Идеалният шеф. Част втора – приятелството

You may also like...

3 коментара

  1. mavruda каза:

    Първо – думата „идеален шеф“, е абстрактно понятие, понеже и шефовете са хора със своите особености и недостатъци. Ние хората не сме склонни да виждаме проблемите в себе си, а по-скоро в околните и за да е по-удобно за нас самите – във висшестоящите. Думата лоялност не съществува в българските среди на никое ниво от живота ни, така както може би го има в Япония. Знам за случай , в който министър от правителството пое отговорността за някаква държавна поръчка, която не се осъществи и напусна поста си. Неговите подчинени го последваха – в духа на самурайската традиция. Но темата е за приятелите.
    Първо ние не можем да дадем точна и ясна дефиниция на приятел, тъй като това не обезателно е човек, с когото ядеш и пиеш на маса в кафене или ресторант, а после същият при нужда от твоя страна би се оттеглил без да ти окаже очаквана помощ. От друга страна предполагаем враг би могъл да ти даде онова, което никога не би очаквал дори и от приятел.
    Ако познанството с шефа може да доведе до облаги за служителя, това си е чиста форма паразитизъм, но за съжаление съществува.
    Моето лично мнение е, че такова приятелство не може и не трябва да се осъществява. Това е облигация, задължение , което може да се окаже непоносимо бреме за високопоставения. Той може би ще се чувства задължен да обгрижва подчинения си и да го „повива“ и да му прощава грешките през цялото време. Ако това е цената за приятелство, то моето лично мнение е , че такива не трябва да съществуват. Когато в едно приятелство се намесят интереси – пари, бизнес и дори красиво момиче, тогава имаме предпоставка за изпитание на това приятелство.

  1. 09.01.2009

    […] Защо го напуснаха хора, които не бяха просто служители, а ключови фигури в Шоуто, във фирмата и даже негови лични приятели? […]

  2. 31.03.2009

    […] дали бихте работили с приятел се оказа интересен за повечето читатели на Нова […]