Нова работа

Вчера попаднах на поста на Тихомир Димитров Как да се преборим за цената на труда си, в който той споделя доста емоционално своите възгледи за положението на трудовия пазар у нас и за социалната обстановка въобще. Действително, стачката на учителите успя да се наложи като медийна тема номер едно през последния месец и предизвика много спорове и дискусии в обществото. Вярвам, че много хора са се запитали дали това, което получават, си струва усилията, а профсъюзите даже вече започнаха подготовката за следващите стачки.

Някой ще каже, че излиянията на Тишо са твърде лични, емоционални и неблагопристойни, за да бъдат цитирани или препоръчвани на страниците на Нова работа, но аз успях да намеря няколко интересни идеи, които си струва да изложа пред вас, и не мисля, че благоприличието е най-важния фактор, особено когато става въпрос за “хляба насъщен”.

Не искам да коментирам социалната (или социалистическата) страна на неговия пост. Само слагам един цитат, който е малко обемист, но дава доста ясна представа за “личните терзания на лирическия герой”.

Бичиш някаква работа от девет до пет. Първоначалният ти ентусиазъм за невероятна кариера в еди-коя-си-област и високопарните обещания за работа в динамичен млад екип, плюс атрактивно възнаграждение и егати интересните предизвикателства се е изпарил, защото всъщност бачкаш нещо много рутинно и ежедневно, а трудно свързваш двата края. Постоянно четеш за някакви големи заплати, за икономическия растеж, за бума в строителството и за поскъпването на недвижимите имоти, както и за чуждестранните инвестиции. Гледаш през прозореца на автобуса чисто новите Кайени, слушаш по радиото, че има криза за персонал, но някак винаги оставаш извън тези процеси…

Това е така, защото продаваш труда си на най-евтината борса в Европа.

[...] Ти си сам срещу системата. Правителството се интересува единствено за кого ще гласуваш на следващите избори, но не и какво ще ядеш дотогава. Собствениците се интересуват единствено от размера на своята печалбата, където заплатата ти се явява нещо като минус. На всичкото отгоре, наемите и ипотеките непрекъснато растат, защото видиш ли, пазарът на недвижимите имоти се развивал!

Тишо е писател и тези редове разкриват безспорната му дарба да борави умело с думите. Но аз не споделям това мнение или поне неговия емоционален заряд. Излиза, че едва ли не всички сме прецакани от системата, а никъде не се споменава как точно се е зародила тази система и не сме ли и ние отговорни за нея, гласувайки и стачкувайки? Темата за капиталиста-експлоататор и за държавата-мащеха е толкова изтъркана и мирише много на носталгия по старото време, когато всички бяхме еднакво бедни и всеки се преструваше, че работи. Когато хората преживяваха от жалките подаяния, които партията-държава им подхвърляше и псуваха под сурдинка, но малцина се опитваха да променят статуквото работейки “на частно”, за да припечелят повече.

Чета блога на Тихомир редовно и не вярвам, че това е неговото искрено кредо. По-скоро мисля, че се е опитал да ни провокира да се замислим над собственото си положение и поведение, макар и по един грубичък и силно афектиран начин. Защото по-надолу ни предлага и няколко съвета как да си намерим по-добра (или поне по-високо заплатена) работа, които намирам за интересни. Отчаяният вопъл се превръща в боен зов и тук Тишо е в стихията си.

Човек трябва да бъде активен и да се бори за това да работи това, което му харесва и което умее най-добре, и да получава това, което заслужава за своя труд и своите умения. Работата и парите няма да дойдат от само себе си. Трябва да си ги извоюваш!

Вечер, вместо да гълташ простотията, които струи от телевизора, да се напиваш с ракия и да проклинаш живота, седни пред компютъра и чети. Много трябва да четеш! Интересувай се от пазара на труда, всеки ден преглеждай новите обяви за работа, вниквай между редовете на статистическите проучвания и анализи. Обръщай особено голямо внимание на мнението и прогнозите от утвърдени специалисти в бранша. Мисли глобално и действай локално.

Трябва всеки ден, без изключение, да пускаш по едно CV някъде. Даже по няколко. [...] Порови се малко и направи каталог с абсолютно всички фирми, в които би искала(а) да работиш. Ще се учудиш колко са много.[...]

