Нова работа

Съвременните мениджъри страдат от един сериозен проблем, при това масово – не умеят да изкажат похвала на подчинените си за добре свършена работа. Дали защото вярват в едновремешния образ на началника – студен и недостъпен – или се страхуват, че показвайки благосклонност към някого, това ще се изтълкува като фаворизиране – не знам. Факт е, обаче, че добрата дума се чува рядко от устата на шефа и това е вече проблем.

Нуждата от оценка на работата е основен мотивационен фактор в психиката на всеки човек. Всеки служител иска да знае дали неговата дейност се приема добре от началството и ако греши – да му бъде посочен правилния път. Често се случва мениджъри да приемат ролята на “лошото ченге” и постоянно критикуват своите подчинени, за да ги държат в напрежение и да ги мотивират (насилствено) да се стремят към по-високи резултати. За съжаление, практиката показва, че политиката на тоягата без моркова не е особено ефективна.

В резултат на такова поведение, служителят може да започне да се отнася по-агресивно към работата си, опитвайки се да докаже на шефа, че не е прав в критичната си оценка, но този напън има краткотраен ефект. В момента, в който човекът разбере, че независимо от усилията, които полага, неговият ръководител няма да промени критичното си отношение и никога няма да бъде задоволен, тогава се появява дълбокото разочарование, което може да премине в още по-сила агресия, този път насочена към самия шеф или в апатия и безразличие. И в двата случая, всички губят.

Продължи към пълния текст »

Както предполагам знаете, отпуската, която се разрешава в САЩ е до 2 седмици и не е платена. Някои твърдят, че това е така само за новопостъпили, но аз познавам хора, които дори след 5-6 години служба пак не могат да се изкопчат повече от двете полагаеми седмици. При това там няма закон, регламентиращ размера на отпуската, а е просто правило, установило се в практиката. Това пък е довело и до създаването на организация, бореща се увеличаване на почивните дни.

Наскоро, обаче, попаднах на една статия, която ме впечатли повече с тона си и с отношението си към проблема. В нея се казва:

Американците са по-заети от всякога и днес времето е тяхното най-ценно притежание. Хората имат нужда от повече време, за да управляват своя живот. Фирмите трябва да разберат, че ако предложат повече отпуска или по-гъвкаво работно време, за да помогнат на служителите си да си организират живота по-добре, може би тогава те няма да искат да напуснат.

Продължи към пълния текст »

В блога Нова визия има практика да се представят статии, писани преди една година, които са интересни, но малко позабравени. Във вчерашното издание на тази рубрика, наречена “Машина на времето”, Тодор Христов е цитирал една великолепна статия, която се казва Топ 10 на най-големите клишета в обявите за работа. Прочетох я отново с огромно удоволствие и реших да ви предложа някои мои коментари на най-тъпите клишета от обявите за работа, вдъхновен от тази статия.

Понеже моят професионален опит е основно в областта на информационните технологии, моите примери са взети от обявите за работа в тази област.

Какво е първото впечатление, когато отворите някой сайт за работа? На първо място, всички обяви са написани на английски. Лошо няма. Идеята е, че по този начин работодателят проверява знанията на кандидата – ако не можеш да прочетеш и да разбереш обявата, значи не ставаш за тази работа. Лошото идва от това, че всички оферти са преписвани от един и същи източник или може би едни от други. В резултат имате напълно еднакви текстове, които не казват нищо особено и които по нищо не се различават един от друг. При положение, че търсенето на работна ръка в технологичната област е по-високо от предлагането, публикуването на безлична и безсъдържателна обява е истинско самоубийство за фирмата.

Ето няколко примера:

Leading technology (software development) company

Вярно е, че някои фирми са лидери в областта си, но когато прочетеш това помпозно твърдение във всяка една обява, почваш да се съмняваш в здравия разум на този, който я е публикувал. Ако всички сте лидери, кои тогава са последователите? Такова твърдение, освен че не дава никаква полезна информация, подсказва, че авторите на обявата се опитват да ни измамят на дребно, представяйки се за технологични лидери.

Продължи към пълния текст »

Вариант 1:

Скъпи шефе,

В продължение на цяла година правих всякакви опити да се измъкна от железните Ви ръце. Всеки ден си казвах, че си тръгвам веднага след като завърша настоящия проект. И всеки ден се оказваше, че проектът е ‘подкаран’ отзад напред и трябва да подхващам всичко отначало. Всеки от изминалите 365 дни на проклетата година се оказваше “най-неподходящия за отпуск момент”. И заради това ме избивам на тъжен смях когато някой каже, че крепостничеството било отдавна отменено. И когато ми се обаждате по мобилния звъненето му (а рингтонът Ви е грухтенето на свиня, ако искате да знаете) ми причинява физическа болка.

Но от днес всичко се промени!

