Overloaded with work

Ден преди “официалната” ми отпуска – един материал за разпускане и разведряване:

10 правила за имитация на бурна дейност

1. Никога не ходете без документи в ръцете.

Хората с документи в ръцете изглеждат усилено работещи – сякаш са се запътили за важна работна среща. Хората с празни ръце изглеждат сякаш отиват да си пият кафето, а хората с вестник в ръцете изглеждат сякаш отиват до тоалетната. Освен това, задължително носете със себе си някакви документации и хартии за вкъщи, за да оставите впечатление, че работите повече.

2. Използвайте компютъра за да изглеждате зает.

Когато ползвате компютъра, ще изглежда сякаш “работите” за случайния наблюдател. Можете да изпращате или получавате лична електронна поща и да вършите всякакви други неща които не са свързани с работата ви. Ако ви хване шефът – а той задължително ще го направи – можете да му кажете, че изучавате нови програми, за да спести фирмата от обучение ви.

Продължи към пълния текст »

5 знака, че е време да смените работата

Публикувано от Майк Рам на 27.08.2008 г. в 07:15 часа
2008
27.08

Quit your job

Работата отнема най-много време от съзнателния (будния) ни живот. Затова, влиянието, което оказва върху нашето здраве – физическо и психическо – е огромно. Когато почувстваме, че нещата не вървят, добре е да се замислим дали не е време за промяна, преди да са настъпили тежки и необратими поражения върху нашето съзнание.

Предлагам ви 5 знака, които да ви подскажат, че е време да си потърсите друга работа, за да продължите да се развивате и да са опазите като човек.

1. Не можете да понасяте колегите си. Ако не получавате подкрепа в работата си, ако чувате саркастични забележки зад гърба си, ако атмосферата е нагнетена от напрежение, значи това място не е за вас. Забележете колко пъти се оплаквате на близки и приятели от колегите си. Ако го правите редовно, значи тази среда вече не е подходяща за вас.

2. Постоянно следите часовника. Ако често-често поглеждате към часовника с отчаяна надежда да дойде по-скоро часът за обедна почивка или за края на работния ден, значи присъствието в този офис е истинско мъчение. Не го удължавайте повече – тръгнете си завинаги.

Продължи към пълния текст »

Не е това, за което си мислиш

Публикувано от Майк Рам на 25.08.2008 г. в 12:14 часа
2008
25.08

или

До какво може да доведе липсата на комуникация във фирмата

Marie Cooley

Историята е следната:

Когато 41-годишната Мари Лупе Куули от Джаксънвил, Флорида, видяла обява за работа във вестника, която изглеждала подозрително подобна на нейната, и в която за контакт бил публикуван телефонният номер на собствения й шеф, тя решила, че са я нарочили за уволнение и обявата е за неин заместник. Тогава тя отишла в офиса в неделя вечер, където работела като архитект, и унищожила чертежи и скици, разработвани в продължение на 7 години, оценени на 2.5 милиона долара.

За полицията не било никак трудно да се досети кой е извършил погрома, тъй като Куули единствена освен шефа си имала достъп до тези файлове. За късмет, шефът й имал копия на всички файлове, така че загубата се оказала минимална. Впоследствие се разбрало, че обявата за работа била за фирмата на жена му, така че нашата главна героиня не я е грозяла никаква опасност и отмъщението й не само е било нахалост, но я е вкарало в беля.

Продължи към пълния текст »

2008
22.08

В сайта karieri.bg се появи една забавна категоризация на стиловете на управление на съвременните мениджъри, която била измислена от немски психолози. За съжаление, в статията не се посочва източник, но това не е толкова важно. Интересното е, че класификацията е доста точна и аз лично веднага открих няколко “образа” на хора, под чието командване съм работил. Сигурен съм, че и вие ще откриете вашия шеф в някое от следващите описания. И не забравяйте, че това все пак е на шега. Не всички началници за зверове :-)

Hippopotamus

“Хипопотам”: Изплува, отваря уста и отново се потапя.

“Кенгуру”: С празна торба прави големи скокове.

Продължи към пълния текст »

Най-подходящата професия според любимия цвят

Публикувано от Майк Рам на 20.08.2008 г. в 14:11 часа
2008
20.08

Colors

Един много забавен тест са измислили колегите от сайта Careerpath.com, който определя най-подходящата за вас професия според това кой цвят ви харесва или ви отблъсква най-много. На пръв поглед цялата работа изглежда несериозно и по-скоро като една шега, но аз реших да се пробвам и в резултат се оказа, че най-добрата работа за мен би била консултант, който съветва хората как да си свършат работата или мениджър, който да ги направлява – все неща, с които се занимавам в последно време и които обичам да правя! Дали наистина има връзка с любимите ми цветове или уцелването на това, с което се занимавам в момента, е чиста случайност?

Ще се радвам да споделите вашите резултати и вашите коментари на този тест. Аз лично смятам, че по различно време, според настроението си, човек би могъл да даде и различни отговори за любимия си цвят, така че ако повторите теста след известно време, има вероятност да получите и различни отговори. Но това е само хипотеза.

