури в Шоуто, във фирмата и даже негови лични приятели?
3. Защо след като напуснат, всички тези хора се втурват в медиите и започват яко да го оплюват?

Продължи към пълния текст »