Откраднах жена Ви! Държа я като заложник!

Условията ми са следните:

1. Две седмици платен годишен отпуск.
2. Материална помощ за отпуската в размер на 5 месечни заплати.
3. Командировка за 10 дни в Сан Педро де Алкантара, във вила, чийто адрес ще Ви дам по-късно. За двама (не, няма да водя Вашата жена).

Не се опитвайте да се свързвате с полицията. Вчера разказах на жена Ви причината за моята постъпка. Тя дълго плака, а след това ми каза да Ви предам: “Ако се обадиш на полицията, ще ти скъсам главата, деспотино!”

С уважение,
Вашият служител.

Продължи към пълния текст »

Вчера една колежка ми изпрати линк към една статия в блога на Кариери.бг: Служителите напускат мениджъри, а не компании. Понеже следя редовно този блог, най-вероятно съм я видял и съм я подминал поради твърде тривиалното заглавие. Не случайно част от коментарите гласят: “Браво! Открихте топлата вода!”

Интересното е, че все пак темата се оказа интересна за много хора и под статията се появиха доста коментари, при това много емоционални. Това ме накара да я прочета отново и да поразсъждавам над нея.

Основната новина е, че някъде на запад било проведено някакво проучване, в резултат на което било установено, че много хора си харесвали фирмите, в които работят, но причината да напуснат била неразбирателство с шефовете. В онова изследване не са интервюирали българи, но не е трудно да се досетим, че много голяма част от нас ще се съгласят с това твърдение. В крайна сметка, има ли българин, който да си обича шефа? Нали всички шефове са глупаци, парашутисти и шуро-баджанаци и единствения смисъл на тяхното съществуване е те “да взимат едни кинти”, а ние да ги мразим и тайно да ги псуваме под сурдинка!

Продължи към пълния текст »

Поговорката “Акъл не ща – пари ми дай!” е известна на всеки българин и вероятно всеки от нас, запитан дали предпочита да бъде високо заплатен или високо оценен, ще избере първото, без да се замисли.

По-интересно се получава ако се замислим. Вярно е, че все още носим наследството от социалистическото време, когато всички бяхме еднакво бедни (е, почти всички). Вярно е, че днес все още една огромна част от населението се води под социалния минимум. Вярно е също така, че новата поп-фолк култура утвърждава ценности като мерцедеси, пачки, мацки и купони – все неща, за които са нужни много пари.

Но е вярно и това, че ако човек живее само за едното ядене и сране, значи по нищо не се отличава от животните. Това, което сме оставили след себе си, е това, което дава смисъл на целия ни живот. Историята показва, че хората, които са променили нашия живот и култура, са го направили търсейки някакво вътрешно удовлетворение, а не заради парите.

Продължи към пълния текст »

Преди близо месец поставих въпроса дали се правят атестации на служителите във вашата фирма и понеже активността на гласуващите намаля, реших, че е дошъл моментът да я затворя и да помисля за следващия въпрос. Предлагам ви резултатите от анкетата, придружени от кратък коментар от моя страна.

Общо отговорилите са 85 човека, което е малко по-малко от предишната анкета. Явно фирмените празненства са по-интересни отколкото атестациите.

Формално въпросът беше поставен така: Правят ли се атестации на служителите във вашата фирма?, а предложените отговори, както следва:

• Не (41 гласа, 48%)
• Да, по няколко пъти в годината или след всеки проект (21 гласа, 25%)
• Да, веднъж преди Коледа (13 гласа, 15%)
• Само след като си подал молба за напускане (10 гласа, 12%)

Прави впечатление, че като цяло на атестациите не се обръща голямо внимание от страна на мениджмънта и въобще не намират за необходимо да дават обратна връзка на своите служители за качеството на тяхната работа или пък се сещат само тогава, когато “яйцето е опряло до г..а”. Това е положението при 60% от отговорилите.

Продължи към пълния текст »

Интервюто за работа е като битка на война. За да постигнете успех, се изисква сериозна тактическа подготовка, детайлно планиране и висок боен дух. Разликата е, че вместо да “унищожите противника”, вашата цел е да създадете правилното положително впечатление у интервюиращия, за да получите желаната работа.

Ето няколко съвета, които са ми били много полезни на мен като кандидат, а и от гледната точка на мениджър намирам за изключително важни за успех на интервюто за работа.

1. Бъдете точни. Точното пристигане за интервю показва вашата заинтересованост и отговорно отношение към предлаганата позиция. Закъснението може да се разтълкува като признак на неуважение, както към интервюиращите, така и към работата като цяло. Направете си сметката така, че да пристигнете навреме. Ако въпреки вашите планове, се окаже, че ще закъснеете, обадете се поне 10 минути по-рано да предупредите за това. Така поне хората няма да ви чакат в недоумение.

Продължи към пълния текст »