Постоянно висящи обяви за работа

You may also like...

28 коментара

  1. erothy каза:

    За постоянно висящите обяви – ясно.
    По ми е интересно какво е положението в организации, които явно никога не търсят хора… Шуробаджанащината ли взима превес или хора спонтанно си пращат кандидатурите с надеждата някога да ги извикат и следователно когато има нужда от хора, се обаждат на тях…

  2. erothy каза:

    Добре де, нека все пак си споделя мнението, че беше леко невъзпитано от моя страна.

    по т.1. – изключително важно е при „редките“ професии къде ще решите да публикувате обявата. Ядрени физици, геолози или каквито и да било тесни специалисти едва ли киснат по цял ден в jobs.bg, защото знаят колко рядко се търсят такива като тях. Освен класическите алтернативни места – университетите или специализираните списания, защо работодателите не започнат да пускат обяви и по форумите? От доста време форумите са се превърнали в места, където хора от различни са обединени от интересите си. На практика това са единствените места, където накуп можете да видите група специалисти по нещо. Освен това, регистрирането е безплатно.

    2. Мисля и че клишетата отблъскват (знаете, „работа в динамичен млад екип и мотивиращо възнаграждение” и неща от сорта). Точно толкова отблъскващи са и мотивационните писма, с параграфи директно копирани от jobtiger примерно. Не че има смисъл от мотивационните писма, де… Когато се пише обява, трябва много да се внимава, трябва да се замисли човек какво точно търси, задължителни ли са изискванията или са с препоръчителен характер, какви точно и конкретно личностни характеристики са ни нужни, за да се впише в организацията идеалния кандидат и т.н. Аз, честно казано, рядко виждам искрени обяви за работа.

    3. За съжаление не може да се мине без изследване на трудовия пазар. И не е нужно да се плащат много пари за готови изследвания (Hay и Mercer например), просто отделете няколко часа и се разровете из сайтовете за обява и форумите.

    4. Ако работата не е вълнуваща, винаги има начин да се направи по-лека. Повече натоварване? Въведете гъвкави форми на заетост – смени, почасова работа, дайте възможност на студентите да посещават лекции. Направете по-ниска основната заплата и по-голям дела на допълнителните възнаграждения – бонусите за постигнати резултати нахъсват доста от хората за по-усърдна работа, дори ако е скучна и монотонна. (Тук наблягам на „повечето хора” – много внимавайте какви са личностните изисквания – ако търсите счетоводител не ви трябва динамична и мотивирана личност, не ви трябва и много млад човек, ако питате мен, но това е в сферата на възрастовата дискриминация, така че си запазвам мнението).

    5. Е за това нямам съвет… Просто се променете!

    Поздрави!

  3. Майк Рам каза:

    Това е интересен феномен. На запад му викат „networking“ и сериозните фирми го ценят много положително и го практикуват здраво. Ако за някаква позиция е необходим нов служител, това се съобщава на няколко вътрешни хора и оттам новината плъзва по личните им канали, докато стигне до точния човек.

    У нас абсолютно същият механизъм се нарича „шуробаджанащина“ и е толкова презрян, че всеки, който го използва, вместо да публикува обяви, бива обвиняван в нечестна игра.

    Излиза, че проблемът не е в начина на комуникация, а някъде другаде…

  4. Майк Рам каза:

    Erothy, много точен коментар (за втория става дума). Радвам се, че се включваш в дискусията. Твоето мнение винаги е било много оригинално. Надявам се и другите читатели да го оценят.

  5. erothy каза:

    Благодаря!

    /това малко извън темата, де/
    Аз съм имала проблеми точно заради шуробаджанащината, понеже стана дума, че една организация си търси еди-какъв-си човек и един приятел (вече бивш) ентусиазирано каза: „Препоръчай ме! Препоръчай ме!“ и аз отказах с думите: „Не мога, защото не съм сигурна, че ще се справиш с работата“ (квалификацията си беше добре, но управленските умения, които се изискваха, бяха едва в зародиш…).

    Защото има голяма разлика между нашенския „нетуъркинг“ и познатия в чужбина, същият който дава резултати.

    Иначе забравих да спомена порочната практика определени фирми да пуснат постоянно обяви за свободни позиции, за да си пълнят собствената база данни, за да може при реална нужда от подбор да имат няколко „коза“. Само че забравят, че не всички кандидати са глупави и следят пазара и тенденциите.

