Нова работа

Тестът, който ви предлагам, е съвсем прост. Имате списък от 25 твърдения, за които трябва да отбележите доколко отговарят на истината с точки от 0 до 3, като 0 означава напълно невярно, а 3 - напълно вярно. След това събирате всички точки и анализирате общата оценка.

Тестът, по принцип, е предвиден за мениджъри, които трябва да отговорят с ръка на сърцето и да преценят за себе си доколко се справят с управленските си задачи. Интересно би било, обаче, да се види и мнението на служителите за своя шеф и мисля, че същият тест може да свърши чудесна работа, ако на всеки един въпрос дадете вашето мнение за поведението на вашия мениджър. Отговорите, разбира се, споделете в коментар към този пост.

След като отговорите на всички въпроси и съберете точките, ще смятаме, че едно постижение от 50 точки и нагоре е изключително добро. Това показва, че сте човек, който е наясно със задачите си, преследва упорито целите, които си е поставил и в същото време цени и развива хората от своя екип. Ако общият ви резултат е между 25 и 50 точки, значи сте някъде по средата и имате нужда от обучение и помощ, за да напреднете в мениджърската професия. Ако пък резултатът ви е под 25 точки, може би трябва да се замислите дали наистина сте подходящ за тази работа…

Продължи към пълния текст »

Блогът The Daily WTF, който често си сменя името (доскоро се казваше “Worse Than Failure” - По-лошо от провал), но все се върти около акронима WTF, публикува от време на време истории за кандидатстване за работа и странни интервюта. Преди известно време попаднах на един пост, в който случките много ме впечатлиха, още повече, че самият аз също съм попадал в подобни ситуации. Реших да ги преведа за вас, защото са много показателни за стила и поведението на много HR специалисти, които провеждат интервюта за работа.

Хипотетичен въпрос (от Саймън)

Обикновено съм добър на въпросите от интервютата, но този направо ме върза на фльонга.

- Един хипотетичен въпрос - каза интервюиращият. -  Имате гневен клиент на телефона. Той твърди, че сървърът ви не работи добре и настоява някой специалист да отиде веднага на място при тях и да го поправи. Какво ще направите Вие?

Продължи към пълния текст »

Преди месец се усетих, че е минала повече от една година, откакто съм започнал да пиша блогове. Първият ми блог на български език беше Спри и помисли! и в него започнах да пиша на всякакви теми, които ме вълнуваха тогава. Оказа се, че едни от най-важните теми на тогавашните постове, са били работата, кариерата и отношенията между хората в един колектив.

В последствие реших, че тази тематика заслужава своето специално място и така се създаде блогът Нова работа, който официално беше пуснат в действие на 01.10.2007 г. И въпреки, че, формално погледнато, той все още не е навършил първата си година, първите статии, които съм написал по тази тема, макар и публикувани в началото другаде, са написани преди повече от една година и си заслужава да си ги припомним. Още повече, че аз ги намирам за важни и стойностни и днес, а съм сигурен, че всички сме ги забравили достатъчно добре, за да ни бъдат отново интересни

Ето ги и самите тях:

• Как да работим двойно по-малко, а да печелим двойно повече.
• Девет мита за работното място.
• Заплахата, като форма на (де)мотивация.
• Енергийните вампири
• Как да накараш колегите да те намразят
• Интервюто за работа често се превръща в куриоз

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

И не забравяйте да участвате в анкетата в горния ляв ъгъл на сайта!

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

В японския парламент бил приет закон, според който не е допустимо да има дебели хора в японските фирми, научаваме от блога на Donald Trump. За целта са установени максимално допустими мерки на талията за мъжете и за жените и всяка компания е длъжна периодично да ги проверява. Ако се намери служител, който е по-дебел от зададената норма, фирмата трябва да намери начин да го накара да отслабне, защото в противен случай тя, фирмата дължи глоба.

Това, както се сещате, е една прекрасна идея. Целта е да се отглежда една здрава нация, тъй като излишните килограми са сериозна предпоставка за високо кръвно, диабет и болести на сърцето. Тук, разбира се, можем да си спомним и за известния стремеж на Хитлер да изгради подобно общество в Германия преди 60-70 години, а както добре знаем, японците винаги са били негови почитатели.

То така се започва: първо пушачите, после дебелите, ще минат през слепите и сакатите, хомосексуалистите и евреите и накрая ще останат чистокръвни, здрави, бодри и трудолюбиви японци.

