Идеалният шеф. Част първа – възрастта

You may also like...

8 коментара

  1. Наскоро реших да кандидатствах за позиция като Търговски директор в една малка софтуерна фирма. През цялото време собственика на фирма не спря да повтаря: „такова блестящо СиВи, ама ЕГН-то…ЕГН-то не ти отговаря на поста“ – мисли все в този ред.
    Лично за мен това са предразсъдъци и не трябва годините да са водещи. Един 23 годишен човек с подготовка и стаж в прилагането на съвременните методи и принципи на управление е по-подготвен от един 45 годишен (какъвто очакваше да види пред себе си), които е практикувал в не толкова развита ИТ среда.
    Ако говорим за ИТ фирми, за мен няма нищо странно и лошо висшият мениджмънт да е около 25 години.

  2. За мен възрастта няма значение – важни са житейският и професионалният опит, които могат да се придобият и в ранна възраст, както човек може и да е много възрастен, но да не е научил нищо и да няма никакви умения за ръководене на хора. Най-добрият ми шеф досега е бил млад човек, но вече с достатъчно опит и с умение да увлече екипа в работата, да го мотивира, да го уважава и да го оцени справедливо – както положително, така и отрицателно. Най-лошият беше възрастен, подобен на примера по-горе – мислеше, че възрастта и отдавна взетото висше образование са достатъчни, за да се смята за компетентен и способен мениджър. За уважение към нисшестоящите, комуникативни умения и умения за мотивация няма какво да говорим.

  3. Младият човек е носител на амбиция и творчески потенциал , който съчетан с опит и необходимите знания го прави един успяващ ръководител . С възрастта може и да се придобива повече практически опит , но се губи това новаторство и творчески плам носено от по младите хора .

  4. Майк Рам каза:

    БизКонсулт, да разбирам ли, че предпочиташ да работиш с по-млади шефове?

  5. Майк Рам изказването ми по -скоро визираше и качествата на служителите . А относно конкретният въпрос – трудно бих си представила себе си в позицията на човек който има шеф и отговорът ми ще е доста хипотетичен . Основното е шефът да е човек който познава и цени персонала си за да може и максимално да ги мотивира да дават най- доброто от себе си за общият успех . А това качество не зависи от ЕГН – то .

  6. Майк Рам каза:

    БизКонсулт, философски погледнато, всеки си има някакъв шеф. Най-малкото, онзи отгоре решава много неща в живота ни 🙂

    Хубаво си описала качествата на идеалния шеф, но за да бъдеш такъв, е необходимо да си по-малко себичен и повече да милееш за интереса на фирмата и колектива. Струва ми се, че по-възрастните шефове в по-голяма степен притежават тези качества.

  7. po-chitatel каза:

    Майк, онзи отгоре е бил 33 годишен в пределната си възраст на Земята 🙂

  1. 01.09.2008

    […] Идеалният шеф. Част първа – възрастта […]