Девет неща, които не знаете за Google

Публикувано от Майк Рам на 31.01.2008 г. в 10:09 часа
2008
31.01

Попаднах на статия с това заглавие в блога на Интернет реклама и реших, че ще е интересно и за вас да узнаете какви грижи полага фирмата за своите служители, за да поддържа нивото на тяхната мотивация.

Като започнем от безплатния обяд и купищата снаксове и стигнем до пречистването на въздуха, човек може да си помисли, че Google е един ултралуксозен курорт. Действително, някои от удобствата, които получават техните служители, са си чиста глезотия, но не бива да забравяме, че срещу това фирмата им скъсва задниците от работа.

Всъщност, такова нещо като безплатен обяд няма, нали?

Полезни връзки: Имейл съвети и правила

Публикувано от Майк Рам на 28.01.2008 г. в 10:44 часа
2008
28.01

Статията 10 закона за писане на имейл, която публикувах миналата седмица, се оказа изключително интересна за вас и затова реших да се поразровя и да ви предложа и други материали, свързани с правилното използване на имейла като средство за бизнес- и лична кореспонденция.

  • Христо Янков е публикувал на страниците на Нова визия статия, озаглавена Електронната поща: 16 грешки, които не трябва да допускате във фирмената си кореспонденция. В нея той засяга въпросите за препълнената поща и изоставените адреси. Не допускайте пощенската кутия да ви се препълни! Ако това се случи, писмата, изпратени до вас, ще се връщат на техните податели и вие няма да ги получите, а могат да си помислят, че адресът е невалиден или просто, че вие сте несериозен човек. Не изоставяйте пощенски адрес тихомълком! Ако сте решили да прекратите използването на някой адрес, уведомете хората, които ви пишат на него, за това ваше решение и ги пренасочете към друг активен адрес. Не изпращайте големи по обем прикачени файлове без предупреждение! Уверете се предварително, че пощенската кутия на адресата може да ги поеме и че той лично е съгласен.

Продължи към пълния текст »

10 закона за писане на имейл

Публикувано от Майк Рам на 25.01.2008 г. в 12:19 часа
2008
25.01

e-mail

Електронната поща, която на български все още няма утвърдено име (някои пишат имейл, други емайл), се е утвърдила като най-употребяваното средство в бизнеса и в служебните комуникации. Все още, обаче, много хора допускат груби грешки в писането на електронни писма и това често води до объркване и неразбиране. А липсата на визуален контакт с отсрещната страна, както и възможността за отлагане на отговора, могат да доведат до по-голямо объркване вследствие на погрешно разбиране на вашето съобщение.

Тук съм подбрал няколко важни и полезни съвета, които биха ви помогнали да подобрите писмената си комуникация и да изградите по-голям авторитет сред вашите кореспонденти.

1. Пишете грамотно!

Най-неприятното нещо за един мениджър или бизнесмен е да получи неграмотно написан имейл. Припомнете си някои правила от граматиката, консултирайте се с децата си – те може и да знаят по-добре. Инсталирайте си spell-checker – има ги както за български, така и за английски език. Така ще ограничите силно печатните грешки. Ако пишете на български – пишете на кирилица. Шльокавицата издава много ниска грамотност и култура. Кой ще ви уважава като професионалист, ако пишете неграмотно или на шльокавица?

Продължи към пълния текст »

Какво казваме и как ни разбират

Публикувано от Майк Рам на 21.01.2008 г. в 10:21 часа
2008
21.01

Small DevilМного често, говорейки с приятели или познати, или пък изправени на интервю пред бъдещ работодател, казваме неща, за които си мислим, че ни придават важност и авторитет, а всъщност могат да бъдат разтълкувани съвсем различно – така, както дяволът тълкува Евангелието.

Предлагам ви няколко примера, които могат да ви дадат представа за обратния ефект на нашите думи. Разбира се, това са измислени и леко саркастични контра-реплики, подобни на класическата българска поговорка “Като си толкова умен, къде са ти парите?”, но пък имат разбуждащ ефект и ни карат да се замислим дали думите, които използваме да представим себе си и работата си, не са се превърнали в клишета. Ефектът може да бъде и още по-силен и тези “дяволски тълкувания” могат да ни накарат да се замислим и върху още по-важни неща – дали самата ни работа и целият ни живот не са се превърнали в клише…

Продължи към пълния текст »

Опасен подарък

Публикувано от Майк Рам на 18.01.2008 г. в 14:15 часа
2008
18.01


Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, споделя в своя блог една много поучителна история докъде може да доведе желанието ни да бъдем полезни на фирмата, особено ако шефът ти е истински задник.

Историята е разказана от един от неговите читатели, чието писмо публикувам тук, в превод на български.

Скъпи Боб,

Купих си копие от The No Asshole Rule от едно летище по време на командировка. След като я прочетох, разбрах без всякакво съмнение, че съм бил жертва на терор.

След като бях номиниран за нова позиция, аз започнах да отговарям пред шефа на моя мъчител. Той е един от най-главните шефове в отдела за човешки ресурси на голяма банка. Следвайки коварния подход на неговия подчинен, аз реших да му подаря първото издание на твоята книга за Коледа. В посвещението написах, че бих желал да говоря с него за ситуации, подобни на тези, обрисувани в твоята книга, които се случват в нашия отдел.

Той ме уволни в първия ден на 2008 година без да ми даде никаква възможност да говоря с него. В момента преговарям за условията на моето напускане и очаквам с нетърпение един нов живот, където няма да бъда тормозен от задници.

Каква е поуката от тази история? Всеки недостатък или проблем в работата, с който искаме да се преборим, може да се разтълкува от някой шеф като лична обида и опит да бъде злепоставен самият той. В резултат – пострадалите сме ние. Не можеш да се оплачеш на един шеф, че друг шеф е задник. Гарван гарвану око не вади, е казал народът има защо.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Работохолиците

Публикувано от Майк Рам на 17.01.2008 г. в 14:38 часа
2008
17.01

Работохоликът живее в постоянен страх. Страхът е неговата мотивация за работа, а доброто служебно досие е най-добрата защита.

Така казва Сет Годин в поредния си бисер, публикуван в неговия блог. Новото време, обаче създава нови професии и нови работници, които се мотивират от страстта си към работата и от чисто любопитство.

Страстният служител не идва на работа, защото се страхува от неприятности, а защото гледа на работата като на хоби. Служителят, мотивиран от желанието и страстта, пише в своя блог даже през отпуската си, защото да споделиш точно тази своя мисъл и да видиш реакциите на своите читатели е много по-забавно, отколкото да прекараш още един час легнал на плажа. Запаленият служител може да почовърка дизайна на сайта си след вечеря, защото това е много по-интересно отколкото да зяпаш телевизора.

Разбира се, трудно е да си представим някой, който се кефи на това да копае въглища или да жули мръсни чинии, но новото време дава за много хора възможността работата да бъде това, което най-много обичат да правят. Да умееш да създадеш такава работа е гениално, защото хората ще идват да работят за удоволствие. Да можеш да си намериш такава работа за себе си е истински късмет.

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Хумор в сряда: I Love My Job

Публикувано от Майк Рам на 16.01.2008 г. в 10:19 часа
2008
16.01

Днес в редовната ми рубрика, ви предлагам едно весело стихотворение, наречено I Love My Job (Обичам работата си), известно също така и под заглавието The Lost Dr. Seuss Poem. За съжаление, не съм добър в поезията и не мога да ви предложа превод, затова го пускам в оригинал на английски. Надявам се, че ще можете да го разберете – в крайна сметка, английският е задължително изискване за всеки, който търси нова работа, нали? :-)

I Love My Job

I love my job, I love the pay!
I love it more and more each day.
I love my boss, he is the best!
I love his boss and all the rest.

