Нова работа

Съвременните мениджъри страдат от един сериозен проблем, при това масово – не умеят да изкажат похвала на подчинените си за добре свършена работа. Дали защото вярват в едновремешния образ на началника – студен и недостъпен – или се страхуват, че показвайки благосклонност към някого, това ще се изтълкува като фаворизиране – не знам. Факт е, обаче, че добрата дума се чува рядко от устата на шефа и това е вече проблем.

Нуждата от оценка на работата е основен мотивационен фактор в психиката на всеки човек. Всеки служител иска да знае дали неговата дейност се приема добре от началството и ако греши – да му бъде посочен правилния път. Често се случва мениджъри да приемат ролята на “лошото ченге” и постоянно критикуват своите подчинени, за да ги държат в напрежение и да ги мотивират (насилствено) да се стремят към по-високи резултати. За съжаление, практиката показва, че политиката на тоягата без моркова не е особено ефективна.

В резултат на такова поведение, служителят може да започне да се отнася по-агресивно към работата си, опитвайки се да докаже на шефа, че не е прав в критичната си оценка, но този напън има краткотраен ефект. В момента, в който човекът разбере, че независимо от усилията, които полага, неговият ръководител няма да промени критичното си отношение и никога няма да бъде задоволен, тогава се появява дълбокото разочарование, което може да премине в още по-сила агресия, този път насочена към самия шеф или в апатия и безразличие. И в двата случая, всички губят.

Другият вариант е още по-страшен. Ти полагаш усилия, стараеш се да изпълняваш задълженията си точно и качествено и никой не те забелязва. Дори понякога служителят може да стане настоятелен и сам да си поиска оценка на положения труд и отново да се сблъска с безразличие от страна на мениджмънта.

Такива фирми също не са малко и у нас. Под предлог, че са все заети, съвременните шефове въобще не полагат усилия нито да запомнят имената на своите подчинени, нито да разберат какви усилия полагат, за да си изпълнят задълженията и какъв е техния принос за развитието на фирмата. Подобно безразличие води до най-тежките психологически проблеми сред персонала и до нови вълни от текучество.

А всъщност е необходимо съвсем малко усилие. Не случайно популярният герой на Кенет Бланчард се нарича Едноминутният мениджър – защото за добрата дума е необходима само една минута, а ползата от нея е огромна – човек се чувства разбран и оценен. Знае, че неговият труд не е бил нахалост, а е спомогнал, макар и с малко, за големия напредък на фирмата. Една малка похвала може да изпълни служителя с гордост, да му създаде чувство на удовлетворение и да го вдъхнови за още по-добри резултати.

Един чудесен пример в това отношение е шефът на американската верига кафенета “Старбъкс” – Джим Доналд, за който ни разказва Екатерина Попова от karieri.bg. Той имал навика всяка сутрин да се обажда по телефона на служители от различни нива, които са се представили добре и лично да им изрази похвалата си за добре свършената работа.

За хората, работещи в такава голяма фирма фирма, това е страхотен жест. Той означава, че независимо колко си дребен в служебната йерархия, твоята работа е важна и ако я вършиш добре, няма начин да не бъдеш забелязан дори и от най-големия шеф. А да получиш лична похвала от него е наистина голяма чест, която е и силен мотивационен стимул.

У нас се смята, че шефът ще загуби от авторитета си ако каже добра дума за някого. Това са пълни глупости! Не се страхувайте да изразите похвала на колегите и подчинените си. Не е нужно нито много усилие, нито много време. А ефектът е невероятен – ще спечелите не само от увеличената продуктивност на вашите служители – ще спечелите и тяхното уважение, лоялност и преданост. А това са основните компоненти на непобедимия екип.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл.

Вижте и тези публикации:

• За липсата на доверие
• Как (не) се гради лоялност
• Кои са великите фирми?
• Заплахата, като форма на (де)мотивация
• Петък – ден на майстора. Бисери от автобиографии и мотивационни писма. Част 2