Търпеливо си го направи този списък и, независимо, че не търсят хора в момента, непрекъснато ги бомбардирай със CV и мотивационно писмо. Ако не можеш да изготвиш перфектно си ви, плати на някой професионалист, за да ти го изготви. След време ще установиш, че именно консултантските услуги те правят богат.

Много мъдър съвет! Тук му е мястото да спомена, че една от дейностите, които моята фирма RammSoft извършва, са консултантски услуги по намиране на работа – както за работници, така и за работодатели – предимно в сектора на информационните технологии.

Повтаряй всяка фирма от списъка търпеливо, през няколко месеца. Така им правиш услуга и на тях. Вместо да пускат обяви и да търсят човек като теб, веднага щом им потрябваш, те вече ще имат архив с потенциални служители. Твоето име ще стои на първо място в този архив. Всяка уважаваща себе си компания държи подобен списък. Всеки уважаващ себе си служител – също, но с потенциални работодатели.

Много голямо внимание на този съвет трябва да обърнат работодателите! Не познавам фирма, която да има подобен списък – напротив! – повечето фирми изхвърлят всички “ненужни” сивита след като приключи кампанията. Нещо повече – така процедират даже и фирми, които се занимават с услуги по набиране на персонал!

Пазари се за цената на труда си като циганин, който няма какво да губи. Ти действително няма какво да губиш – вече си достатъчно беден.

По принцип съм съгласен, че кандидатът трябва да играе твърдо при преговорите с потенциалния си нов работодател, но не мога да се съглася, че единствено заплатата е критерия, който ще определи дали си струва да се работи в дадена фирма или не.

В момента, в който рибата клъвне, веднага отиваш при сегашния си работодател и му казваш, че утре започваш нова работа, за два пъти повече пари. Изключително важно е в този момент да изглеждаш сериозно, да не сричаш като първолак и да не се хилиш като идиот.

Замяната на един служител с друг винаги е голям проблем. Шефчето ще направи невъзможни неща, за да мине без подобна рокада, защото тя струва пари, време и нерви, а ти вече му излизаш достатъчно евтино. Никога не забравяй, че столът, на който седиш е по-скъп от теб, защото продаваш труда си в България.

Това е вярно. Загубата на един служител е много скъпа. за съжаление, повечето мениджъри у нас не се сещат за проблемите на своите служители докато не получат молбата за напускане на бюрото си. След това започват тежки пазарлъци, увещания и обещания, които едва ли биват изпълнени.

Затова се пазари като циганин. Дори да не ти удвоят заплатата, със сигурност ще излезеш доволен от срещата с шефа. А на потенциалните работодатели им кажи, че току що са ти умножили заплатата по четири. Нека имат едно на ум как върви пазарът. Не забравяй, че в България се вихри зверска криза за персонал. Въпреки това, хората са толкова безочливи, че с удоволствие ще те експлоатират, докато могат. В крайна сметка, бебето яде, когато се разреве.

Думите на Тишо са много силни, но аз не мисля, че когато се стигне до подобен разговор, си струва човек да остане на работа, ако настоящият му шеф му предложи по-добри условия или повече пари. Доверието е изгубено. Всеки знае, че другият се опитва да го измами и че блъфира в някаква степен. Какво ще спечелиш от това? Колко време ще издържиш на тази служба, след като шефът ти ще гледа на теб като на изнудвач? Как ще работиш с колегите си, след като научат как си получил по-голяма заплата?

Моето мнение е, че е по-добре да напуснеш и да приемеш новата работа. Да използваш офертата на новия си работодател като коз срещу стария е не само неморално, но и напълно безполезно. Нещо повече, след няколко такива изпълнения, можеш да влезеш в “черния списък” на нелоялните и безполезните служители, който всеки уважаващ себе си работодател би трябвало също да има и да го споделя с другите.

Аз вярвам, че ако работодатели и работници гледат едни на други като на партньори, могат да постигнат невероятен успех. Да се създават отношения на антагонизъм, да се проповядва, че едните или другите са експлоататори или използвачи, е погрешна стратегия. Това може да доведе до революция, но никога до просперитет – поне историята ни го е показала.

Marc Andreessen е забележителна личност на нашето време. Известен най-вече като един от основателите на Netscape, софтуерен вундеркинд, предприемач и финансист, той е една от емблематичните личности на технологичния и бизнес свят.

