10 „забранени“ въпроса при интервю за работа

You may also like...

8 коментара

  1. Vani каза:

    Повечето от тези неща много хора си ги пишат в СиВи-то така или иначе. Град, дата на раждане, семейно положение и т.н. , както и дали пушат. Аз не ги включих в мойто си ви (ненужно е, и наистина някои неща са си дискриминация), но всички ме съветваха да го направя и видях, че познатите ми са си писали. Явно е разпространена практика, така че интервюиращия няма нужда да задава забранените въпроси.

    Да допълня по темата ти, че в американските бланки обикновено се попълва раса, цвят на кожата и други такива неща, което според мен е много грубо.

  2. Майк Рам каза:

    Това с цвета на кожата е много грубо. Къде си видяла такива бланки? Това е със сигурност незаконно там.

    Аз четох, че в Щатите съветват да не си слагаш снимка на CV-то, защото по този начин разпознават пола, расата и възрастта ти, но според мене някои неща са наистина прекалени там.

  3. Vani каза:

    Категории за раса (разделени на доста повече от 3 категории – с разни нюанси…т.е. като си мургав, мургав си, ама от къде точно, ром ли си, мулат ли си, испанец ли си, етс.) съм виждала в документи за кандидатстване за университет в САЩ, за изпити и стипендии. Или поне преди няколко години беше така. Според мен какъв си точно не би трябвало да има значение при подбора, но…при тях явно значи нещо.

    Подобно нещо има и в документите за виза, но това не съм го виждала, а са ми казвали, така че не съм сигурна.

  4. Riona каза:

    Мисля, че много от търсещите работа, днес, са ставали „жертви“ на въпроси от подобен характер. Нещо повече-личният ми опит показва, че работодателите като че ли не се интересуват толкова от професионалните качества, колкото от личния живот на кандидатите.
    В период от около шест месеца, през който са ме канили на поне двайсетина интервюта, се сблъсквах с все един и същ „проблем“-това, че съм майка на две деца… Може би някой ще ме контрира, че сигурно има и нещо друго, нещо,което не мога или не искам да забележа… Нека се аргументирам. Висшистка съм и имам 10-годишен професионален опит- търговски и административен. На 31 години съм, смея да твърдя, че изглеждам повече от добре (поне околните така твърдят)… Не съм комплексирана, противно на някои мнения, че майките са с по-ниско самочувствие, не вярват в собствените си сили и това си личи. Напротив, наясно съм с уменията си, опита си, степента на професионалната си квалификация. Добре информирана съм за начините на търсене на работа, както и начините, по които да представя себе си. Какво се получава, обаче? Теоретически всичко е перфектно. Одобряват автобиографията ми (не съм посочила, че имам деца)… Канят ме на интервю. Първите думи на работодателя са встъпителни и от тях научавам, че съм подходящ кандидат за длъжността. Следват въпросите… Винаги първите са от типа: „семейно положение“ и „деца“… След отговора ми, интервюиращите видимо или невидимо показват разочарование, независимо от уверенията, че за децата ми има кой да се грижи и това няма да попречи на професионалните ми задължения. Следващите въпроси ми се задават, вече формално и отговорите ми нямат особено значение. Интервюто е приключило.
    Не искам всичко това да звучи като оплакване. Не! Аз все още вярвам в себе си! Вярвам и, че някъде ще се намерят коректни работодатели, които ще видят в мое лице, личност, мотивирана да се справи с всякакви обстоятелства. Но докога с надеждите?… Близки и приятели ме успокояват, че не можеш да имаш всичко. Избираш, или кариера, или деца. Как, обаче да обясниш на децата си, че мама не работи, защото е мама?… Как да направиш компромис със собствените си амбиции и планове за развитие?
    Не става въпрос само за мен, разбира се. Аз все още вярвам, защото имам силен дух. Но дали всички вярват? Колко подтиснати, комплексирани и предали се мъже и жени не работят и мизерстват, напук на образованието и способностите си? Колко хора изпитват разочарование и едва ли не са длъжни да се чувстват виновни, че: не са на 25г., че са семейни, че са с деца, че още нямат деца, но това влиза в плановете им и т.н. и т.н.
    Всъщност много искам да си отговоря на въпроса: Какви хора се търсят? Младежите, които са студенти или нямат опит, също не са подходящи кандидати за работа… Не е ли време работодателите да се замислят, доколко са реалистични изискванията им? Разбирам, че трудно се намират кадърни хора, но може би е трудно, защото не се дава възможност на можещите да докажат , че могат!

  5. Майк Рам каза:

    Riona, много благодаря за коментара ти! За съжаление, точно такива неща все още са практика у нас. Американците се опитват законово да забранят подобно поведение, но аз не мисля, че има добър ефект.

    Все още мениджърите имат много да учат и да разберат, че е много по-важно да имаш един мотивиран служител, отколкото послушен роб. За съжаление, жените и особено майките, все още страдат от подобна дискриминация. Да се надяваме, че с общи усилия ще успеем да се преборим със старото мислене!

  6. Пепа Илиева каза:

    Не мисля, че Рона е права. Аз ходих на поне 10 интервюта миналите две седмици и вярно, питаха ме за такива неща като деца и семейство, но сега започнах във фирма, в която ОПРЕДЕЛЕНО не търсеха хора без опит. И определено това беше един от важните критерии. На 33 г. съм, със счетоводство се занимавам.

  1. 23.10.2007

    […] офисаХристо Станков on Рождените дни в офисаМайк Рам on 10 “забранени” въпроса при интервю за работаRiona on 10 “забранени” въпроса при интервю за […]

  2. 01.01.2008

    […] 10 “забранени” въпроса при интервю за работа […]