Нова работа

Предполагам, че повечето от вас са виждали карикатурите от сериала на Scott Adams за Dilbert - човекът, на когото се случват всякакви нещастия, най-вече поради глупостта на неговите шефове и на корпоративната бюрокрация.

Историята разказва за един средностатистически американски служител, който си харесал много една от сериите, взел, та си разпечатал карикатурата и си я залепил на стената на работното “кубче” (cubicle). Само че Големият брат не спи, а го наблюдава постоянно с камери (с цел сигурност, разбира се). И в един прекрасен момент, въпросната карикатура била докладвана на ръководството, което за лош късмет било оперирано от чувство за хумор, а самоиронията отсъствала генетично. Шефът приел смешката като недопустима критика и обида към собствената му светла личност и на момента уволнил злочестия служител. (Има и видео тук.)

Изводът: пазете си смешните карикатури за вкъщи и си ги лепете там, където друг не може да ги види. В офиса е твърде опасно.

Big Brother is watching you! И не прощава!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Тази история я научих от блога на Доналд Тръмп. Той разказва за една фирма, в която писането и четенето на имейли толкова много ангажирало времето на служителите, че шефовете започнали да се чудят какви мерки да предприемат, за да повишат ефективността им и да намалят загубата на време.

Оказало се, че някои хора получавали по над 250 мейла на ден и за обработването им на практика отивало почти цялото работно време на служителя. Решението, което ръководството на фирмата приело, е да забрани използването на имейл в петък. Оказало се, че това наистина подобрило ефективността на работа на хората и подобрило отношение на клиентите към фирмата.

Тази история хем ми се вижда любопитна, хем ми звучи малко подозрително. затова искам да я поразчопля малко повече и да поразсъждавам на глас (или на клавиатура).

Продължи към пълния текст »

Мотивацията не е нищо друго освен това да намериш начин да накараш другите хора да свършат това, което искаш. В много случаи това е нещото, за което те получават заплата. И тук няма нищо мистериозно - хората работят това, което чувстват, че трябва  да свършат, така, както са го разбрали. Те работят с ентусиазъм само онова, което има значение за тях. Тоест, ако не са разбрали правилно какво се иска от тях или за тях това няма особен смисъл, тогава или няма въобще да си свършат работата, или няма да я вършат с ентусиазъм.

Това твърди Carmine Coyote в своя блог Slow Leadership и аз напълно споделям тази позиция. Да мотивираш някого не е просто поредното мениджмънт клише - напротив! - клишетата (buzzwords) не помагат въобще. Думата “мотивация” е едно от тях. Ако искаш да накараш някого да свърши определен работа, не се мъчи да го мотивираш, казва Carmine, защото тази дума е объркваща, а си задай следните въпроси:

• Как да въздействаш?
• Как да убедиш?
• Как да внушиш?
• Как да окуражиш?
• Как да поискаш?
• Как да обясниш?

Всичко това е мотивация. И първата и най-важна стъпка към това да накараш някого да свърши нещо, е да бъдеш пределно ясен. Втората е това, което искаш, да има някакво значение и смисъл за тях.

Продължи към пълния текст »

Alex Papadimoulis от блога The Daily WTF ме подсети за тази тема. Той е публикувал още миналата година статия за новия стил на провеждане на интервюта за работа, въведен от Microsoft, който се състои в задаването на логически гатанки на кандидата с цел да се оцени креативното му мислене.

Алекс е доста критичен и саркастичен към този подход, наречен от него Job Interview 2.0, защото смята, че интервюто за работа трябва да отговори на 2 въпроса:

1. Дали си достатъчно компетентен да си вършиш работата, за която кандидатстваш (в случая говорим за софтуерни разработчици)
2. Дали имаш качества като човек да се впишеш в екипа и да възприемеш духа на фирмата

Решаването на безсмислени главоблъсканици няма нищо общо с тези два въпроса и е абсолютно ненужно допълнение към интервюто. Нещо повече, понякога точно отговорите на гатанките са решаващия фактор дали един кандидат да бъде одобрен или не.

Ето няколко примерни загадки, използвани често на интервю в Microsoft:

• Как ще определите теглото на самолет Boeing 747?
• Ако имате непрозрачна кутия с три крушки вътре и три ключа отвън, как ще определите кой ключ за коя крушка отговаря, ако кутията може да бъде отворена само веднъж и то след като всички ключовете са поставени в постоянна позиция?
• Вие сте в една клисура заедно с още трима души и трябва да преминете през разклатен мост. Вие можете да преминете за 1 минута, а другите за 2, 5 и 10 минути съответно. Имате само едно фенерче и той е задължително необходим, за да можете да преминете през моста. само двама души могат да минат през мост в един момент. Как ще преминете по най-бързия начин?