    Пак поздрави!

  6. sagata каза:

    Bravo!
    Mnogo dobre kazano!
    Ako zaviseshe ot men tozi materql trqbva da se razprati na vsichki rabotodateli v Balgariq!
    Da si go chetat i da MISLQT s glavno’M’

  7. Майк Рам каза:

    Ами хайде да се пробваме да им го разпратим! Може пък да има ефект.

  8. Yan каза:

    Здравейте.
    Току-що открих този сайт и ми е много интересен,понеже си търся нова работа,а не я намирам.
    Аз съм точно от типа много редки специалисти.Ама много редки-професията ми е такава,че по принцип не се изучава в никой български университит точно във вида,в който съм се специализирал благодарение на много години активна практика,контакти с чужди и наши фирми и т.н.Наясно съм,че по тясната си специалност трудно ще си намеря работа,затова непрекъснато преглеждам всевъзможни сайтове за работа,надявайки се да попадна на обяви,свързани с висшето ми образование и да намеря нещо все пак подходящо.Убедих се вече,че българските сайтове са пълни най-вече с обяви,за каквито говорите тук-пуснати от работодатели,които не знаят какво точно искат.За мое най-голямо учудване на два пъти ми се случи да срещна обяви,в които търсеха като че ли точно мен.Просто да не повярваш…Имам приготвено CV с много подробно описание на всичко,което зная и умея и го пуснах на посочените адреси.В резултат само след броени часове ми се обаждаха на мобилния телефон и след кратки уточнения следваха най-любезни покани за незабавно интервю.На място говорехме подробно за работата,която ЩЕ върша,а не АКО ЕВЕНТУАЛНО ще получа.Следваха неизменните увъртания какво заплащане ЖЕЛАЯ,така и не можах да ги накарам ТЕ да посочат ориентировъчна цифра.И двете фирми ги бях проучил предварително-работят сериозно и следователно печелят добре.Втората е знакова фирма от национален мащаб.И на двете им трябваше специалист,който щеше да спомогне за значително повишаване на продажбите и съответно печалбите.Посочих цифра,която смятам,че в никакъв случай не е раздута,но преценявам,че би удовлетворила разбиранията ми за що-годе добър жизнен стандарт,а е напълно по силите на такива фирми,особено като се вземе предвид,че просто от момента на назначаването ми започвах да работя ИНТЕНЗИВНО за просперитета им-без да е необходимо обучение,разтакаване и т.н.И в двата случая резултатът беше един и същ-любезен отговор:добре,ще Ви се обадим до 2-3 дни с окончателно решение.След което следваше едно ледено мълчание,все едно никога не сме се виждали и чували…Първия път,след седмица очакване аз позвъних да разбера какво става-отговорът беше,че междувременно им бил препоръчан току-що завършващ студент и то от човек,на когото нямало как да откажат…/вж. „шуробаджанащина“/
    След месеци обявата им се появи отново в Интернет…Честно казано,не ме интересува просперитетът на тази фирма повече!На вторите,също след седмица очакване,им отправих запитване по електронната поща-нула отговор…Явно и те назначиха някой младеж с минимални претенции и сега ми е интересно след колко време обявата ще се появи отново.Не че имам нещо против младите-аз също съм бил млад специалист,имам две деца,които също съвсем скоро ще станат такива и ще се борят за място под слънцето.Но тук думата е за друго-напоследък медиите ни проглушават ушите с това,как в България настъпил ужасен недостиг на кадри,особено на висококвалифицирани,как българският бизнес се задъхвал от този недостиг и се чудел какво да прави,та май трябвало да се внасят такива от чужбина.Да им вярвам ли или да заподозра българския бизнес в мерак да внесе кадри от страни,където в момента заплатите са по-ниски и от тукашните/сещайте се за кои страни става въпрос/и да продължава да печели по американски,а да плаща по мадагаскарски?…А държавата продължава да рони крокодилски сълзи за изтеклите в чужбина български мозъци и да ни убеждава,че взема спешни мерки да ги привлече обратно тук.Как ще стане?Господа,аз може и да не съм кой-знае какъв мозък,но най-вероятно в скоро време също ще изтека навън,понеже при всичкото ми желание да живея и работя в Родината си,тя се отнася с мен като с емигрант!!!

