Нова работа

(Продължение от част 2)

Общувайте активно с шефовете си

Повечето мениджъри нямат ясна представа за това, което става в техния офис в детайли. Колкото по-нависоко в служебната йерархия стои един мениджър, толкова повече той се откъсва от проблемите на редовите изпълнители. (Един чудесен ресурс за размисъл в тази насока е статията на Тодор Христов от NovaVizia.com - Мениджърски филтър.) Ако милеете за работата си и искате нещата да вървят по-гладко и по-ефективно - общувайте по-често със своите мениджъри!

У нас е широко разпространено схващането, че всички мениджъри са глупаци, парашутисти и въобще хора, които нищо не разбират от работата, която се върши във фирмата. Това съвсем не е вярно. Но е вярно, че те имат малко досег с хората от “фронтовата линия” затова ваша задача е да ги информирате, да споделяте своите грижи и проблеми и да предлагате възможни решения. Запомнете! Шефовете не обичат хора, които само мрънкат! Ако наистина виждате някакъв организационен проблем, който пречи на вашата ефективна работа, помислете как той може да бъде разрешен и отидете при вашия шеф не просто да му се оплачете като малко дете на майка си, а със съвсем конкретно предложение за подобряване на вашия работен процес. Тогава вашият мениджър ще разбере, че пред него стои човек способен да мисли, човек активно търсещ решения на проблемите, пред които се изправя, човек на когото той може да разчита.

Продължи към пълния текст »

Случвало ли се е ваш колега да припадне в офиса? За някои може да звучи странно, но напоследък стресът и преумората често водят до такива ситуации. А знаете ли какво да правите в такъв момент?

На мен лично ми се случи веднъж и мисля, че само фактът, че имах някакъв опит с подобни случаи, спаси колегата ми от сигурна смърт.

Случката стана по обедно време. Голяма част от колегите вече бяха излезли от офиса да обядват. Аз самият случайно се забавих, защото чаках един друг колега да си свърши работата, за да излезем и ние. Докато се мотаех около кафе-машината, при мен дойде и въпросният колега, за да си вземе вода. И както си стоеше, промълви “Нещо ми става” и се свлече на земята.

В първия момент не разбрах какво стана. След това видях, че не помръдва и се спуснах към него. Забелязах, че не диша и по здраво стиснатата челюст разбрах, че си е глътнал езика. Когато голямата ми дъщеря беше на 2-3 години имаше един период, в който няколко пъти й се случваше да си глътне езика от уплаха или от удар и още тогава се бях научил да разпознавам симптомите на това състояние и да реагирам бързо. Това, което трябва да се направи, е да се отвори челюстта на човека и да се извади езикът напред, за да може да диша.

Продължи към пълния текст »

(Продължение от част 1)

Ако сте попаднали на място, където работата, обстановката или отношението на колеги или началници към вас не ви харесва, трябва да се замислите къде е причината за това. И както казва Michael Jackson, започнете с човека в огледалото.

Вгледайте се в себе си

Задайте си следните въпроси:

• Достатъчно кадърен ли съм за тази работа? Справям ли се добре със задълженията си?
• Оценявам ли подобаващо усилията и труда на моите колеги? Успявам ли да се сработя с тях? Умея ли въобще да работя в екип?
• Споделям ли активно своите виждания за работата с шефовете? Участвам ли в разпределението на задачите или просто се скатавам с надеждата, че работата ще ме подмине?

Една основна черта на националния ни характер на нас, българите, е да обвиняваме винаги някой друг за собствените си проблеми. Изисква се доста смелост да се обърнеш към себе си и да си зададеш тези въпроси. Но, както се казва в поговрката, съдбата награждава само смелите.

Продължи към пълния текст »

В любимия на всички програмисти блог Worse Than Failure, по-известен като WTF, наскоро се появи една много показателна статия, под заглавието Doomed From The Start или “Обречен от самото начало”, разказваща историята на младия системен администратор Сергей, който попаднал във фирма, която едва на петата година от съществуването си се сетила, че някой трябва да се грижи за всичката информационна инфраструктура. Ясно е, че в този момент тя е била изпаднала в тотален технологичен хаос.