В своя блог Марк е публикувал една серия от съвети за кариерата, в която споделя своите виждания за пътя, по който би трябвало да върви един човек, зареден с амбиция и творчески ентусиазъм. Но, както казва той във въведението, ако искате да водите кротък и спокоен живот, тези съвети не са за вас.

“Те са за хора с висок потенциал, които искат да блеснат в кариерата си и да постигнат значително влияние в своята област и в света.”

В първата част на своите съвети, Марк дефинира първото правило на кариерното планиране: Не планирай кариерата си!

Светът е невероятно сложно място и всичко се променя постоянно. Не можеш да планираш кариерата си, защото няма никаква представа какво ще се случи в бъдещето.

Освен това, да планираш кариерата си, означава да я ограничиш. Затова, второто важно правило, което той постулира, е: Фокусирайте се в развиване на способностите си и в търсене на възможности.

Възможностите са ключа. Аз твърдя, че възможностите, грубо казано, попадат в две категории: такива, които се показват пред вас, и такива, които вие самите създавате. И двата вида са изключително важни за вашата кариера.

Възможностите, които се представят пред вас, са резултат (поне донякъде) от това да бъдеш на подходящото място в подходящото време. Те имат склонност да ви се показват точно когато не ги очаквате и много често когато сте заети с други ангажименти, които биха ви попречили да им се отдадете. Освен това те се появяват и изчезват бързо – ако не се нахвърлите веднага върху възможността, някой друг ще го направи и тя ще изчезне.

Не спирам да се изумявам, казва той, колко много хора се сблъскват с добри възможности и ги подминават. И точно това е, което отличава хората, които се изстрелват в кариерата като ракети, и тези, които не могат. Разбира се, всяко едно такова начинание е рисково и по-нататък в статията си Марк ни съветва как да планираме и контролираме риска.

Втората част от съветите е посветена на уменията и образованието. Тук Марк цитира един пост на Scott Adams – създателят на офис-комиксите за Dilbert, който аз намирам за изключително ценен:

Ако искате средно успешен живот, няма какво да планирате. Просто се пазете от неприятности, ходете на училище и кандидатствайте за работа, която може да ви хареса. Но ако искате да постигнете нещо изключително, имате два пътя:

1. Да станете най-добрият в една специфична област.
2. Да станете много добър (top 25%) в две или повече области.

Първата стратегия е толкова трудна, че е почти невъзможна. Много малко хора могат да играят в NBA или да издадат платинен албум…

Втората стратегия е значително по-лесна. Всеки има поне няколко области, в които би могъл да влезе сред най-добрите 25% с малко повече усилие. Аз, например, мога да рисувам по-добре от повечето хора, но не съм художник. И не съм по-смешен от професионален комик, но съм по-забавен от повечето хора. Магията е точно в това, че много малко хора могат да рисуват добре и да правят смешки. Точно комбинацията от тези две неща прави моите способности толкова уникални…

Нещо повече, продължава Марк, това е и тайната формулата на успешните мениджъри. Те почти никога не са най-добрите в продажбите, в маркетинга, във финансите или в управлението на хора, но те са сред най-добрите 25%, които притежават комбинация от всички тези умения и следователно са квалифицирани реално да управляват нещо важно.

Съветите на Marc Andreessen по отношение на образованието също са интересни, макар че са доста тясно насочени към американската образователна система, която няма почти нищо общо с нашата. Това, което все пак може човек да използва с успех, са петте области, в които Марк ни съветва да развиваме своите умения:

1. Комуникация. Най-готиното нещо на комуникацията е, че повечето хора са много зле, защото въобще не я вземат насериозно като умение, което трябва да се развива. Това важи с особена сила за хората, занимаващи се с технологии, които вярват, че светът е устроен логично и всеки човек автоматично разбира естеството на нещата.
2. Мениджмънт. Ако имате възможност, научете се да управлявате хора, а най-добрият начин да го постигнете е ако работите за някой истински голям мениджър.
3. Продажби. Научете се да продавате. Научете се как да убеждавате хората, че нещо е в техен интерес, даже и ако те не го осъзнават в този момент.
4. Финанси. Едно добро ниво на финансова грамотност – финансова теория, разбиране на финансовите показатели, бюджетиране и планиране, корпоративни структури, механизмите на функциониране на пазарите на ценни книжа – може да бъде мощен старт за почти всяка кариера.
5. Други култури. Времето, прекарано в други страни, запознавайки се с други култури, ще се изплати по много различни начини през цялата ви кариера. Ако вашата фирма или университет ви предложи възможност да прекарате известно време в друга страна, това по всяка вероятност е една добра идея, така че – приемете я.

