Нова работа

Коледните празници продължават и този блог за известно време ще намали активността си, тъй като съм на почивка и с много ограничен достъп до интернет. За щастие точно в този момент имам възможност да се свържа отново с блога си и да продължа добре започната рубрика “Хумор в сряда” и макар и с леко закъснение да ви предложа един малко грубичък, но освежаваш виц, с пожелание за приятна работа и много успехи през новата година.

Весели празници!

Седем причини за това, че в затвора е по-добре от колкото на работа:

1. В затвора (по закон) на всеки се полагат пространство по 6 кв. м. На работата – по 1 кв. м.
2. В затвора ви хранят безплатно 3 пъти на ден. На работата имате само един обед и той не е безплатен.
3. В затвора за добро поведение съкращават срока на наказанието. На работата за добро поведение ви дават допълнително работа.
4. В затвора охраната ходи след вас отваря и затваря всички врати. На работата вие се сблъсквате с ключове и магнитни карти.
5. В затвора можете да играете карти и да разказвате вицове. На работата вие получавате за това един по врата от началника.
6. В затвора могат да ви навестят роднини и приятели. На работата това не е позволено.
7. В затвора има измет от извратени и садисти. На работата ги наричат мениджъри.

Източник: vicove.com

“Какъв ли да стана?”, се питам.
Със сигурност още не знам.
Обаче едно предпочитам -
да стана, да стана голям!

Така се пееше в една песен от моето детство от филма “Войната на таралежите”.

“Какъв да стана?” е въпрос, който вълнува много хора и с право – работата отнема най-голяма част от нашия живот и изборът на правилната кариера за много хора е съдбоносен. Това, от своя страна, поражда много страхове у нас (най-вече страхът да не сбъркаме в избора си на поприще) и прави избора на кариера много труден.

Стив Павлина е публикувал интересен пост, в който разглежда този въпрос и се опитва да ни научи да се преборим с тези си страхове. Ако направиш грешка в избора си на кариера, казва той, със сигурност много ще страдаш. А когато правиш първия си избор, вероятността да сбъркаш е много голяма. Истината е, че няма как да знаеш предварително дали това е правилният избор за тебе преди да опиташ наистина и да се запознаеш с професията в дълбочина. Едва тогава можеш да прецениш дали тя е подходящата за теб или не.

Продължи към пълния текст »

Благодарение на Нели Христова научих за статията на Andrew Rondeau, озаглавена Как да подушим лошия шеф само от едно интервю. Там той дава изключително ценни съвети как да преценим дали бъдещия ни работодател е свестен по време на интервю за работа. Винаги съм твърдял, че трудовият договор трябва да бъде акт на двустранно партньорство – всеки дава нещо и получава нещо друго в замяна при условия, които карат и двете страни да се чувстват доволни. Същото се отнася за интервюто. То е първата стъпка, при която всеки сваля картите на масата и поставя своите условия, като в замяна представя своите възможности и дава своите обещания. Андрю ни дава няколко важни съвета, които задължително трябва да използваме, ако не искаме скоро след назначението да съжаляваме, че сме постъпили в тази фирма.

Идва денят Х и вие отивате на интервю…

Продължи към пълния текст »

Смешката е малко стара, но покрай коледните празници отново е актуална. Заимствана е от Изкуството.com.

Има опасен вирус наоколо. Нарича се РАБОТА. Ако получите РАБОТА от колегите си, шефа или някой друг по електронната поща или по какъвто и да е друг начин, не я докосвайте! Този вирус ще заличи напълно личния ви живот. Ако влезнете в съприкосновение с РАБОТА облечете си якето, вземете няколко добри приятели и отидете право в най-близкия пъб. Поръчайте противоотрова, известна като БИРА (според сезона, може и червено вино да свърши работа ). Повтаряйте поемането на противоотровата, докато РАБОТА бъде напълно елиминирана от вашата система.

