Нова работа

Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, споделя в своя блог една много поучителна история докъде може да доведе желанието ни да бъдем полезни на фирмата, особено ако шефът ти е истински задник.

Историята е разказана от един от неговите читатели, чието писмо публикувам тук, в превод на български.

Скъпи Боб,

Купих си копие от The No Asshole Rule от едно летище по време на командировка. След като я прочетох, разбрах без всякакво съмнение, че съм бил жертва на терор.

След като бях номиниран за нова позиция, аз започнах да отговарям пред шефа на моя мъчител. Той е един от най-главните шефове в отдела за човешки ресурси на голяма банка. Следвайки коварния подход на неговия подчинен, аз реших да му подаря първото издание на твоята книга за Коледа. В посвещението написах, че бих желал да говоря с него за ситуации, подобни на тези, обрисувани в твоята книга, които се случват в нашия отдел.

Той ме уволни в първия ден на 2008 година без да ми даде никаква възможност да говоря с него. В момента преговарям за условията на моето напускане и очаквам с нетърпение един нов живот, където няма да бъда тормозен от задници.

Каква е поуката от тази история? Всеки недостатък или проблем в работата, с който искаме да се преборим, може да се разтълкува от някой шеф като лична обида и опит да бъде злепоставен самият той. В резултат – пострадалите сме ние. Не можеш да се оплачеш на един шеф, че друг шеф е задник. Гарван гарвану око не вади, е казал народът има защо.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Вижте и тези публикации:

• Писма на читатели. Моите шефове си разбират от работата
• Идеалният шеф. Част втора – приятелството
• Идеалният шеф. Част първа – възрастта
• Обичам си фирмата, но не мога да работя с този шеф
• Защо трябва да си говорите по-често с шефа?