Вижте и коментара по повод на теста в karieri.bg.

Илюстрация: ndm007

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Идеалният шеф. Част първа – възрастта

Публикувано от Майк Рам на 15.08.2008 г. в 12:58 часа
2008
15.08

Old Boss

Някои традиции повеляват човек да се издигне в кариерата, когато натрупа достатъчно опит и знания, тоест, когато поостарее. В същото време, младите хора в компанията нетърпеливо потропват с крак и изгарят от амбиция час по-скоро да се издигнат нагоре в йерархията, за да покажат на какво са способни. Политиката на издигане на старит и заслужилите ги изпълва с негодуване.

Та, седнах аз и се запитах: За какъв шеф бих искал да работя? Какви качества трябва да притежава, за да печели моето уважение, вярност и лоялност? Мисля, че това ще излезе една много голяма тема, затова реших да ви я предложа на малки хапки.

Затова първият въпрос е този за възрастта. Смятате ли, че възрастта е важен фактор за мениджърските умения на един човек? Има ли значение за вас дали вашият шеф е по-възрастен или по-млад?

Продължи към пълния текст »

2008
12.08

Въпреки, че някои хора (включително и аз) смятат, че “стъкления таван” е разбит, едно изследване на сайта CareerBuilder.com, показва, че това все още не е факт навсякъде. Това твърди Chris Russell в блога Secrets of the Job Hunt, който за съжаление не е дал линк към резултатите от това изследване. Аз също не можах да ги намеря (може и да не са публично достояние), така че се доверявам на Крис за достоверността на изнесените факти.

34% от анкетираните жени смятат, че получават по-ниски заплати от мъжете на същата позиция и със същата квалификация. Този резултат е почти непроменен спрямо 2006 година, когато такъв отговор са дали 35% от жените. Изследването, наречено “Workplace Equality,” (Равенство на работното място) тази година е включило 4 328 мъже и 3 632 жени наемни работници в Съединените Щати.

Продължи към пълния текст »

Защо напускат добрите служители?

Публикувано от Майк Рам на 04.08.2008 г. в 14:35 часа
2008
04.08

Въпросът дали с пари може да се мотивират служителите да работят по-ефективно и по-отдадено много често се е дискутирал. По-иначе стои въпросът: можеш ли да купиш с пари един служител, който е решил да напусне? А още по-засукан е въпросът: защо, след като им повишавам заплатата периодично, пак напускат?

Един от отговорите е очевиден – заплатата не е мотивационен фактор, тя е хигиенен фактор. Това ще рече, че тя винаги се приема за даденост и човек не би се напънал да работи повече за същите пари, които ще получи и следващия месец, независимо колко много са те. От друга страна, периодичното актуализиране на заплатата на годишна база, се приема повече като компенсация за растежа на инфлацията, отколкото като опит за повишаване на мотивацията.

Има, разбира се и много други причини, поради които един човек би напуснал. Phil Gerbyshak ни предлага 5 от тях, като акцентира върху това, че става въпрос за важни и ценни за фирмата специалисти – така наречените “суперзвезди” – хора, които са истинските двигатели на работата във фирмата, с чието напускане не само ще загубим ключов служител, но и може да повлияе негативно на мотивацията на останалите колеги. (За съжаление, сайтът вече не съществува и не мога да ви дам връзка към оригиналната публикация.)

  1. Скучни и еднообразни служебни задължения – Ако имате работник с голям капацитет и амбиция, но му поставяте еднообразна и повтаряща се работа всеки божи ден, той ще предпочете да се махне, за да потърси друго място, където да оползотвори своите способности.
  2. Продължи към пълния текст »

Smokers not welcome

Donald Trump разказва в блога си за два случая, в които властите са наложили дискриминационни мерки по отношение на кандидатите за работа, което е довело до съдебни спорове, но в крайна сметка съдът е отхвърлил възраженията и в двата случая.

Първият от тях се отнася до решение на местната власт в област Сарасота, Флорида, да забрани назначването на пушачи на държавна служба. Обяснението е, че заради цигарите служителите струват на работодателя повече – и като намалена продуктивност, и като увеличени здравни осигуровки. Оказва се, че мярката не е дискриминационна, тъй като още преди 10 години Върховният съд на Флорида е постановил, че всеки работодател има правото да откаже работа на пушач.

“Пушачите на сапун!” е любима тема и в България – не случайно още древните римляни са разбрали, че всеки подход, който разделя народа на две големи групи и ги противопоставя една на друга, дава по-стабилна власт в ръцете на управляващите. Важният въпрос е: кой точно ще заклеймим като пушач? Този, който си дръпва от време на време, този, който пуши по 2-3 цигари на ден (това са мнозинството от “пушачите”) или онзи, който “издухва” по две кутии на ден? Интересно за каква субстанция за пушене става въпрос? Ако пушиш тютюн е ясно – оставаш без работа, но за употребяващите марихуана някак не става ясно какво е становището на закона.

Продължи към пълния текст »