10 “забранени” въпроса при интервю за работа

Публикувано от Майк Рам на 12.10.2007 г. в 12:55 часа
2007
12.10

Както всички знаем, в Америка са много чувствителни на всякакви теми и това важи с огромна сила за процеса на наемане на работа. Правата на човека са издигнати в култ и само да зададеш някой по-личен въпрос, това моментално се възприема като дискриминация и веднага получавате призовка от адвокатите на кандидата.

Job interview

Разбира се, у нас все още сме далеч от такива отношения, нещо повече, смята се за съвсем нормално да не се назначават жени, особено пък майки с деца, а съвсем доскоро множество работодатели избягваха да назначават младежи, които не са отбили военната си служба. Всичко това на запад се счита за дискриминация и не само не трябва да вземаш решения, базирани на тези факти, но и не се счита за законно да задаваш подобни въпроси.

Мисля, че дори и изоставащи, съвсем скоро ще се наложи и ние да започнем да се съобразяваме с тези неща. Личния живот на хората е неприкосновен и не би трябвало да се интересувамо от него като работодатели, още по-малко пък да съдим за професионалните качества на един човек от него.

Ето един списък от 10 въпроса, “забранени” за заадаване по време на интервю за работа, според американски източници. Някои от тях не са много адекватни на нашата действителност, но биха могли да бъдат преформулирани.

  1. Къде сте роден? Това е по-меката форма на въпроса “Имате ли американско гражданство?”. В Америка е разрешено да се пита дали кандидатът има право да работи, но не и от коя страна идва. У нас, все още почти 100% от населението са български граждани, така че този въпрос не е много актуален. Въпреки това, напоследък се наблюдава увеличаване на броя чужденци, търсещи работа в  България, особено откакто сме членове на Европейския съюз. Често срещано явление е чуждестранни студенти, учещи у нас да си търсят работа. За съжаление, този въпрос не е уреден добре административно и пред кандидатите се изправят множество пречки. Все пак, като се има предвид липсата на свестни кадри напоследък, мисля, че у нас въпросът стои по друг начин. Българските работодатели търсят начини да назначат такива кандидати, дори и да имат проблеми с разрешителното за работа, за разлика от Щатите, където се опитват да ги разкарат.
  2. Какъв е Вашият роден език? Подобен на предишния въпрос. Тук по-правилно е да се пита кандидата дали владее определен език, който се изисква в работата, отколкото да му се задават подобни лични въпроси.
  3. Женен ли сте? Това вече се среща по-често по нашите географски ширини. Понякога се задава такъв въпрос, за да се прецени дали кандидатът би могъл да работи на по-голямо натоварване и с по-малко почивни дни. Тук има два проблема. Първо, личният и семейният живот на човека не са предмет на обсъждане на интервю за работа и второ, ако работата изисква претоварване на служителите или пък нарушаване на кодекса на труда, значи фирмата се управлява зле. Съвет към кандидатите: бягайте далече от такива фирми!
  4. Имате ли деца? Подобен на предишния въпрос. Въпреки, че може да изглежда като опит за приятелски разговор, въпроси от такъв характер са категорично забранени в Америка. Не би трябвало да се задават и у нас.
  5. Планирате ли скоро да забременеете? Често се използва в комбинация с предишните. Ако имаш две деца, значи може би повече няма да раждаш, но ако си омъжена, а нямаш деца, значи съществува реалната опасност скоро да забременееш. В Щатите се смята, че работодателят трябва да си направи планиране на риска и да включи подобни рискове в своите предвиждания. Подобни въпроси за категорично забранени.
  6. На колко години сте? Много фирми предпочитат да наемат по-малди хора по много причини. Най-важните са две: (1) имат по-малко разходи, понеже все още нямат семейни задължения, следователно могат да работят и за по-малки заплати и (2) издържливи са на по-големи натоварвания. Разбира се, мъдрите мениджъри знаят, че по-възрастните служители пък са по-опитни и по-мъдри и работят много по-ефективно, допускайки по-малко грешки. Така или иначе, да се поставят възрастови ограничения е забранено вече и в България, така че подобен въпрос е недопустим.
  7. Каква религия изповядвате и спазвате ли религиозните си празници? Вероизповеданието, както и партийните пристрастия са също в кръга на въпросите, които са твърде лични и не бива да се задават дори при случайни запознанства, а още по-малко при интервю за работа. Що се отнася до това дали кандидатът може да спазва обявените от закона работни и почивни дни, то точно такъв въпрос следва да му бъде зададен.
  8. Инвалид ли сте и имате ли някакво хронично заболяване? Въпроси от този тип също не са позволени в Щатите, а у нас дискриминацията по този признак е забранена. Ако работата изисква някакви по-специални физически качества или издържливост на натоварване, то по-скоро те трябва да се опишат и да се попита дали човекът може да ги изпълнява, например, ако е работник в електроснабдяването, дали може да се катери по стълбове. Очевидно, ако е инвалид няма да може, следователно не е подходящ за тази работа, но директния въпрос се счита за обиден.
  9. Член ли сте на Националната гвардия? В Щатите, това е доброволна милиция, чиито ленове ходят на сборове, когато ги мобилизират. Това разваля работните планове на фирмата. Въпреки това, фактът, че един човек изпълнява националния си дълг, не може да бъде пречка за неговото назначаване на работа (понеже там патриотизмът е издигнат в култ). В наши условия, въпрос с подобен смисъл би звучал така: “Бил ли сте агент на Държавна сигурност?”. Въпреки горещите полемики в медиите, подобен въпрос е недопустим и не би трябвало да има нищо общо с назначаването на кандидата, освен ако работата му не е свързана с разузнаване. :-)
  10. Пушите ли и употребявате ли алкохол? Все още пиенето на алкохол и пушенето не е забранено по принцип от закона (въпреки, че в Америка му намериха колая, като не забраняват самото пушене, но забраниха да се пуши на определни места, което на практика е навсякъде, освен вкъщи и в колата). Затова се смята за нормално да уведомите човека, че пушенето и пиенето на алкохол в офиса и през работно време е забранено, а той сам да си прави сметката дали ще пие и ще пуши вкъщи.

