Политика на недоверието: още за следенето в офиса

You may also like...

5 коментара

  1. Maya каза:

    Чак да им се чудиш на тези „шпиони“ – защо прахосват толкова средства за да шпионират служителите си, вместо да ги вложат в мотивацията им. Това би им осигурило по-доволни, по-мотивирани и най-важното лоялни подчинени. Когато човек знае, че го шпионират, той се изкушава да „прецака“ системата, а от това едва ли ще спечели работодателят му.

  2. Vani каза:

    Възможно е скоро и при нас да закачат камери вътре. А една приятелка от друга фирма ми сподели, че вече са им сложили нещо подобно, за да може чужбинските шефове да надзирават българския си офис.

    Наистина нямаме какво толкова да крием, не правим велики заговори и престъпления в офиса, но е неприятно. Неприятно е, защото те кара да се чувстваш като потенциален враг на фирмата, а не част от нея.

  3. Майк Рам каза:

    Точно това е политиката, която трябва да се промени. Докато работодателя вижда в теб потенциален шпионин, крадец и враг, а ти виждаш в негово лице експлоататор-кръвопиец, нещата няма да се оправят. Трябва всички да променим мисленето си, което нито е просто, нито става лесно. Но аз съм убеден, че това е правилния път.

  4. Princess каза:

    Нямам наблюдения от начина на работа в чуждите държави и отношенията работодател – служител, но у нас до този момент не съм видяла нормален сплотен екип, който не мрази шефа по ред причини. Доверието се губи лесно и после нищо хубаво не чакай … и от двете страни. Ако се дебнеме ще се хванем, е казал българинът по друг повод, но и тук е уместно. Инатът, тарикатлъкът, мързелът и скатаването са ни едни от най-характерните национални черти, които неминуемо пренасяме и в работата. Смешни и тъжни едновременно са примерите на шпионаж, които съм виждала.

  5. Жеко каза:

    Отдавна са го измислили: Заплащай според резултатите. На повечето собственици обаче не им отърва. оттам идват и проблемите.