Нова работа

В живота ни напоследък постоянно нахлуват все нови и нови термини и изрази, голяма част от които не разбираме, а някои стават изключително модерни сред мениджъри и журналисти и така се изтъркват от прекомерна употреба, че напълно загубват смисъла си.

Това с особена сила важи в корпоративните среди, където малки и големи началници употребяват изрази-клишета, измислени и наложени от пресата, че сами не осъзнават колко безсмислена става речта им.

За да освежат атмосферата по време на скучните и безсмислени заседания, на които често се налага да присъстваме, изобретателни колеги са измислили офис-играта Bullshit Bingo. Правилата са изключително прости.

Продължи към пълния текст »

Този въпрос ме вълнува от доста време, но поводът за написването на този пост дойде от един пост на Доналд Тръмп, където той цитира едно изследване, в което се разкрива, че съвременният мъж страда жестоко ако жена му печели повече и че понякога душевните му терзания могат да доведат до тежки депресии и сериозни семейни конфликти.

Нещата стават още по-трагични в семейства, където заплатата е символ на авторитета и жената започва да налага своето мнение по всички въпроси, касаещи семейното управление и да прехвърля все повече от домакинските задължения на “неспособния” си мъж, което води до още по-сериозни психически проблеми у мъжа и в крайна сметка и до семейни разпри.

Разбира се, у нас обществото не е толкова феминизирано, както в Щатите и тук властва един значително по-стабилен патриархален модел на поведение, който “предотвратява” възникването на подобни ситуации. От една страна мисленето ни е такова, че приема за нормално мъжът да бъде по-амбициозен, да влага повече усилия в изграждането на своята кариера и в крайна сметка да печели повече, докато жената повече се свързва с образа на майка и домакиня. От друга страна, в много фирми, дори и негласно, се гледа на жената като второкачествен служител и тя винаги получава по-малко възнаграждение от мъж на подобна позиция.

Продължи към пълния текст »

В трудовите отношения, все още битува мнението, че работодателят е благодетел на работника, предлагайки му работа и последният му дължи вечна благодарност за това. Това особено силно важи у нас и едно от неговите проявления е интервюто за работа.

Нагласата и на двете страни в едно интервю е, че работодателят поставя условията и изпитва кандидата, за да разбере дали отговаря на тях. Поради това интервюто е едностранен процес, в който единият само пита, а другият само отговаря.

Това е дълбоко погрешно и е една от основните причини за разочарование от работата и за текучество. Трудовите отношения са от двустранна изгода и двете страни са равноправни. Същото важи и за самото интервю. Така, както потенциалният работодател има правото да задава въпроси, за да разбере дали вие сте подходящият човек за позицията, която предлага, така и вие имате това право, за да разберете дали това е подходящата фирма за вас, дали работата е това, което вие желаете и умеете и дали средата, в която ще работите, ще подпомага вашата продуктивност или ще я потиска.

Продължи към пълния текст »

В някои фирми, особено в технологичните, където се работи по много, под стрес и за много пари, се създава нагласата, че е нередно и неморално да излизаш в болнични и е често срещано явление да видите кихащи и подсмърчащи хора по бюрата и по коридорите.

За мен това да насилваш хората да работят когато са очевидно болни, е дълбоко погрешно. Не само, че личната продуктивност на човека, който се чувства зле, е паднала почти до нулата, но той се превръща и в ходеща зараза за всички останали колеги. Не след дълго се оказва, че в офиса се е разразила мини-епидемия, в резултат на която болните вече се превръщат в мнозинство.

Много по-разумно е болният човек да остави работата си за няколко дни и да се прибере вкъщи, където да се отдаде на почивка и активно лечение, за да може да се върне обратно на работа със свежи сили и без опасност за околните.

Продължи към пълния текст »

Ако работата ви е свързана с писане и получаване на електронна поща, може да се изкушите да я ползвате и за лични цели, най-вече поради удобството да не сменяш акаунти или имейл софтуер.

Е, против това има няколко класически аргумента.

Първо, по-практично е личните ви приятели и роднини да знаят личния ви адрес, така че ако напуснете работа, да не загубите връзка.

Второ, не е етично да ползваш служебен адрес при неслужебна кореспонденция. Особено пък ако кандидатстваш за друга работа.

Продължи към пълния текст »

Преди няколко дни в сайта karieri.bg Денислава Симеонова разказа за една статия от Financial Times, в която съществуването на HR отделите във фирмите се подлага на съмнение. Статията предизвиква гореща полемика и понеже смятам темата за важна, реших да я поставя на обсъждане и тук.

Аз не споделям мнението, че отделът по управление на човешки ресурси се е превърнал в разузнавателна организация, като ЦРУ или Мосад, но определено смятам, че е ненужен в една уважаваща себе си организация.

