Loading ...Петък – ден на майстора. Две истории за злополучни интервюта
Блогът The Daily WTF, който често си сменя името (доскоро се казваше “Worse Than Failure” – По-лошо от провал), но все се върти около акронима WTF, публикува от време на време истории за кандидатстване за работа и странни интервюта. Преди известно време попаднах на един пост, в който случките много ме впечатлиха, още повече, че самият аз също съм попадал в подобни ситуации. Реших да ги преведа за вас, защото са много показателни за стила и поведението на много HR специалисти, които провеждат интервюта за работа.
Хипотетичен въпрос (от Саймън)
Обикновено съм добър на въпросите от интервютата, но този направо ме върза на фльонга.
- Един хипотетичен въпрос – каза интервюиращият. - Имате гневен клиент на телефона. Той твърди, че сървърът ви не работи добре и настоява някой специалист да отиде веднага на място при тях и да го поправи. Какво ще направите Вие?
- Ами, – отговарям аз – ще уговоря точен час, когато да отида при тях и да го оправя.
- Клиентът настоява да се оправи веднага.
- Добре, тогава ще си променя програмата и ще уговоря час за днес, когато…
Интервюиращият ме прекъсна:
- Клиентът Ви отговаря, че не може да се види с Вас днес.
- Тогава бих предложил да говоря с техен технически специалист, за да се опитаме да диагностицираме проблема.
- Не става – клати глава интервюиращият. – Клиентът иска Вие да отидете на място.
- Нали е зает днес? И в същото време иска да го оправим веднага? Аз мога да уговоря среща и за утре…
- Добре, добре – усмихва се интервюиращия. – Значи, пътувате вие към клиента и – мамка му! – попадате в задръстване и няма да можете да отидете на срещата навреме. Какво правим тогава?
Усетил, че съм направил добър удар, продължавам по-уверено:
- Аз ще съм тръгнал достатъчно рано, така че да не завися от задръстванията…
- Не, не – прекъсва ме пак интервюиращия – това е страхотно задръстване. Обърнала се е цистерна на пътя и Вие сте заклещен.
Въздъхнах.
- Предполагам, че ще се обадя на клиента и ще му кажа, че ще закъснея заради цистерната и ще се опитам да му кажа кога ще мога да пристигна.
- Ъхъ, ъхъ. Добре, но клиентът не е доволен и заплашва да прекрати договора си с вас. Сега какво правим?
- Вероятно ще се обадя на моя шеф и ще му разкажа ситуацията.
Интервюиращият подскочи:
- Не, не можете да се обадите на шефа си! Той е извън обхват!
- Не знам. Тогава ще кажа на клиента да се обади в офиса и да обсъди с някого ситуацията с договора?
- Аха! Но той отказва!
В този момент бях напълно изгубен и знаех, че каквото и да кажа, ще се появи ново препятствие. И тогава изтърсих:
- Ами, тогава ще му кажа да се обади на Вас, тъй като изглежда, че само Вие знаете верния отговор.
Той ме погледна втренчено и сви рамене.
- Добре – каза и си записа нещо в бележника – това е всичко. Благодаря, че дойдохте.
Както и предположих, повече не ми се обадиха. И до ден днешен се чудя какъв е бил правилния отговор на този “хипотетичен въпрос”.
***
История от бунището (от Шон)
Когато дойде датата на моето интервю, аз доверчиво последвах инструкциите на картата от Google, за да стигна в крайна сметка до входа на градското бунище. Там имаше една малка барака с един чиновник, който събираше някакви такси и един голям булдозер, който заравяше боклука в земята. А миризмата беше… неописуема. За щастие, бях си отделил достатъчно време, за да се върна до магистралата обратно и да намеря верния път.
Десет минути по-късно се озовах отново на бунището. Като се огледах по-внимателно, открих дребна офис сграда, сбутана до самата ограда на бунището. “Кой ли би наел офис в тази сграда?” – запитах се аз.
Подкарах към сградата и се оказа, че това е търсеното от мен място. А миризмата… беше все така невероятна. Мина ми мисълта, че ако собствениците фалират, могат просто да разградят оградата на бунището и булдозера просто може просто да срине сградата и да я приобщи към бунището. Подсмихвайки се, си казах, че ще трябва доста да ме убеждават, за да дойда да работя тук.
Когато часовникът удари 13:50 влязох в сградата и казах на рецепционистката, че имам среща с г-н Кекакоркиян. Докато седях и чаках, забелязах, че офисът е обзаведен по стандартния стил за такива места, с типичните накриво окачени картини, индустриална литература и случайни награди. Имаше едно нещо, обаче, което силно се набиваше на очи: ароматизаторите тип елхичка, които бяха окачени навсякъде из помещението. Въпреки това, миризмата… си беше все така невероятна.
В един момент се появи един господин и се загледа в мен.
- Вие трябва да сте г-н Кекакоркиян – казах аз и се изправих. – Аз съм тук за интервюто в 14 часа.
Той ми хвърли студен поглед.
- Вие произнесохте погрешно името ми – изръмжа той. – Това е една точка срещу Вас. Името ми е Кекалоркиян.
Той извади дебел червен маркер от джоба си и отбеляза нещо в листа си.
После ме поведе през коридора, където успях да хвърля един поглед към отдела на програмистите. Всеки се беше настанил идеално в своя си куб и кротко си пишеха нещо. Никой не се обърна да погледне към мен. Офисът беше окичен насвякъде с ароматизатори-елхички, но това никак не помагаше срещу невероятната миризма от бунището. Накрая стигнахме до неговия офис.
На всеки въпрос, на който отговарях, г-н Кекалоркиян весело извикваше “Грешка! Още една точка!” и отбелязваше в листа си. После ми казваше верния отговор, който той е очаквал. Ако не се съгласях, още една червена чавка се появяваше в неговия лист. За щастие, интервюто свърши точно за един час, както беше уговорено.
- Ами, ще се чуем – намръщи се той. – Всъщност, най-вероятно няма. Вие се предствихте много зле. Във всеки случай, не ни звънете!
По-късно същия ден, споделих историята с приятели и доста се посмяхме. Реших, че това беше всичко. Два месеца по-късно, обаче, получавам телефонно обаждане от HR служителка на някаква фирма. Трябваше ми известно време, за да свържа името на фирмата е с “боклучавата” фирма от бунището. Жената ми предложи постоянна работа за доста прилична заплата.
- Чакайте малко – отговорих й аз. – Вие сте предложили работата на всички, които са идвали на интервю и те са ви отказали? И аз съм последният в списъка?
Тя ми отвърна смутено “Да, така е” и въздъхна.
Любезно й отказах.
Гласувайте за тази статия в Svejo.net:
Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.
Вижте и тези публикации:
- Ключови думи: въпроси, интервю за работа, кандидатствене за работа
- Категории: Интервю за работа
- Comments(4)
July 28th, 2008 at 22:10
Всякакви странници има, ама този с боклука ме уби!
То вярно, запознах се с една дама, която има къща в Суходол, и вика, в началото бе на кисело зеле ми мирише, на вкиснало и проветрявам аз прозорци отварям, а то от бунището …
За щастие, когато бях там нямаше миризма, а и както тя ми каза – напоследък поспря.
Работната среда е от много важно значение. Вярно, работил съм и в забутан офис дето се бутахме с лакти с колегите, и в офис дето можеше тенис на маса да играем и колело да караме /и да, колело карахме в кръг между 2 колони – ех спомениии/ и определено не бих почнал работа никога вече в някаква дупка, само и само защото шефа е решил да спести някой лев.
July 28th, 2008 at 23:01
С риск да прозвуча банално, бих казал, че… размерът няма значение
Важното е офисът да бъде удобен и да предразполага към работа. Защото може и да е голям, но ако не се чувстваш комфортно и спокойно, няма да останеш там задълго.
August 26th, 2008 at 13:01
За първото интервю не съм несъгласен с подхода на наемащия. Факт е, че с някои клиенти просто не можеш да се разбереш и в някакъв момент трябва да ги разкараш.
Зависи колко е важен клиента, разбира се, но със сигурност избухването срещу колегите, каквато е крайната реакция на кандидата, не е правилен подход. Интервюиращият не прави нищо лошо като описва тази безизходна ситуация. Дори да напсуваш клиента грубо могат да пратят после някое енергично момиченце да го зарибява наново, но с развалената работна среда не е толкова лесно.
October 1st, 2008 at 10:34
По казус #1:
За мене правилния отговор от самото начало е не да му предлага варианти, а да попита клиента: “По договор следва да направим това и това. Вие обаче сте важен клиент за нас. Какво решение на вашия проблем бихте счели за приемливо?”