  9. Майк Рам каза:

    Yan, чудесен коментар – благодаря ти! Според мен, това, което разказваш, е най-големият проблем у нас. И той не е в това, че няма кадри, а в това, че работниците и мениджърите живеят в различни светове и имат съвсем различни очаквания. (Журналистите пък живеят в трети свят и нищо не разбират от другите два.) Изискванията на работодателите и работниците до такава степен се разминават, че те просто не се виждат едни други. Фирмите искат да вършиш чудеса от героизъм, но да си доволен и от шепа ориз като будистки монах, а работниците пък са решили, че от ЕС текат реки от мед и масло и са отворили едни усти, без да осъзнават простата истина, че няма как да получаваме европейски заплати, при положение, че работим 10 пъти по-некачествено.

    Това е една много голяма и много болезнена тема, която вероятно ще дискутираме и в други постове.

  10. Vani каза:

    Всичко това е много интересно и аз също съм се сблъсквала с тези проблеми (не вярвам някой да е имал късмета да не е).

    Но искам да те питам за друго, как се отнасяш към въпроса с тези фирми, които си търсят служители през посредническа HR фирма? Там е трудно да проучиш самата фирма, защото е едностранно – само теб те разпитват, а себе си пазят в тайна и увъртания. Кандидатът общува с HR фирмата, като не му се разкрива името на фирмата, в която кандидатства за работа, нито му се дават някакви насоки какво би било заплащането. Нали се сещаш за коя ситуация говоря, да не се разпростирам излишно. 🙂

  11. Майк Рам каза:

    Vani, това, че една фирма се обръща към HR агенция да им помогне да си намерят подходящите хора, е добро. В много случаи така си спестяват поддръжката на собствен HR отдел, а и се предполага, че услугата, която получават от HR агенцията е с по-високо качество.

    Друг е въпросът, че не е така. Самите HR агенции на практика не предлагат нищо полезно за фирмата, освен, че им спестяват малко време, отсявайки част от кандидатите на предварителните интервюта. Само че не е ясно доколко може да се разчита на тяхната преценка, тъй като такива интервюта са предимно насочени в технически въпроси, свързани с естеството на професията, от която самите HR-и разбират много малко.

    Реален ефект от работата на подобни агенции би имало само ако те се превърнат в истински посредници между работник и работодател и активно помагат да се изгладят всички неясноти и противоречия, като в същото време се търсят общите цели и интереси на двете страни, така че сключеният като резултат трудов договор да отразява взаимния интерес.

    Аз все още не съм видял подобно нещо у нас и имам намерение да създам подобна агенция, където решенията се вземат с открити карти, а не със скрити в ръкавите козове.

  12. Чил каза:

    И аз имах същия проблем с ходене по интервюта за работа, не съм професионалист, но сиви-то ми е доста цветущо, и изглежда успявам да омаям работодателите на интервютата така, че да ми се обадят най-много след 2 дни да ми кажат че съм одобрен. Преди 3 години работих в холандска фирма, но не ме удовлетворяваше заплащането и започнах да ходя по интервюта. Бях одобрен на четири места, в абсолютно различни бизнес сфери, в крайна сметка от холандската фирма като разбраха че ще напускам, ми увеличиха заплатата за да ме задържат (също масова практика) и успяха, но вече не беше същото, издържах около година, и реших да започна свой бизнес използвайки знанията които съм натрупал от последната ми работа, тъй като бях понатрупал доста опит и знаех абсолютно всичко за този бизнес, вече две години работя това и мога да кажа, че бизнеса ми върви добре и съм много доволен. Взех няколко мои приятели от същата фирма и за моя голяма радост работим и се разбираме прекрасно. Така че моят съвет към вас е, натрупайте опит и с рогата напред, ако работите усърдно и най вече професионално всичко се възвръща многократно !!!