Нашият герой попаднал в ситуация, в която едва ли не всеки служител на фирмата се явявал негов шеф и постоянно го дърпали насам-натам да участва в безсмислени срещи и събрания вместо да му дадат необходимите време и права, за да вкара базите от данни на фирмата в някакъв ред. Звучи познато, нали?

Накрая, нервите му не издържали и решил, че всякакви опити да се спаси положението са безполезни, вследствие на което напуснал. Познайте кого обвинявали всички във фирмата за техническите си проблеми?

Историята може и да е измислена, но много от нещата, разказани в нея, съм ги виждал в действителност. Прочетете я. Може би за хората, незапознати с информационните технологии, ще бъде малко неразбираема заради специфичната проблематика, но мисля, че основната линия е лесна за следване. И се замислете: дали ситуацията не е същата и при вас? И какво въобще е довело до това положение? Дали фактът, че технологиите са нещо, което хем никой от фирмата не е разбирал добре, хем никой не е считал за нещо важно? Или пък просто традиционното мислене на някои хора, че само тяхната работа е важна, а всички останали хора са “обслужващ персонал”, но пък за сметка на това те са виновни за всичките ни проблеми?

Тъкмо започнах да пиша против постоянно мрънкащите хора и изведнъж в социалните мрежи за споделяне на линкове се появи брилянтната статия на Тодор Христов от блога JobHow.org 10 златни правила за перфектна автобиография (CV), която просто не мога да пропусна да цитирам тук и да ви насоча към нея, ако някой все още не я е прочел.

Статията не е нова, но е интересно как преди време, когато е била публикувана, не ме е впечатлила толкова много, а сега я намирам за убийствена. Явно има значение с каква нагласа подхождаш към материала и с какви очи го четеш.

Тодор започва директно с най-важното, което всеки трябва да помни, когато подготвя CV-то си - неговата цел е да ви осигури интервю. Това е вашата реклама, защото в крайна сметка вие се опитвате да продадете себе си - поне вашите умения и вашия труд.

В статията с много малко думи, но много точно са отбелязани всички аспекти на изготвянето на една автобиография и всички фактори, които трябва да вземете под внимание. Тодор е вложил много мисъл и е вдигнал доста емоционалния заряд (нещо, което прави рядко), което означава, че наистина е успял да синтезира всичко важно от теорията и от личния си опит в тези 10 точки. Аз, като един самозван “експерт” в писането на CV-та и участие в интервюта за работа (над 20 работни места и в пъти повече конкурси), мога да кажа, че това е точната рецепта, която ако спазите вярно, гарантирано ще ви осигури интервюто за работа, което е и целта на занятието. Обратно, неизпълнението на кое да е от “златните правила” може да ви размине с желаната работа.

Тази статия е абсолютно задължително четиво за всеки, който си търси нова работа. Припомняйте си я и следвайте нейните съвети всеки път, когато решите да смените работното място и да кандидатствате другаде.

Успех!

През последните няколко седмици бях ангажиран в един проект и това е причината да отсъствам от интернет пространството и от страниците на моите блогове. За сметка на това, имах възможността да общувам с много нови хора и да обогатя впечатленията си от българския държавен служител. Вероятно този ми сблъсък с хора от държавната администрация ще роди няколко статии в блога, но това, което най-много ме порази, и с което смятам да започна, е уникалната способност на българина да мрънка и да недоволства от работата си, колегите, клиентите и най-вече от началниците си.

Продължи към пълния текст »

Джим, който нарича себе си The Lazy Business Owner, ни предлага в своя блог 8 начина да впечатлим шефа си с малко усилия. Неговият блог е насочен предимно към начинаещи предприемачи, но както самия той признава, до идеята за собствен бизнес се стига трудно. Повечето хора работят дълго време за някой шеф преди да узреят за нея, както това се е случило с него (а и с мен), а някои други пък никога не намират смелостта да напуснат режима, с който са свикнали и да се втурнат в неизвестните дебри на частния бизнес. За тях са неговите съвети, които публикувам с малко коментари от моя страна.

