Силови методи за получаване на по-голяма заплата

You may also like...

10 коментара

  1. Тишо каза:

    В американската конституция е записано правото на човек да преследва личното си щастие. Това означава, че хлябът, токът, бензинът и наемът (ипотеката) не са достатъчни. Бедните хора не могат да бъдат щастливи. Алчните също. Щастливи са само хората, които обичат работата си и получават “справедлива цена” за труда си.
    От няколко стотин години икономистите се опитват да намерят определение на термина “справедлива цена”. Станало е малко като спора за кокошката и яйцето във философията – не са се разбрали. И са създали хиляди определения. Аз вярвам в едно от тях – справедлива е цената, при която купувачът е доволен от парите, които плаща, а продавчът – от парите, които получава. Това се нарича феър трейд. Е, според мене у нас справевдлива цена на труда няма, защото май само купувчът се прибира вкъщи усмихнат.
    Много се учудих, че някои намират поста ми за “социалистически”, дори “Виденов”. И не им се сърдя. Според мен просто не са чели между редовете. Много крайно-десен си е даже постингът – на война като на война! Не виждам никаква логика при водене на търговски преговори едната страна да се интерсува от цената, а за другата да е социалистическо, неприлично, че дори и “изнудваческо” да прави същото. Помислете пак за “справедливата цена”. И помислете добре…

  2. Иво каза:

    Защо смяташ, че „бедните“ хора не могат да са щастливи? И изобщо какво означава „беден“? А това означава ли, че „богатите“ са винаги щастливи? Според мен щастливи са хората, които са над тези неща. Друг е въпросът доколко това е възможно в материалистичния свят в който живеем! Няма смисъл!

  3. И аз не мисля, че когато се стигне до оферта от друг работодател „…веднага отиваш при сегашния си работодател и му казваш, че утре започваш нова работа, за два пъти повече пари…“. Просто отиваш при новия работодател и това е логично и коректно спрямо 2-та (стар и нов) работодатели и колегите ти от старата работа.

  4. Тишо каза:

    Четох една статистика в The Economist, че богатството увеличавало личното щастие, а след първия милион май вече нямало значение, но ако имаш милионче, все пак си богат човек. Бедните пък страдали от 4 пъти повече депресии, болести на психическа основа и склонност към самоубийство. Живеели с ниска самооценка за себе си и поддържали ограничен или никакъв кръг социални контакти. Проучването е направено в 30 държави. Явно щастието също се купува с пари. По въпроса какво е да си беден също има много дефиниции, но аз го възприемам така: доходите да са три по-ниски от разходите за жизнения минимум: покрив над лгавата, дрехи, отопление, осветление, храна и транспорт. Ако получаваш по-малко от хилядарка месечно в България си беден. В блога съм много направил проста сметка.

  5. Орхан каза:

    По въпроса с работата – аз работя в недвижими имоти с руски клиенти. Като я започнах просто си търсех работа. Оказа се ,че не това е нещото, което ми доставя, а предишната ми работа – портиер. На пръв поглед много ниско стояща позиция в йерархията, но ми доставя удоволствие. Не се прибирам и не отивам на работа притеснен или вкиснат, а с удоволствие.
    Извод: Работата трябва да ти доставя удоволствие за да си щастлив!

    Още нещо относно щастието – древните гръцки философи са го казали: „Човек е щастлив, когато е доволен от това, което има!“

    Орхан out!

  6. Майк Рам каза:

    Орхан, ти си наистина човек, който заслужава уважение! Аз също вярвам, че човек трябва да работи с удоволствие, иначе ще се чувства постоянно нещастен. Жалко, че хора като теб са толкова малко.

  7. tL_ каза:

    аз съм на мнение, че се бачка за пари, а не за слава. Тишо е прав – американецът за 300 долара отгоре се вдига и отива да работи в съседния щат, защо и тука да не стане така? Откъде накъде ще се плащат смешните заплатки, които в момента се плащат даже от гигантски фирми като ХП, ИБМ, и прочие?

    според мен обаче има и друга страна – работната ръка е много, ама много некадърна. гледаш го – юнак с 2 висшета от ТУ – комуникация и софтуерен дизайн – ама се опитва да си смени шрифта на компа (DPI) от копчетата на монитора (това е реален човек). как да му дадеш на такъв нормална заплата?

    най-почтенно би било да ти плащат процент от сумата, която генерираш за компанията. 20-30% е ОК. Защото ако аз правя на фирмата ми 100К годишно (условно казано), откъде накъде ще ми плащат по 800 кинта на месец? в тази ситуация юнакът от горния пример би си получил мизерните 300 кинта, които струват 2те му висшета, а кадърните момци ще си получават по 2-3 К на месец и всички ще са доволни 🙂 ама идилия, а? 🙂

    о, да, и е време да се спре с тези тъпотии като ваучърите ‘за храна/подаръци’ и да почнат да се плащат реалните осигуровки. 🙂

  8. Аз съм на мнение, че потвърдиш ли оферта на нов работодател, със стрария има само общи приказки да си говорите. Доверието е всичко! Разбера ли, че потенциален служител е ползвал моя оферта за да изнудва стария си работодател, офертата отпада.

    @Тишо – не знам защо си мислиш, че работодателите са доволни от „сделката“ с „евтините“ служители? Статистически е точно обратното – скъпите служители са много по-на-сметка. Когато имаш служител на който си дал „средната заплата за бранша“ +25% преди години и той не е напреднал със знания, които са научават за 2месеца(1 седмица при добро желание), служителят върши за месеца работа, която друг на същата позиция върши за седмица(2 дни за човека с жалението) и същия този служител в понеделник не помни за нещата, които трябваше да е свършил предната сряда а е оставил недовършени в петък, но намира време за 2часа обедна почивка. Та на въпросния служител, след като съм му актуализирал зъплатата на няколко пъти за моя сметка, като работодател почвам да се чувствам леко откъм прецаканата страна. Имал съм няколко такива напълно реални служители. И интересното е, че по някаква причина те нямат желание за смяна на работата, защо ли? Та в последно време прилагам шокови тактики, като работодател –
    1) заплатите са замразяват
    2) при реални резултати се дават значителни бонуси
    3) при стабилни резултати се увеличава и основната заплата.
    4) пълнежа да си ходи

    Което, отговаря и на питането на @tL_ – Да, американците наистина сменят работа, за $300 в друг щат, даже са готови и да работят. Сещай се!

    Преди да стана работодател бях служител разбира се и не съм имал проблеми с възнаграждението. Въпроса е от какво си „замесен“ и струва ли си това което вършиш. Ако се придържаш към норми „като за идиоти“, скатаваш се и с нищо не си допринесъл дейноста на фирмата работодател да се подобрява, то не си струваш парите, независимо колко са. Работата, не е да ходиш някъде, а да създъваш продукт! Повечето българи, никога не си правят труда, да се замислят по въпроса – „Какъв е продукта, който аз би трябвало да създавам с работата си?“ и съотватно генерират „боклук“ в общия случай.

  9. служител каза:

    Въпреки, че до голяма степен подкрепям мнението на „Работодател“ преди мен, считам, че то има ограничена валидност. Отнася се за малки фирми, при които работодателят има поглед върху съдържанието на дейността и разпределението на ангажиментите на всеки служител.
    С усложняване на йерархията във фирмата доверието се разсейва и деформира от личностните профили на ръководния персонал. Съответно се засилва ролята на спекулацията във взаимоотношенията и степента на ангажираност.

  1. 30.10.2007

    […] на Тишо за цената на труда в България, която вдъхнови Майк да излезе с отговор в блога си за намиране на нова работа. Може и да сте […]