  13. erothy каза:

    Yan, много съжалявам, че не си попаднал на свестни хора, защото отношението, което описваш, е страшно обидно. Просто някои хора карат кандидатите си за работа да се чувстват неудобно, ако кажат нормално число за евентуалната си бъдеща заплата. Не знам какъв е твоя случай конкретно, но знам със сигурност, че е етично и задължително за всеки, който държи на името си (фирмата си), поне да се обади на кандидата, който е извикал по-рано на интервю. Без значение дали е избран или не за позицията. Един имейл не струва нищо в крайна сметка.
    Vani, може би ще се повторя, не знам вече, но в България много малко хора осъзнават смисъла на „посредническа фирма (при търсене на работа)“. Това, че по закон само работодателя плаща за услугата, не значи, че идеята трябва да се преиначава – посредникът е посредник и за едната, и за другата страна. Нищо, че HR посредникът не разбира от естеството на работа – със сигурност ако е професионалист, той ще има информация за самата организация – големина, структура, култура и т.н. Това не трябва да се подценява. Нещо повече – забелязала съм, че посредниците си мислят, че техните отговорности свършват с подписването на договора, а според мен там започва критичния период за всеки посредник – ТРЯБВА да наблюдава поне как се адаптира служителя, а и дали е доволен работодателя (да се разбира – поне 3 месеца), защото това е клиент все пак.
    Просто не знам, може да звуча несвързано, дори истерично, но не мога да понасям как се вършат нещата в България, от „специалисти“ – с празни приказки и въздух под налягане. Не мога да разбера толкова ли е трудно да си искрен в тази професия?

  14. Yan каза:

    erothy,държа да уточня,че първата фирма ме „разходи“ на400 км,а втората-на 150 !И в двата случая се касаеше за една бъдеща релокация от моя страна-т.е. смяна на местоживеене,свободен наем и т.н.Не може да пожелаеш заплата,която ще покрие само наема …И в двата случая-нула внимание след това.Явно съм твърде наивен,че им се хващам,но все ми се ще да вярвам както казва Чил,че ако работиш усърдно,нещата ще потръгнат.В Белия свят,към който така отчаяно се стремим,отдавна е така:почти никой не търси работа само в родното си място-отива там,където намери най-подходящата работа,а това означава добра реализация и добро заплащане,без значение разстоянието от дома.Или пропътуват всеки ден огромни според нашите представи разстояния,или живеят на квартира.Между другото,скоро научих,че в Германия,ако работиш на постоянен трудов договор,ти признават като разход по 35 евроцента на пропътуван километър до местоработата и обратно?!Ако живееш примерно на100 км от местоработата си,колко прави това на година?После се чудим защо германците си сменят колите на 2-3 години и ги карат нонстоп…

  15. Yan каза:

    Във връзка с казаното пак от erothy,се сещам и за един друг случай.Преди време кандидатствах в една германска фирма с новооткриващ се клон тук.Позицията не беше съвсем подходяща за мен,но въпреки това го направих.И знаете ли какво се случи?Още на следващия ден получих писмо,в което сърдечно ми благодаряха,че съм КАНДИДАТ за работа при тях.Работата не получих,то си беше ясно предварително,но вижте какво е отношението към кандидатстващите за работа там и какво е отношението към реалните кандидати тук.

  16. Yan каза:

    Що се отнася до HR-агенциите,тях съм ги възненавидял отдавна.Имал съм вземане-даване с доста от тях и вече не желая да се занимавам с такива лаици и мошеници.Те пък съвсем не знаят какво искат.Всъщност ясно е-искат пари.Но в много от случаите не са наясно как да ги получат.Знаете ли,че веднъж ми се случи след изпратено CV на български,да ми поискат да им го пратя и на английски и ако можело и на още някой западен език,нямало значение какъв…Кой щеше да разглежда кандидатурата ми,та му трябваха такива салтанати,не знам.А работодателят ,доколкото разбрах,беше българо-румънска фирма с испанско участие…Някои пък имат нахалството да ти изпращат едни километрични „психологични“ тестове,трябва да ги попълниш и да им ги върнеш,за да те оценят що за птица си,след което искат да попълваш някакви детински тестове по английски и по компютърна грамотност и твърдят,че всичките тези идиотизми били изискване на ЕС…А всичките тези тестове са като за малоумни,изглежда ги преписват от разни тъпи списания и се представят пред работодателите като много печени HR-и,които по този начин ще им намерят най-точните кандидати и т.н.Чудя се дали самите работодатели се хващат на такива въдици,но нищо чудно,защото малоумието тук приема все по-застрашителни размери.