Третата част на съветите на Marc Andreessen е посветена на въпроса: Къде да работим? В коя индустрия да се насочим и защо? Тук той отново ни предлага своите правила, които изглеждат странни и провокативни, но си струва човек да се замисли върху тях.

Изберете си индустрия, в която създателите на най-важните фирми са все още живи и активно ги управляват. Това означава, че индустрията е млада и жизнена, и че все още има възможности за разработване и развитие. Ако създателите на тази индустрия са вече умрели и пенсионирани, това означава, че тя се ръководи от трето или четвърто поколение мениджъри, които са наследили компаниите вече изградени и служат, за да пазят статуквото.

След като изберете индустрията, гмурнете се право в центъра на събитията колкото може по-скоро.

Вашата цел трябва да бъде сърцето на промяната и да търсите “къде се случват нещата”. Винаги търсете къде е най-динамичната и най-вълнуващата среда. Там могат да бъдат открити най-добрите възможности. Приложете това правило когато избирате в коя фирма да постъпите и дори в кой град да отидете – идете там, където се случват събитията, там където е “екшъна”.

Статиите на Марк са дълги и интересни, и в тях има много полезни съвети и неща, над които да се замислим. Това, с което той завършва (поне засега) е един важен за мен съвет, който и аз бих поставил като заключение на този пост:

Всяка работа, която вършите и всяка роля, която изпълнявате, винаги ще бъдат и тактическа, и стратегическа възможност за вас.

Тактическата възможност е очевидна:

• придобий умения и опит, които ще ти бъдат полезни за в бъдеще и
• прави го така добре, че да създадеш име, което хората да произнасят с респект.

Стратегическата е по-малко очевидна и затова много хора не я забелязват:

Всяка работа, всяка роля, всяка фирма, където попаднеш, ти дават възможност да научиш как работи бизнеса и как работи индустрията.

Мислете стратегически! Задавайте си въпроси като тези:

• Как бих могъл да създам фирма като тази днес?
• Ако трябваше да създам фирма в тази индустрия, с какво тя би била по-различна от тази?
• Защо фирмите в тази индустрия работят по този начин?
• Може ли тази индустрия да работи по друг начин?
• Кои клиенти са подценени и не се обслужват добре?
• Кои нови технологии биха могли радикално да променят нещата?
• Ако създателите на тази индустрия трябваше да започнат днес, как биха го направили?

Как да оформим автобиографията си, когато кандидатстваме за работа?

Ако направите проучване по интернет, ще намерите много източници на информация как да се оформи едно CV или автобиография. Трудно бих могъл да кажа нещо уникално, което да не е било казано или писано досега, но пък мога да споделя своето виждане за някои елементи на доброто CV, изхождайки от богатия си опит както в писането, така и в четенето на подобна литература. Вярвам, че с това мога да бъда полезен на всички, които си търсят нова работа.

Затова, от днес започвам нова тема – “Фактори за съставяне на добро CV”, в която ще ви разказвам за това, как е най-добре да се подходи при изготвянето на CV-то, за да може да си гарантирате интервю за работа, което е неговата основна цел.

В повечето от американските източници се препоръчва да не се слага снимка поради няколко причини:

• Издава пола ви
• Издава възрастта ви
• Издава расовата ви принадлежност

Смята се, че виждайки ви на снимка, потенциалният работодател може да вземе някакво решение, базирано на вашия външен вид или на полови или расови предразсъдъци. А това, в повечето държави се смята за недопустимо. Затова, за да се избегне възможността работодателя да бъде повлиян от тях и въобще да не ви повика на интервю, се препоръчва да не се слага снимка.

Тези съображения са валидни, но премахването на снимката не спасява положението, ако човекът, който трябва да вземе решението е расист, сексист или страда от други предразсъдъци. Така или иначе, на интервюто ще се видите очи в очи и тези факти отново ще станат негово достояние. (Освен ако не се явите с маска на лицето или не провеждате интервюто в някоя изповедалня )

Моят съвет е: ако потенциалните ви работодатели са обзети от предразсъдъци и не ви назначат заради това – приемете го като късмет. По-добре е да не ви вземат, отколкото да ви назначат и да превърнат живота ви в ад. Насочете усилията си към тези, които го заслужават.