Продължи към пълния текст »

Това твърди известният автор Malcolm Gladwell в изказването си на конференцията на списание New Yorker “Stories from the Near Future”. Там той дава множество примери от областта на спорта, образованието и правото, в които с доста статистически данни се доказва, че опитите ни за “научно” тестване и оценяне на качествата на един кандидат преди да бъде назначен, са неефективни. Те се базират единствено на стремежа към сигурност, но в днешният динамичен живот, са необосновани и не носят почти никаква полза.

Малкълм Гладуел е известен като човек с нестандартно мислене и неговите идеи често са изненадващи и провокативни. За сметка на това, твърденията му винаги са подлътени със солидни данни от проведени изследвания и винаги са интересен повод за размисъл.

Вижте презентацията му - няма да ви отнеме много време и съм убеден, че ще ви заинтригува.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Напоследък твърде много се коментира в американски блогове и сайтове за невероятните възможности, които дава видео резюмето на кандидатите за работа. Има страшно много информация за това как да се структурира, как да се започне, как да се завърши и как да се държим по време на снимките - все едно сме на курс по актьорско майсторство.

И ако някои автори активно ни убеждават, че видео резюмето е най-добрият начин да демонстрирате вашите личностни качества (за това ще говорим и в следващите постове), на практика се оказва, че никой не иска да ги гледа. Един пример за това, е фактът, че една от известните компании, предлагащи услугата по изготвяне на видео CV - CareerTV - е прекратила тази си дейност “поради липса на интерес от страна на работодателите”, както се е изразила Helen Luttemo, директор на връзки с обществеността на компанията, за което научаваме от тази статия.

Продължи към пълния текст »

Напоследък много се коментира въпроса “Хора ли няма или фирмите не са свестни?”. Моето лично мнение, че антагонизмът между класата на работодателите и класата на работниците се изостря все повече и че може би най-правилният отговор на горния въпрос е бай-ганьовото: “И едните, и другите са маскари.”

Пролетариата инвестира все по-малко в своето обучение и квалификация, но за сметка на това предявява все по-високи претенции. От другата страна на барикадата, капиталът се държи със служителите си като с роби, изисквайки все повече и повече и за парите, които дава.

Не малко дискусии се водят и за ролята на HR отдела и неговите служители. Едно поделение, съществуващо във всяка една фирма, и все още неможещо да определи позицията си в класовата борба. Поради това и недолюбвано както от едните, така и от другите. Мениджмънтът смята, че само се дават пари за HR без да има някакъв ефект, а работниците гледат на HR отдела като на маша на експлоататорите.

Продължи към пълния текст »

Държавните служби не само у нас, но и по света изпадат от време на време в еуфорията да внедряват случайно подочути практики с цел подобряване на ефективността на служителите и обслужването на клиентите. Естествено, като всяко недомислено нещо, резултатите, до които водят подобни инициативи, са трагикомични.

Една подобна история разказва Carmine Coyote в своя блог Slow Leadership. Историята се случва в Кралските данъчни служби в Англия. Там решили да подобрят ефективността на своите служители, като увеличат работната площ на бюрата. За целта на всички служители било забранено да си слагат лични вещи по бюрата, включително:

• чаши с кафе или чай
• сладкиши
• соленки, гризини и чипс

и най-важното:

• снимки на семейството и
• плюшени играчки

Продължи към пълния текст »

Колегите за някои са неизбежното зло - хора, с които ни се налага да общуваме и да работим всеки ден. Хора, чиито характери и гадни навици трябва да търпим, защото някой случайно ни е събрал на едно място.

За други пък колегите са приятели, с които си споделяме всичко. Разчитаме един на друг за важни неща и изпращаме работния ден заедно на чаша бира. Както казваше един мой бивш шеф - ние сме едно голямо семейство.

Каква е ситуацията при вас?

• Можете ли да разчитате на своите колеги и за какво?
• Дали си разбират от работата или трябва постоянно да вървите след тях и да им “оправяте бакиите”?
• Или пък са безскрупулни кариеристи, които ще ви натопят пред шефовете и за няй-дребното провинение, само и само да блеснат те и да получат повишение?
• Чувствате ли ги като приятели и можете ли да споделите с тях детайли от личния си живот или са просто фигури, за които забравяте веднага, след като изтече работния ден?

Новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта ви дава възможност да отговорите на тези въпроси. Разбира се, можете да го направите и в свободен текст като коментар под този пост. Анкетата позволява избор на до три отговора - надявам се, че така по-пълно и по-точно ще можете да охарактеризирате тези, с които споделяте поне 8 часа от времето си всеки работен ден.

Очаквам отговорите ви.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.