Целият този списък е малко йезуитски. От една страна, на всеки кадърен мениджър му е ясно, че за да разбереш дали един кандидат е свестен, трябва да разбереш колкото може повече от неговия характер, което включва и факти от личния му живот и личните му предпочитания. От друга страна, повечето закони както в България, така и по света, защитават интересите на мнозинството, на безличната тълпа пролетарии, водена от профсъюзите, затова всеки опит да предпочетеш един кандидат пред друг, базиран на личностни качества, се смята за незаконен.

От една страна се смята, че личният живот и професионалните умения са две различни неща и не бива да се смесват (затова и забраната за задаване на подобни въпроси), а от друга, добрите мениджъри знаят, че кадърният служител отдава на работата цялото си същество и в нея се отразяват както личните му качества, религиозните убеждения и моралните му ценности, така дори и проблемите в личния му живот.

Този парадокс прави работата на един HR мениджър много трудна. За щастие, у нас законите не са толкова страшни като американските, но пък и не може съвсем да не се съобразяваме с някои общоприети морални, ако не и законови норми. В днешната криза за кадри, трябва да бъдем по-внимателни и по-деликатни в поведението си по време на интервюто за работа, за да спечелим по-добрите кандидати.


8 коментара

  1. Vani каза:

    Повечето от тези неща много хора си ги пишат в СиВи-то така или иначе. Град, дата на раждане, семейно положение и т.н. , както и дали пушат. Аз не ги включих в мойто си ви (ненужно е, и наистина някои неща са си дискриминация), но всички ме съветваха да го направя и видях, че познатите ми са си писали. Явно е разпространена практика, така че интервюиращия няма нужда да задава забранените въпроси.

    Да допълня по темата ти, че в американските бланки обикновено се попълва раса, цвят на кожата и други такива неща, което според мен е много грубо.

  2. Майк Рам каза:

    Това с цвета на кожата е много грубо. Къде си видяла такива бланки? Това е със сигурност незаконно там.

    Аз четох, че в Щатите съветват да не си слагаш снимка на CV-то, защото по този начин разпознават пола, расата и възрастта ти, но според мене някои неща са наистина прекалени там.

  3. Vani каза:

    Категории за раса (разделени на доста повече от 3 категории – с разни нюанси…т.е. като си мургав, мургав си, ама от къде точно, ром ли си, мулат ли си, испанец ли си, етс.) съм виждала в документи за кандидатстване за университет в САЩ, за изпити и стипендии. Или поне преди няколко години беше така. Според мен какъв си точно не би трябвало да има значение при подбора, но…при тях явно значи нещо.

    Подобно нещо има и в документите за виза, но това не съм го виждала, а са ми казвали, така че не съм сигурна.