Най-добрият обяснение за съществуването на HR отдела го дава един блогър в коментар към въпросната статия (преводът на Денислава):

“А не е ли възможно HR функцията да съществува не защото е силна като тайната полиция, а просто защото прикрива недостатъците на средния и висш мениджмънт? […] Затова и никой не съкращава HR специалистите – те са необходими, за да заместят мениджърите във всички онези неприятни неща, с които не желаят да се занимават – като оплакванията и уволненията например”.

Продължи към пълния текст »

Поредната доза хумор за работното място с пожелание за приятна почивка.

Шеф към секретарката:
- Какво правите в неделя?
Секретарката( с надежда в гласа):
- Нищо.
- Тогава позволете да ви напомня, че днес не е неделя!

***

Шеф се кара на новата си секретарка, кояото за пореден път не е отговорила на телефонно позвъняване.
- Мими, ако искаш да работиш тук, ще ти се наложи да отговаряш на обажданията!
Мими (през сълзи):
- Опитах, господин Иванов, но все вас търсят!

***

Шефът на отдела се обръща към всички:
- Главният ще мине от тук към 11 - стегнете се малко!
Секретарката:
- С най малкият си корсаж съм!

***

Търговец си наема за секретарка блондинка.
- Какво правиш? - чуди се негов приятел. - Та тя е тъпа!
- И това е чудесно! Преди нея имах една умна - половината бизнес ми отмъкна!

Източник: vicove.com.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Преместването на нова работа е винаги свързано със стрес. Нови хора, нови началници, нови взаимоотношения. Независимо от това колко сте квалифициран и подходящ за новата позиция, вие също сте бяла лястовица в очите на новите си колеги. Как по-лесно да се адаптираме към новата обстановка? Ето няколко съвета, които могат да ви бъдат от полза:

1. Потупай се по гърба! Браво! Имаш нова работа!

2. Бъди антрополог и наблюдавай фирмената култура. Всички ли си тръгват точно в 18:01 или остават до по-късно? Колегите носят ли си работата вкъщи или работата се върши само в офиса? Стани част от “глутницата”, поне през първите няколко седмици.

3. През първите дни обикновено не си натоварен. Използвай това време за проучване и обучение. Прочети всичката налична документация. Поискай информация от колегите. Това ще ти помогне да влезеш в играта на по-висока скорост.

4. Включвай се в работата на колегите през първите дни, когато още нямаш много работа. Предложи им помощ. Те ще те харесат, а така ще впечатлиш и шефа.

Продължи към пълния текст »

Едни познати колеги наскоро започнаха да изграждат процедура по атестиране на служителите и това ме подсети да поставя този въпрос на всенародно гласуване. Обърнете внимание на новата анкета в горния ляв ъгъл на сайта и дайте своя вот, а и своя коментар по темата.

Винаги съм смятал, че успехът на една фирма е невъзможен без ясен диалог между служителите и мениджърите. Една от успешните форми на такъв диалог е атестацията. Тук е важно да отбележим, че атестации могат да се правят не само от шефа на служителите, а и обратно - всеки служител да има правото да даде своята оценка на работата на мениджърите. И това не е просто фикция - това е практика, която даже и в български фирми съм я виждал. Но, разбира се, те са изключения.

Масовата практика е да не се правят никакви атестации и съответно развитието на човека да става на случаен принцип или в най-добрия случай, когато си подадеш молбата за напускане, да те попитат: “Какво искаш, за да останеш?”.

Какъв е смисъла да се правят атестации?

Продължи към пълния текст »

Измина един месец, откакто поставих анкетата дали обичате фирмените празненства, и вече дойде време да закрия гласуването и да обявя резултатите.

Този път гласуваха 142-ма души, което за моя скромен блог е доста солидно постижение. Благодаря на всички участници за подадения вот - надявам се, че сте били искрени всички.

Оказва се, че ние българите обичаме празниците и веселбите, особено пък ако са за сметка на работодателя. Фенове на фирмените купони се оказаха 83-ма души, което прави цели 58% - едно безапелационно мнозинство! За мен това е малко странно. Множество изследвания показват, че ние сме мрачен, потиснат и недоволен народ, а в същото време много обичаме да купонясваме. Дали това е някаква форма на изпускане на натрупаната енергия или пък обичаме фирмените празненства само защото можем да се напием на аванта? Очаквам вашите коментари.

Втората категория са хората, които предпочитат да посветят времето си на семейството си, отколкото да пропилеят малкото си часове за почивка отново с колегите. Това са 42 гласа, което прави 30% от гласувалите. Тук отново изпадам в дилема за причината за този отговор: дали наистина любовта към семейството е най-силното чувство у тези хора или са избрали работа, която им е досадна и противна и просто не могат да понасят компанията на колегите си? Дали някой ще си признае?

На последно място по брой са истинските работохолици - 17 гласа, 12%. “Не ми губете времето, оставете ме да си върша работата” е тяхното мото. Въпросът е дали наистина са токова погълнати от работа, че фирмения купон ги разконцентрира, или са сноби със самочувствие на велики творци, за които колегите са просто презряна паплач? Какво е вашето предположение?

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл