Има, обаче сфери, където съществува един друг проблем. Идват на интервю младежи, които хал хабер си нямат от работата, а искат по 2-3 бона заплати. И някои работодатели ги назначават, понеже други кандидати нямат.

Няма пълно щастие, но важното е поне да се стремим към него.

Сещам се за един случай:
Отивам аз на ‘интервю’ за работа при новоотворена фирма за доставка на безжичен интернет. Държа да отбележа, че работата с която се занимавах за момента беше клатене на краката по цял ден, веднъж-два пъти седмично поправка на компютри – ~350лв…
Та отивам аз на интервюто и евентуалният ми началник започва да ми обяснява какво се изисква от мен:
- хардуерна и софтуерна поддръжка на мрежата
- поддръжка на уеб сайтовете на фирмата
- поддръжка/актуализиране на продуктовият каталог на фирмата
- приемане на клиенти (в офиса и на телефон)
- ходене по аварии (забележете – с КОЛЕЛО)
- инсталиране на нови клиенти
- поправка на компютри
- спомена и някаква интернет зала

Изобщо не се стреснах от работата, дори се зарадвах, защото за подобно нещо се предполага и голямо възнаграждение…. Е, да ама не – представете си как се изциклих като тоя господин ми изцепи “200лв месечно в началото, пък после ще видим”

Имайки впредвид, че съм един от малкото компютърни специалисти в района и най-вероятно единственият свободен в момента… тоя човек сигурно се е побъркал.

Тук началниците са на принципа “Работникът е роб”. Имах един случай – шефа направо ми каза “Докато си в работно време ще правиш каквото ти кажа”… отговора ми беше “Ще правя, ако ми плащаш за това”.

Вообще селото си е село. Затова от близо 5 месеца работя за чуждестранни клиенти и се чувствам идеално.

You’ll probably also like:

150 Funniest Resume Mistakes, Bloopers and Blunders Ever

Jacob