I love my office and its location,
I hate to have to go on vacation.
I love my furniture, drab and grey,
and piles of paper that grow each day!

I think my job is really swell,
there’s nothing else I love so well.
I love to work among my peers,
I love their leers, and jeers, and sneers.

I love my computer and its software;
I hug it often though it won’t care.
I love each program and every file.
I’d love them more if they worked a while.

I’m happy to be here. I am. I am.
I’m the happiest slave of the firm, I am.
I love this work, I live these chores.
I love the meetings with deadly bores.

I love my job – I’ll say it again -
I even love those friendly men.
Those friendly men who’ve come today,
In clean white coats to take me away!!!!

Гласувайте за тази статия в Svejo.net:

RSS feed Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, която разглеждаме, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за нашия бюлетин чрез RSS feed или по имейл

Как ще работим в бъдеще?

Публикувано от Майк Рам на 14.01.2008 г. в 10:11 часа
2008
14.01

Началото на годината е добро време за правене на предсказания – къде базирани на някакви научни изследвания, къде – на чиста измислица. Хората залагат много надежди в новата година и хем, изпълнени с ентусиазъм, се подготвят за значителни промени, хем със свито сърце се надяват статуквото да си остане непроменено.

Пенелопи Трънк е доста широко скроена личност и специалист в отношенията работник-работодател, и често споделя своята визия за недалечното бъдеще, когато нещата ще изглеждат доста по-различни от сега. Вече коментирах едни нейни предсказания в поста Малко футуризъм, сега дойде време да обърнем внимание на още една порция от нейни предсказания. В поста си Краят на работата, такава, каквато я познаваме, Пенелопи ни предлага някои нейни предвиждания за близкото бъдеще. Разбира се, изрично подчертава, че това не са неща, които още се случат изведнъж и още утре, но нещата ще се променят в посоките, които тя очертава и това ще стане много скоро.

Кое ще е това, което ще се промени?

Продължи към пълния текст »

Фирмените празненства (нова анкета)

Публикувано от Майк Рам на 11.01.2008 г. в 11:30 часа
2008
11.01

Фирмените празненства биват най-различни. Като се почне от личния рожден ден, който искаме да споделим с колегите, минем през партита, изразяващи се във вечеря в скъп ресторант, където всички се наплюскват или напиват яко за сметка на фирмата, и накрая стигнем до излети сред природата или спортни празници, които отново завършват с ядене и пиене.

Някои погрешно ги наричат тиймбилдинг. По-скоро са опити на мениджмънта да сплоти хора, голяма част от които не се познават, но май често се оказват несполучливи.

Попаднах наскоро на един интересен блог – Просветления мениджър на Cheri Baker. Тя е HR специалист с голям опит и в нейния блог човек може да открие много интересни неща за това как да намери своето място в корпоративния свят. В една от своите статии Чери цитира изследване на английската фирма Croner, според което близо две трети от служителите в Англия биха предпочели “да вечерят с военнопрестъпници, да чистят полеви тоалетни, да се крият от куршумите в Бейрут или дори да гледат банда от деца-олигофренчета, отколкото да общуват с колегите си на фирменото коледно парти”.

Уау! Доста силно казано, нали?

Продължи към пълния текст »

2008
10.01

Поставих тази анкета преди повече от два месеца и даже в един момент забравих да я сваля. Интересното беше, че през цялото време интересът към нея беше относително постоянен и успя да събере цели 275 гласа. Все пак, смятам, че е време да ви запитам нещо друго и да сменим темата.

Поради това обявявам заключителните резултати.

Анкетата постави въпроса: Доволни ли сте от работата си? и имаше 3 възможни отговора. През цялото време първото място беше оспорвано от крайно доволните и крайно недоволните, но от известно време положителните гласове печелят (макар и минимален) превес и затова смятам, че това отразява достатъчно обективно нагласата на моите читатели.

Ето ги и самите резултати:

Продължи към пълния текст »

Следващи публикации »