  17. aza каза:

    Много ми хареса това, което се споделя, защото аз също съм се сблъскала с този проблем, но за разлика от споделеното и от двете страни – и като работодател и като работник. Наистина много странно стоян нещата у нас. Когато си работодател – мислиш по един начин, а когато си работник- по друг. Мисля, човек трябва да мисли, обсъжда и разсъждава,поставайки и от двете страни на барикадата.Съвме различно е -повярвайте ми. Споделям: пускаш обява в интернет, че търсиш определен специалист, пишеш точно какво искаш. И започват да ти се обаждат кандидати, на които извинавайте, но ми се е налагало да питам дали наистина са чели обявата, за която кандидатстват. Като ги помолиш за интервю, защото личния контакт е най-верен, поне според мен, те започват, ама далеч ми е, може ли в събота или неделя, че през другото време е зает и т.н. Съобразяваш се с тях, но в уречения ден – някои дори не си правят труда да се обядат и да предупредят, че са размислили и няма да дойдат. Е, това как ви двучи – мотивирани кандидати ли са, или просто пипват почвата, ако решат да си търсят работа – каква са възможностите, но те не си правят сметка, че работодателя или специалиста HR, може би няма да почиват заради тях, губят нерви и време. Такива специалисти в обявите в инернет – колкото искаш, некоректни, първият въпрос – колко е заплата, не питат след колко години биха могли да преминат на по-горна позиция, има ли такава система, каква е и т.н. Много е сложно всичко, но както и при недвижимите имоти и тук ми се струва,че има балон, който може би агенциите, занимаващи се с това нарочно поддържат. А за тези агенции – нямам думи, плащаш, после си късаш нервите, а и те вече станаха едно невероятно скъпо удоволствие, да ми търят служители и персонал, те самите нищо не правят за обучението на кандидатите, не се стремят да ги подготвят за интервю, за работа, защото има и такива,които сега започват кариерата си, гледат колкото се може повече кандидати да ти пратят, ама дали стават – ти си бий главата. Плати и не питай. А има и агенции, които като го потърсиш, първо те питат каква фирма си, може би ако си „мъстита“, но куха, ще те обслужат, ще ти се лензят, а ако си обикновена фирма, започват – ние обслужваме класни клиенти, като, че ли са пуб… дом.Не зная, много е обидно, и като гледам все по модно е да откраднеш отнякъде специалист- без да се замисляш, дали пък няма да му навредиш, отколкото да му помогнеш да расте в кариерата.Това е,като се сетя за още неща от живота, както се казва, ще пиша.

  18. Sofia каза:

    Наистина е потресващо разминаването между кандидатите и работодателите. Имам известен опит и от двете страни (този от страна на работодателя е по-скромен). Адекватните кандитати са доста малък процент от всички кандитати взети заедно. Да дефинирам какво имам предвид под неадекватни: например снимка на кандидатка в CV, седнала зад масата в кухнята, на заден фон се виждат кухненски шкафове и битов дизайн; снимка на кандидат обърнат наляво към камерата, гледа през стъклото на колата, наполовина спуснато, на по-заден фон – дървета, седалка на кола, нечия глава и пр.; пак снимка на кандидатка, но този път в американски план (до средата на бедрата), полуанфас, с пуснати коси и вдигнати ръце нагоре. Да уточня все пак, че позицията е в областта на Regulatory& Medical affairs във фарма-индустрията – изисква фармацевтично или медицинско висше образование, CV, мотивационно писмо, сответно опит на сходна позиция или нещо подобно. В отгово на това се получава CV на стюардеса със средно образование, но в мотивационното писмо се обяснява че има extensive experience in Regulatory affairs (да, ама не на тези дето ние търсим, а на регулиране на въздушното движение, вероятно)…
    Пък за предложенията на работодателите…просто не ми се говори. Все още, ако наистина искаш работата ще се наложи да направиш известен компромис с това, което ще получаваш…Както писа някой по-горе, печели се по американски, но заплащането е различно.

  19. shmoko каза:

    Здравейте,
    съвсем случайто попадам на този разговор и съм впечатлена. Аз съм един клет Директор Човешки ресурси. Участта ми е „силно да ме любят и мразят“, не винаги съм наясно защо. Всичко, което пишете е вярно и не е. Как Работодателят да признае „позицията е гадна, ще работиш много, ще ти давам недостатъчно, дори мизерно. Отгоре на всичко Компанията ми е в хаос, в момента се преструктурирам, нямам пари – само едни гадни консултанти, изпратени от още по-гадните акционери, за да видят какво могат да изцедят от хората ми. Но в момента това е реалността, в която съм всеки ден. А стремежът на българина над 30 е сигурност и пак сигурност. Не мога да пиша безумни обяви, не искам да лъжа, ако обаче не намеря хора, как Компанията да се изправи и да тръгне. Мисля, че имам нужда от разговори с Вас, за да се почувствам поне малко на място.