Защо снимката е важна и трябва да присъства във вашето CV?

Когато се прави кампания по набиране на хора, в някои фирми получават огромно количество автобиографии. Единственият начин да се идентифицира един кандидат, е по името, което нищо не говори на работодателя. Една снимка вече е много силно отличаващ белег и прави впечатление. Снимката, както казват китайците “струва повече от хиляда думи”.

Когато види вашата снимка, човекът, който ще ви интервюира, започва да си създава нагласата да види на живо точно този образ, който е видял и на снимката. Това гарантира, че на интервюто няма да бъде изненадан от вашия вид. Ако пък и за интервюто се подготвите да изглеждате добре – можете да постигнете още по-силен ефект на визуално присъствие.

В обратния случай, ако работодателят няма предварителна идея как изглеждате, при първата среща може да бъде изненадан, което да доведе до емоционална реакция, която да повлияе (негативно) на неговото решение.

Снимката е много силно средство за визуално въздействие. Тя е вашето лице (буквално и преносно), тя е вашата визуална реклама и трябва да присъства на вашето CV. Не трябва да се срамувате или да се притеснявате, че не изглеждате добре. Тези, които ще работят с вас, ще ви гледат всеки ден! Ако се притеснявате, че имате някакъв визуален дефект или че просто не сте хубави – потърсете съвет от приятел как да се подготвите за снимка, така че да изглеждате максимално добре. Приятелите ще ви вдъхнат увереност и ще ви подкрепят!

Как да си направим снимка за автобиография?

Като вече казах, снимката е средство за визуална реклама на вашата личност и като такова, за да има желания ефект, трябва да бъде изготвена както трябва. Най-правилният подход е да бъде направена в студио от професионален фотограф, за да няма дефекти и да изглеждате максимално добре. В студиата могат да нагласят осветлението, както и да поставят подходящи драперии за фон, за да могат да се виждат чертите на лицето ви по-добре и като цяло да изпъкне вашият образ. По този начин ще избегнете и традиционните дефекти на любителските снимки като липса на фокус, червени очи, изместен център на тежестта и т.н.

Трябва да облечете дрехи, подходящи за случая. Например, ако работата ви е да работите в офис, е добре да си сложите костюм. Направете си прическа или поне се срешете. Мъжете, които не носят постоянна брада трябва да се обръснат. Усмихнете се и гледайте бодро! От снимката трябва да личи, че сте човек интелигентен, отворен, действен, амбициозен и готов на подвизи.

Къде се поставя снимката?

Въпреки, че е важна, снимката не е центърът на вниманието във вашето CV (освен ако не кандидатсвате за работа като манекен, танцьор или спортист – тогава може да има специални изисквания). Тя трябва да бъде в паспортен формат и да ви изобразява в бюст (освен ако няма специални изисквания). Добре е да стои в горния ляв или десен ъгъл на страницата. Понеже страниците обикновено се защипват отляво, аз препоръчвам снимката да стои в горния десен ъгъл, за да е вижда по-добре, когато се разгръща.

Заключение

Първо, трябва да повярвате в себе си, в своите качества, в мотивацията си и в своето излъчване. След това си направете труда да се подготвите и отидете във фото студио, където да си направите една професионална снимка. Сложете я във вашето CV – тя е вашето лого! Повярвайте ми, така ще направите по-силно впечатление на HR мениджърите, които ще преглеждат вашето резюме и със сигурност ще си увеличите шансовете както за интервю, така и за назначаване на новата работа!

Edith Yeung разказва в своя блог една история за нейна приятелка, която решила да си сменя работата и въпреки първоначалната еуфория, че е успяла лесно да си намери нова работа и даже е получила оферта, нещо е помрачило нейния ентусиазъм. На въпроса на Едит “Хубава ли е работата?”, приятелката й отговорила “Става” и отново помръкнала. Защото в съзнанието й отново дошъл по-важният въпрос: Струва ли си да смениш една работа, която просто “става”, за друга, която също “става”?