1. Станете близки приятели с шефа си. Това много хора (особено у нас) го смятат за нечестен подход. Такива хора обичаме да ги наричаме “нагаждачи”, “слагачи” или “подмазвачи”. Това е глупаво. Ако вие се подмазвате на шефа си, за да получите някаква облага, и той го приема, значи е глупак. Рано или късно ще пострадате от това. Тук съветът е наистина да откриете общите интереси и виждания за работата и на тяхна основа да създадете добри, приятелски взаимоотношения с шефа си. Тогава можете да разчитате на повече разбиране, на поставяне на задачи, които са точно по силите и по специалността ви и на по-снизходително отношение, когато направите грешка.
2. Знайте какво иска шефа на вашия шеф. В крайна сметка вие получавате нареждания от вашия шеф, защото той получава такива от неговия. Ако знаете какво иска “големия шеф” и какви са целите и стратегията на фирмата, бихте могли да да си вършите работата много по-добре и тя да бъде оценена и на по-високо ниво.
3. Фокусирайте се върху най-важните задачи. След като вече знаете какво иска “големия шеф”, фокусирайте се върху това, което е наистина важно за него. това е най-важното и за вашия пряк началник. Свършете го веднага и го направете добре. Тогава ще покажете, че вие сте човек, на който може да се разчита винаги и ще гледат на вас като на незаменим.
4. Не се хабете за дреболии. Това е грешка, която много хора правят. Особено, когато някой дребен детайл започне да се създава проблеми и задачата не може да бъде решена лесно. Гледайте да не изпускате неща, които са очевидни, но не се задълбавайте в дреболии. Фокусирайте се върху най-главното - само то има значение за вашия шеф и за вашите клиенти.
5. Изпращайте имейли преди да отидете на работа и след като се приберете у дома. Това е малък трик, който не изисква много усилия, но прави огромно впечатление на шефа, когато види имейл изпратен в 7:00 сутринта или в 22:00 вечерта. Даже не е необходимо кой знае какво приготовление. Просто задръжте някои мейли и вместо да ги изпратите в работно време, ги изпратете след това.
6. Участвайте като доброволец за всичко. Това е много интересна идея. Както казва авторът, на някой може да му се стори неинтуитивна (или казано на български - да се прецакаш), но в действителност може драстично да намали обема на вашата работа. Например, вашето желание да участвате доброволно в даден проект може да ви донесе ръководна роля в него, докато другите са редови бачкатори. Така или иначе, това отново ще затвърди впечатлението, че сте човек, на който шефът ви може да разчита, а това е важно.
7. Вземете си личен асистент. Това е трудно даже и в Америка, ако човек работи като наемен работник, а в България е почти невъзможно. Все пак, доколкото разбирам, идеята е да намерите човек (най-лесно е с колега), на който можете да прехвърляте част от вашите задачи, особено тези, които са еднотипни и повтаряеми. Самият факт, че сте проявили такава инициатива, че сте намерили начин да уплътнявате времето на по-ниско квалифицираните си колеги и да освободите вашето за по-важни задачи, говори, че имате мениджърски нюх и един кадърен шеф би го оценил по достойнство.
8. Научете нещо по-добре от другите. Не се опитвайте да бъдете “специалист по всичко” - няма да успеете. Намерете една област, в която вие сте експертът. Не е необходимо да сте капацитет в много области, но покажете на вашия шеф, че има поне една, в която сте незаменими.

Според едно скорошно изследване, проведено в САЩ от Spherion, се наблюдава значително недоволство сред наемните работници към техните работодатели заради това, че последните не проявяват особени усилия да ги задържат на работа, т.е. да им предоставят условия, отговарящи на техните изисквания. Според Roy Krause,  президент и управител на Spherion:

Служителите са силно неудовлетворени от усилията, които работодателите полагат по отношение на факторите, които те смятат за важни и които бих ги накарали да останат на сегашната си работа.

Само 43% от анкетираните са отговорили, че са доволни от работата си, което за традиционно оптимистичното американско общество е шокиращ факт.

При нас, предполагам, че нещата стоят още по-зле. Ние вече сме класирани като най-недоволната нация в Европа, така че вероятно негативните отговори ще бъдат много повече. Затова реших и аз да проведа едно такова мини-изследване и да ви попитам: Доволни ли сте от работата си?

Анкетата е поместена в горния ляв ъгъл на сайта. Апелирам и тези, които четат този блог през RSS feed също да дойдат и да гласуват.

Кажете си мнението! Излейте си болката!

Ако някой иска да се аргументира по-подробно, може да го направи в коментар към този пост. Анкетата ще стои 1-2 седмици и след това ще видим какви са резултатите.

Гласувайте!