  20. Майк Рам каза:

    Винаги си добре дошла! Надявам се, че не само аз, но и читателите от блога могат да помогнем със съвет или поне с разбиране.

  21. Йордан Йорданов каза:

    До shmoko
    Случаят ти е стандартен 50% от българските фирми са в това състояние. Кажи на хората какво им предлагаш и какво можеш да им дадеш в рамките на една година те ще си направят преценка дали ще рискуват с вашата фирма.
    Кажи им релано какво е предизвикателството. Няма луд който да започне работа без да проучи реалното състояние на фирмата и да не се интересува колко пари ще получава(сиренето на магазина е с пари).

  22. До aza
    Добър коментар – съгласна съм с повечето неща, но не с всичко. Преди да продължа, ще уточня, че и аз съм имала опит и „от двете страни на барикадата“, макар и мениджърският такъв да е по-малък от служителския.

    1. Не е задължително работодателят и кандитатът да мислят по различен начин – би трябвало всеки да се постави и в позицията на другия, да се опита да разбере какво очаква и търси той, а не да мисли само за своите нужди.
    2. Заплатата трябва да се обявява. Виждала съм обяви от „белия свят“ за реални работни места (не само опипване на почвата на пазара): на първо място е вписана длъжността, на второ – заплатата, на трето – това, което фирмата предлага освен заплатата, и то конкретно, напр. „възможност за повишение след 1 год.“, „актуализация на възнаграждението на всеки 6 месеца“ и т.н., а не „работа в амбициозен екип“, „възможност за развитие“ (какво, как и кога остава тайна) и едва на четвърто място в обявата са изискванията към кандидатите. У нас най-често заплатата е строго пазена тайна, но кандидатите имат пълното право да питат за нея. Ако работодателите по някаква причина се притесняват (или срамуват) да я назоват, това е техен проблем, а не на кандидата – той има право да знае дали ще може да покрива разходите си, ако започне тази работа. Ако няма да може, по-добре да си спести кандидатстването, което би било загуба на време и за двете страни.

  23. Jaguar каза:

    Здравейте, хареса ми и статията, и дискусията. Както повечето от вас и аз смятам, че пазенето на заплатата в тайна е ненужно. Не само, че никой идиот няма да приеме предложение без да знае какво е заплащането, но и загубата на време и средства е голяма и за двете страни. Защо е нужно да провеждаш първи кръг от интервюта, да се спреш на двама – трима кандидати, да ги поканиш за втори кръг, а после и тримата да те отсвирят, след като им съобщиш предлаганата заплата? Това при положение, че изобщо някой се отзове. Аз например не кандидатствам по обяви с неизвестно заплащане.
    Пак относно заплащането – както е споменал Майк, масово се пускат обяви с абсолютно нереални изисквания към кандидата – висше образование, два западни езика, 3-5 години стаж по специалността и изведнъж – хоп – предлагано възнаграждение 300 – 500 лв. Забележете, от- до. Дори не е посочена точната цифра! Изобщо идеята, че си инвестирал в образование, курсове за повишаване на квалификация и т.н. и че това по някое време трябва да започне да ти се възвръща все още не може да сработи на българска почва.
    Сега за интервютата: била съм в положението на Yan много пъти, отношението е ужасно обидно, а тази практика няма нищо общо с това, което се прави в Англия например. Ако не си одобрен, имаш право да знаеш защо и работодателите по закон са длъжни да ти изпратят обратна информация. Може да е мотивът, че е одобрен кандидат с по-висока квалификация например, но при всички случаи се свързват с теб.
    Съгласна съм и със Силвина, че работодателят трябва да посочи коректно възможностите за развитие, а не да слага един куп клишета, които не означават абсолютно нищо. Какво значи „работа в амбициозен екип“? Да не би това, че никой в офиса няма да се поколебае да ти подлее вода ?
    Една добра обява за работа трабва да включва и длъжностна характеристика (job description). В България вече започнаха да го осъзнават, бедата обаче е там, че не може в обява за тийм лидер например да сложиш характеристика за секретарка. Срещала съм обяви за секретарки или рецепционисти, озаглавени как ли не, включително и Production manager.
    Може да се говори още много, но от мен толкова. Благодаря на Майк за страницата, ще я включа в блогрола си. Поздрави.

