Как (не) се гради лоялност

You may also like...

6 коментара

  1. Plamen каза:

    След като за 5 години направих (заедно с няколко колеги) една фирма най-добрата в своя бранш в русенска област се оказах на „борсата“. Ето това постигнах с безкрайно лоялно отношение към моите работодатели.

  2. Ива каза:

    Най-често проблемът е комплексен – хората напускат работа заради ниско заплащане, недооценяване и липса на възможност за развитие. Честно казано, убедена съм, че родните мениджъри рядко разбират същността на проблема. За повечето „шефове“ работникът е трудова единица без чувства и нужди. Ако роботчето работи – всичко е наред, ако напусне – ще си намерят ново.
    В този ред на мисли проблемът донякъде се корени и в работниците (слагам и себе си в това число), които са склонни да работят при условия, които не ги задоволяват, „докато си намерят нещо по-добро“. И разбира се, твърде рядко се обръщаме към мениджърите, за да изясним какво ни е недостатъчно на работното място – заплащане ли, социални придобивки ли, нещо друго ли. Но пък то и разбиране няма. Няма да забравя как, когато поисках увеличение на крайно символичната си заплата в една фирма, получих в отговор тирада за матералистичния дух на моето поколение.

  3. Plamen каза:

    Ива,
    права си и работниците си траят. В повечето случаи ги е страх да поискат нещо или да предивзикат обсъждане, когато не са доволни от дадени условия. Ама нали сме си робско племе, седим и си траем. Чакаме по-добри времена. Лошото на работодателите е, че като те натистнат малко и поддадеш те продължават и така докато не те сринат. Не се задоволяват с малко.
    Хората не си знаят реалните възможности и рядко имат самочувствието да се изправят и да възроптаят, пък ако ще и това да им коства работата. Ако са кадърни и вярват в себе си ще си намерят друга в крайна сметка и то вероятно по-добра.

  4. marieta каза:

    Повечето работодатели не са лоялни към служителите си,моят е нещо подобно,понякога не се оставям да ме обори,защото за себе си съм права,а понякога просто си замълчавам,защото не ми се спори с нея.Не ги интересува нито празници,нито нищо.Трябва да работиш за да им пълниш гушите.Аз лично на 31-ви декември ще работя от 08.00-20.00.И после как да ми се празнува нова година като ще съм пребита от работа.Нямам думи изобщо за работата в нащта държава.Работодателя винаги ще измисли нещо за да се оправдае.Не се спазват законите и ни експлоатират колкото могат.

  5. Майк Рам каза:

    Ами уволни го този работодател. Но вероятно другаде няма да получаваш тези пари, които получаваш сега. Стиска ли ти?

    Човек има избор, но трябва да взема тежки решения и да си носи последствията за тях. Ако чакаш нещо да ти се случи „отгоре“, то само ще те прави нещастна.

  1. 10.12.2008

    […] Как (не) се гради лоялност […]