Петък – ден на майстора. Две истории за злополучни интервюта

You may also like...

4 коментара

  1. Nik каза:

    Всякакви странници има, ама този с боклука ме уби! 🙂

    То вярно, запознах се с една дама, която има къща в Суходол, и вика, в началото бе на кисело зеле ми мирише, на вкиснало и проветрявам аз прозорци отварям, а то от бунището … 😀

    За щастие, когато бях там нямаше миризма, а и както тя ми каза – напоследък поспря.

    Работната среда е от много важно значение. Вярно, работил съм и в забутан офис дето се бутахме с лакти с колегите, и в офис дето можеше тенис на маса да играем и колело да караме /и да, колело карахме в кръг между 2 колони – ех спомениии/ и определено не бих почнал работа никога вече в някаква дупка, само и само защото шефа е решил да спести някой лев.

  2. Майк Рам каза:

    С риск да прозвуча банално, бих казал, че… размерът няма значение 🙂
    Важното е офисът да бъде удобен и да предразполага към работа. Защото може и да е голям, но ако не се чувстваш комфортно и спокойно, няма да останеш там задълго.

  3. За първото интервю не съм несъгласен с подхода на наемащия. Факт е, че с някои клиенти просто не можеш да се разбереш и в някакъв момент трябва да ги разкараш.

    Зависи колко е важен клиента, разбира се, но със сигурност избухването срещу колегите, каквато е крайната реакция на кандидата, не е правилен подход. Интервюиращият не прави нищо лошо като описва тази безизходна ситуация. Дори да напсуваш клиента грубо могат да пратят после някое енергично момиченце да го зарибява наново, но с развалената работна среда не е толкова лесно.

  4. Жеко каза:

    По казус #1:
    За мене правилния отговор от самото начало е не да му предлага варианти, а да попита клиента: „По договор следва да направим това и това. Вие обаче сте важен клиент за нас. Какво решение на вашия проблем бихте счели за приемливо?“