  24. Rabotodatel каза:

    Много интересна статия. Включвам се поради писмо изпратено от кандидат за работа по обява на нашата фирма в jobs.bg.
    Ето го и него:
    „Много сте потайни!! Дори името не си сложите в обявата а да не питам какво заплащане ще предложите.
    Все пак не е толкова трудно човек да разбера коя е фирмата Ви.
    Шети България ЕООД
    http://www.schatti.bg/?lang=bg&action=home
    Адрес:
    с. Костиево (9-ти километър по пътя Пловдив-Пазарджик)

    Ще Ви препоръчам да прочетете следната статия http://www.nova-rabota.com/2008/05/21/constantly-hiring/

    Дано да съм Ви малко от полза.
    Желая Ви успех в търсенето!“

    Искам да кажа на господина, че не сме потайни, защото сме публикували телефоните на фирмата.
    Всеки кандидат за работа би могъл да прояви инициатива, да се обади да получи инфромация и т.н. Това показва лични качества, мотивация и др.
    Ако той е сигурен в способностите си може съвсем основателно да изисква високо заплащане.
    Самият той не е посочил e-mail за обратна връзка, което също го прави анонимен.

    Не сме HR агенция и не размотаваме хората по 2-3 пъти за интервю. Условията за заплащане се коментират на първата среща.
    Рабитим в специфична област в която по презумция има страшно много специалисти в България, но се оказа, че се сме много далеч от средното европейско ниво и е по-добре да създаваме кадри сами.
    Това е труден и дълъг процес, но ние с удоволствие работим с млади хора без опит с голямо желание да се развиват.

    Многократно повтарящите се обяви има не само в случаите, когато има големи изисквания и малко кандидати, а в нашия случай при разширяване на производството.

    Темата е много интересна и с удоволствие ще се включвам за коментари.

  25. Майк Рам каза:

    Добре дошли в Нова работа! Радвам се, че намирате нещо полезно и за вас! Това е и целта ми – да срещам търсещите с предлагащите работа. Мнението на един работодател е много важно за добрия диалог.

  26. melek каза:

    Относно тези обяви, сещам се няколко места на които търсят непрестанно персонал за неквалифициран труд. Предлагат що годе прилични пари. Но истината е, че никога не плащат. След месец вместо заплата те гонят и назначават следващия лековерен и закъсал нещастник. Изобщо не им пука. От инспекцията по труда отговарят – „като нямате трудов договор не можем да ви помогнем“. А т.нар. работодател най-много да плати някоя глоба за липса на трудов договор, но той парите си ги е избил отдавна с безплатната работна ръка. И това като се случи на току що завършилия училище , млад и неориентиран човек, как после да е уверен и да се стреми да се развива. По смотаните им прилагат тоя номер поне 3 пъти докато се научат. А и винаги го има варианта като те излъжат да се озлобиш и да почнеш и ти така – да си тръгнеш с оборота например.

  27. Цветелина каза:

    Здравейте и от мен.
    Работа си търся от 3 месеца активно и се нагледах на доста безумни обяви и интервюта. Повечето обяви описват какъв кандидат търсят, но след като те поканят на интервю, се установява, че те търсили с друго образование и опит човек-чудя се все още дали изобщо четат CV, което съм изпратила и там не гледат ли какво съм завършила. Повечето от фирмите не се обаждат след това да те информират дали си одобрен или не-е защо да си правят труда да звъннат или да ти изпратят мейл. Доста са ви големи претенциите скъпи работодатели, но нямате културата да се отнесете сериозно и отговорно към всчики кандидати. За себе си съм сигурна, че ще намеря работа, макар че процеса е дълъг и не особенно приятен, но би било по-лесно да търсиш сред сериозни обяви, а не сред повтарящи се и нереални предложения каквито отправяте.
    Успех на всички в намирането на нова работа!

  1. 05.01.2009

    […] Постоянно висящи обяви за работа […]