Препредайте това съобщение незабавно на поне 5 приятели. Трябва да осъзнаете, че ако нямате 5 приятели, това означава, че вече сте инфектирани и че РАБОТА вече контролира вашия живот. Помнете, този вирус е смъртоносен!

Наскоро, в сайта karieri.bg се появи един пост на Денислава Симеонова, озаглавен Когато мишките напускат кораба, в който авторката с болка поставя въпроса за напускането на ценни кадри от фирмите и за масовото игнориране на този факт от корпоративния мениджмънт, който приема някакво “здравословно” ниво на текучеството, за да не се тревожи от него.

Някога имах един шеф, който се опитваше да ме обиди, цитирайки същата поговорка, че мишките първи напускат потъващия кораб, наричайки ме “мишка”, което всъщност трябваше да означава “страхливец”. Аз, обаче, му посочих друга важна част на поговорката, а именно, че корабът потъва, следователно напускането му от мишките е признак на здрав разум – опит да се спасят от гибел.

Когато човек е решил да напусне фирмата, това може да доведе до различни последици. За фирмата има значение кой е и с какво е бил полезен този човек. Наистина има хора, които трудно общуват с другите и създават проблеми не само на мениджмънта, а и на целия колектив, и тяхното напускане се приема с облекчение от всички. Това може да се нарече “здравословно пускане на кръв“, но аз лично смятам, че такива случаи са малко. В повечето случаи човекът, който напуска, отнася със себе си не само знания и опит, а и част от духа и ентусиазма на колектива. Примерът, който дава, посява във всички останали съмнението, че “има нещо гнило” във фирмата и този процес често е необратим.

Продължи към пълния текст »

Всички, които работят в офис страдат от напрежение и стрес. По този повод в блога LifeRemix се появи статия, предлагаща 15 съвета за отпускане и релаксация на самото работно място. Идеите са лесни (повечето от тях) и ефективни, и затова искам да ги споделя с вас.

Закусвайте е първият съвет и той е съвсем резонен. Закуската не само ни зарежда с енергия за деня, но и създава чувство на комфорт и увереност, необходими ни да се справим със задачите за деня.

Отидете на работа по-рано. Това по принцип е добра идея, защото по този начин хем си спестявате тежкия трафик, хем започвате работния ден на спокойствие, когато все още колегите не са дошли. За съжаление, хора като мене, които са по-активни през нощта, обичат да си поспиват до късно и рядко спазват точно този съвет.

Продължи към пълния текст »

Както бях писал по-рано, когато сте недоволни от работата си, трябва да споделите своите проблеми и идеи с вашия пряк шеф. В подкрепа на тази теза, в блога Jobacle.com се появи една много добра статия, в която авторът твърди, че общуването с шефа е важно и полезно не само когато са назрели тежки за решаване проблеми, а и по всяко друго време.

У нас съществува силно дистанциране от властта (висок индекс на властово разстояние по Хофстеде) и отчуждаването между шефа и неговите служители е още по-засилено, отколкото в Щатите. Ето няколко съвета защо по-честото общуване с шефа е полезно за вашата кариера:

1. Колкото повече шефът ви харесва, толкова по-склонен ще бъде да ви помогне.

Ако искате да се издигнете нагоре в кариерата, вие неминуемо ще имате нужда от подкрепата на вашия шеф. Много е важно и той да не вижда във ваше лице конкурент или заплаха за собствената си позиция, а човек, на когото може да се довери. Същото се отнася и за вас. Независимо дали става въпрос за подаване на документи към HR отдела, предложение към по-главните мениджъри, или дори проста молба за отпуск, вие ще имате нужда от подкрепата на вашия пряк началник, затова бъдете приятел с него днес, за да стане живота ви утре по-лесен.

Продължи към пълния текст »

Срядата е може би най-досадния ден в седмицата. Особено за хората, за които работата е тежест, с която трябва да се борят всеки ден. Средата на седмицата. Минали са цели два тежки дни, а краят й е още далече. Обзема те отчаяние и бойния ти дух достига своето най-ниско равнище.