За щастие, казва Алекс, Microsoft осъзнаха, че хората, които обичат да решават подобни задачки-закачки не винаги са добри програмисти и обратното - добрите програмисти не винаги са хора, които харесват подобни гатанки. За съжаление, тяхното осъзнаване идва твърде късно: цялата индустрия вече е обсебена от този начин на провеждане на интервюто. Щом Microsoft го правят, значи е най-добрият подход, нали? Вече има множество книги с подобни загадки и инструкции как да се решават, консултанти, които ви съветват как да измъчите кандидатите със свои собствени главоблъсканици и вече всички - от най-малката гаражна фирма до голяма и солидна банка задават глупави гатанки на своите кандидати.

Продължи към пълния текст »

Блогът се казва Theory of Мe, а авторката му се крие под загадъчното име Erothy, но по-важно е какво пише, а не коя точно е тя (и дали въобще е жена). Стилът й е директен и безкомпромисен. Може би, заради това, че простотията ни залива отвсякъде и все още хората повтарят клишета като папагали без да влагат много смисъл в думите и действията си. Това се отнася не само за тъпите обяви за работа, които по нищо не се различават една от друга, но и въобще за начина, по който мениджмънта се отнася към служителите си, както и за ролята и смисъла на специалистите по управление на “човешки ресурси”.

Нещо съм разсеян напоследък и загубих адреса на блога й почти веднага, след като го открих. Добре, че Светльо Бляхов от блога на младия мениджър също е попаднал на него, та ме подсети .

Продължи към пълния текст »

Вчера, в блога Спри и помисли! публикувах една статия, озаглавена Липсата на доверие и синдромът на малкия началник. В нея споделям своето виждане за силата на доверието като мотивационен фактор и обратно - силата на недоверието като фактор, който създава стрес и напрежение, разбива мотивацията и свежда производителността до нула.

Надявам се, че тези, които упражняват мениджърски функции, ще намерят нещо полезно за себе си, а всички останали могат да открият своя собствен шеф, страдащ от синдрома на малкия началник, който се опитва да вземе всичко в свои ръце и да контролира всеки един процес във фирмата. В крайна сметка, от многото дини, които е взел под една мишница, всички падат на земята.

Надявам се статията да ви хареса. Ако имате свое мнение по въпроса, можете да коментирате и тук.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Мразите работата си? Мислите си, че работите най-гадната работа на света? Помислете пак. Една история, която си припомних от блога на Петя Кирилова-Грейди.

Когато сте прекарали един отвратителен ден и си мислите, че вашата работа е най-гадната на света, опитайте това:

След работа, на път за дома се отбийте в някоя аптека и си купете ректален термометър на Johnson & Johnson (т.е. пъха се в ануса). Много е важно да вземете точно от тази марка.

Като се приберете вкъщи заключете вратите, спуснете завесите и изключете телефона, така че никой да не ви безпокои. Облечете си леки и удобни дрехи и седнете в любимия си фотьойл. Отворете кутията и извадете термометъра. Внимателно го поставете на масата, така че да не се счупи.

Тук започва веселата част.

Извадете листовката от кутията и я прочетете внимателно. Ще забележите един текст, написан с малки букви: “Всеки ректален термометър, произведен от Johnson & Johnson е лично тестван и след това стерилизиран.”

Сега затворете очи и повторете на висок глас пет пъти: “Щастлив съм, че не работя в отдела по контрол на качеството на термометрите в Johnson & Johnson!”

Работата на някои хора е истински pain in the ass, както казват американците, при това съвсем буквално. Бъдете щастливи, че не сте от тях!

Продължи към пълния текст »

Да обичаш това, което работиш или да работиш това, което обичаш - това е голямата дилема на днешното време. Много хора захващат някаква работа, за да изкарват някакви пари и после страдат от това, че не я харесват, че не се развиват или че просто е скучна.

Големите мъдреци казват, че трябва да избереш работа, която обичаш да правиш и така няма да работиш през целия си живот, защото работата всъщност е кеф.

Признавам си, че и аз съм попадал на места, където просто съм заработвал някой лев и скоро съм осъзнавал, че моето място не е там и съм напускал. От скоро приех свободата да работя само това, което ми харесва и се чувствам наистина прекрасно!

Знаем ли, обаче, какво наистина искаме? Много често потискаме истинските си желания и интереси с извинението, че не сме достатъчно кадърни, опитни или красиви за това, което наистина желаем. Че тази работа не е за простосмъртни като нас, а се влиза само с връзки и куп други подобни оправдания.

Продължи към пълния текст »