  4. Riona каза:

    Мисля, че много от търсещите работа, днес, са ставали “жертви” на въпроси от подобен характер. Нещо повече-личният ми опит показва, че работодателите като че ли не се интересуват толкова от професионалните качества, колкото от личния живот на кандидатите.
    В период от около шест месеца, през който са ме канили на поне двайсетина интервюта, се сблъсквах с все един и същ “проблем”-това, че съм майка на две деца… Може би някой ще ме контрира, че сигурно има и нещо друго, нещо,което не мога или не искам да забележа… Нека се аргументирам. Висшистка съм и имам 10-годишен професионален опит- търговски и административен. На 31 години съм, смея да твърдя, че изглеждам повече от добре (поне околните така твърдят)… Не съм комплексирана, противно на някои мнения, че майките са с по-ниско самочувствие, не вярват в собствените си сили и това си личи. Напротив, наясно съм с уменията си, опита си, степента на професионалната си квалификация. Добре информирана съм за начините на търсене на работа, както и начините, по които да представя себе си. Какво се получава, обаче? Теоретически всичко е перфектно. Одобряват автобиографията ми (не съм посочила, че имам деца)… Канят ме на интервю. Първите думи на работодателя са встъпителни и от тях научавам, че съм подходящ кандидат за длъжността. Следват въпросите… Винаги първите са от типа: “семейно положение” и “деца”… След отговора ми, интервюиращите видимо или невидимо показват разочарование, независимо от уверенията, че за децата ми има кой да се грижи и това няма да попречи на професионалните ми задължения. Следващите въпроси ми се задават, вече формално и отговорите ми нямат особено значение. Интервюто е приключило.
    Не искам всичко това да звучи като оплакване. Не! Аз все още вярвам в себе си! Вярвам и, че някъде ще се намерят коректни работодатели, които ще видят в мое лице, личност, мотивирана да се справи с всякакви обстоятелства. Но докога с надеждите?… Близки и приятели ме успокояват, че не можеш да имаш всичко. Избираш, или кариера, или деца. Как, обаче да обясниш на децата си, че мама не работи, защото е мама?… Как да направиш компромис със собствените си амбиции и планове за развитие?
    Не става въпрос само за мен, разбира се. Аз все още вярвам, защото имам силен дух. Но дали всички вярват? Колко подтиснати, комплексирани и предали се мъже и жени не работят и мизерстват, напук на образованието и способностите си? Колко хора изпитват разочарование и едва ли не са длъжни да се чувстват виновни, че: не са на 25г., че са семейни, че са с деца, че още нямат деца, но това влиза в плановете им и т.н. и т.н.
    Всъщност много искам да си отговоря на въпроса: Какви хора се търсят? Младежите, които са студенти или нямат опит, също не са подходящи кандидати за работа… Не е ли време работодателите да се замислят, доколко са реалистични изискванията им? Разбирам, че трудно се намират кадърни хора, но може би е трудно, защото не се дава възможност на можещите да докажат , че могат!

  5. Майк Рам каза:

    Riona, много благодаря за коментара ти! За съжаление, точно такива неща все още са практика у нас. Американците се опитват законово да забранят подобно поведение, но аз не мисля, че има добър ефект.

    Все още мениджърите имат много да учат и да разберат, че е много по-важно да имаш един мотивиран служител, отколкото послушен роб. За съжаление, жените и особено майките, все още страдат от подобна дискриминация. Да се надяваме, че с общи усилия ще успеем да се преборим със старото мислене!

  6. Нова работа » Blog Archive » За и против снимката в CV-то каза:

    [...] офисаХристо Станков on Рождените дни в офисаМайк Рам on 10 “забранени” въпроса при интервю за работаRiona on 10 “забранени” въпроса при интервю за [...]

  7. Нова работа » Blog Archive » Честита Нова година! каза:

    [...] 10 “забранени” въпроса при интервю за работа [...]

  8. Пепа Илиева каза:

    Не мисля, че Рона е права. Аз ходих на поне 10 интервюта миналите две седмици и вярно, питаха ме за такива неща като деца и семейство, но сега започнах във фирма, в която ОПРЕДЕЛЕНО не търсеха хора без опит. И определено това беше един от важните критерии. На 33 г. съм, със счетоводство се занимавам.

Споделете вашето мнение




XHTML: Можете да използвате следните тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Обърнете внимание: коментарите се модерират и това може да забави появяването на вашия коментар. Не е необходимо да го изпращате повторно.