Поради това ми се видя добра идея да създам рубрика за забавни, хумористични и дори малко цинични постове, които да публикувам в сряда. Само че не мога да й измисля добро заглавие. Спрял съм се на няколко варианта, но нито един от тях не ме грабва. Например: “Хумор в сряда” (това вече го използвах в заглавието), “Среден хумор” (?!), “Весела сряда”, “Черна сряда” (той служебният хумор си е черен). Ако някой може да даде по-добро предложение, ще се радвам да го чуя. Въпросът за заглавието остава отворен.

Та, каква е темата днес?

Темата е книгата на K.P. Springfield The Five Habbits of Highly Successful Slackers (5-те навика на много успешните скатавки). Авторът въвежда думата “slacker”, което в речника го превеждат като “кръшкач” или “лентяй”, но аз реших, че най-удачно е да се използва красивата българска дума “скатавка”, защото тя най-добре пасва на този тип хора – тези, които избягват да вършат каквато и да е служебна работа докато са на работа.

Авторът споделя как е стигнал до върховното прозрение да напише тази книга. Един от факторите бил разговор с баща му, който го попитал как върви работата и К.Р. отговорил, че всичко е ОК – вече е успял да завърши първия си филмов сценарий само за два месеца. Баща му изпаднал в недоумение:

– Кога успя да намериш време?
А синът му отговорил:
- Тате, аз имам по 9 часа на ден работно време.
- Да де, ама нали работиш като продавач на софтуер, а не като сценарист?!

Продължи към пълния текст »

“Казвам се Ерик С. и някога бях пристрастен към търсенето на работа…”

Така започва статията на Ерик С. в блога Jobacle.com, озаглавена Изповедта на един пристрастен към търсенето на работа.

Колкото и да ви изглежда странно, търсенето на нова работа може да предизвика пристрастяване, подобно на алкохолизма, наркоманията и всяка друга психическа зависимост. Авторът продължава своята изповед.

В началото всичко изглеждаше безобидно. Просто проверявах какво ново има в обявите за работа един-два пъти седмично. Но преди да се усетя, търсенето на работа започна да контролира моя живот. В началото просто исках да видя какво ново се предлага навън. [...] Не след дълго вече започнах да проверявам по няколко пъти в седмицата. След това всеки ден. [...]

Нещата излязоха напълно извън контрол. Започнах да проверявам сайтовете за работа още от сутринта, а след това ги проверявах пак по няколко пъти през деня, в случай, че идеалната оферта се е появила, докато ме е нямало. [...]

Нямах никаква яснота защо го правя. Просто удължавах неволите си като прескачах от една позиция на друга, натъквайки се на все същите проблеми. В началото винаги беше добре – нови лица, нови задачи, нова обстановка. Но съвсем скоро се оказвах отново в същата ситуация. Мислех си, че съм се “изчистил”, но за по-малко от година желанието за смяна на работата отново вземаше надмощие над мен и аз отново се озовавах във вихъра на ново търсене. Да се отървеш от пристрастяването към търсенето на работа (Job Search Addiction), както и от всяко друго пристрастяване, е ужасно трудно нещо.

Продължи към пълния текст »

От днес реших да направя един експеримент с външния вид на този блог. Става въпрос за големината на статиите на първа страница или за дилемата дали да се публикуват цели или само част от тях с възможност за читателя да продължи по-нататък към собствената страница на статията.

Много хора твърдят, че е редно да се публикува целия текст на статията на първа страница и в RSS фийда, но на мен ми се струва, че поради относително дългите материали, които пиша, самата първа страница става твърде дълга и заприличва на трудно читаем чаршаф. От друга страна, когато посетите страницата на статията, ще имате по-добра възможност да участвате в дискусиите, което би направило блога доста по-интересен и атрактивен.

Продължи към пълния текст »