“Става” е нещо, което се търпи, нещо, което е предсказуемо, но в същото време е скучно. И ако се запитаме защо някой би се занимавал с нещо скучно, отговорът е много прост – защото това, което “става” е безопасно, предсказуемо, а е също така и удобно. Нещо повече, след опредлено време то се превръща в навик, от който ни е много трудно да се освободим.

Това е и причината, поради която много хора не напускат работата си, даже когато им е неприятно. Това е причината, поради която много хора поддържат една връзка или брак, въпреки че тя ги прави нещастни.

Да работиш работа, която просто “става”, “бива” или “се търпи” постепенно убива творческия ти заряд и те превръща в обикновен чиновник – в човек, извършващ механично някаква дейност, без да влага ум и сърце в нея. Ние отделяме по-голямата част от съзнателния си живот в работа. Ако го прекараме в летаргично, полузаспало състояние, това означава да пропилеем живота си безсмислено.

Да се отървеш от работата, която “става” и да потърсиш нова, в която да вложиш своя талант и да получиш истинско удовлетворение, не е лесно. Новата работа е рискована, непредсказуема и със сигурност е некомфортна (поне в началото), но от друга страна тя е вълнуваща, интересна, стимулираща и невероятно освежаваща.

Огледайте се – и себе си, и това, което правите. Това ли е вашата истинска същност? Това ли е всичко, което можете да дадете и да постигнете? Това ли е удоволствието, което искате да получите от вашата работа?

“Става” ли вашата работа или тя е наистина вашата страст и вашата любов? Достатъчно добра ли е една работа, ако просто “става” или тя трябва ви дава възможност да реализирате вашите идеи, да ви дава свобода, да предлага творчество и да носи удовлетворение?

Bob Sutton, авторът на The No Asshole Rule, ни дава своите съвети как да се справим със “задниците” в офиса.

Дълго се чудих каква дума да използвам на български, вместо звучната “asshole”, която авторът използва, и която се е превърнала в ключов атрибут на всяка холивудска продукция. Ние в България не сме свикнали да използваме такъв език и все се стремим поне в писмента реч да не използваме чак такива вулгаризми. Затова в стремежа си да запазя емоционалния заряд, който автора иска да ни предаде, и в същото време да бъда възпитан и книжовен, се спрях на думата “простак”.

Та, ако си имате работа с истински простак, а още повече, ако ви е шеф, най-добре е да напуснете веднага, съветва Сътън. Разбира се, това не винаги е възможно, тъй като не всички професии предлагат такова изобилие от оферти за работа, както е при софтуерните разработчици например, а понякога човек намира други привлекателни фактори в работата, с които не е лесно да се раздели.

За хората, които не могат да изпълнят горния съвет, ето още 7 възможности, които Боб Сътън ни предлага:

1. Започнете с любезна конфронтация. Някои хора на са простаци по природа, а просто не осъзнават, че с постъпките си са ви накарали да се почувствате унизени и подценени. Други пък нарочно се заяждат, но могат да спрат, ако им дадете цивилизован, но категоричен отпор.

2. Ако нахалникът продължава да ви трови, ограничете контактите си с него максимално. Опитайте се да ограничите всякакви срещи с него. Използвайте писмена комуникация във всички възможни случаи. Старйте се разговорите ви да бъдат максимално кратки. Бъдете любезни, но не казвайте нищо повече, освен точно това, за което ви питат.

3. Насладете се на “малките победи”. Ако не можете да го превъзпитате, намерете малки начини да му въздействате и да нанесете ответен удар – това ще ви накара да се почувствате силен и може да откаже натрапника да се заяжда с вас.

4. Научете се да бъдете безразлични към него – не позволявайте на простака да докосва душата ви. Лесно е да се работи, когато се отнасят с теб достойно, но когато те третират като боклук, това може да нанесе дълбоки поражения на нашето емоционално здраве. Научете се да не се впрягате в думите и забележките на досадника. Създайте си защитна обвивка, която да предпазва душата ви от емоционален срив.

5. Водете си дневник на простотиите. Внимателно и точно описвайте всеки случай на простащина и неколегиално поведение. Когато дойде подходящия момент, този дневник ще се превърне във вашето най-силно оръжие срещу него.

6. Намерете други жертви и свидетели. Когато вашият шеф или колега е истински простак, много е вероятно той да се държи така и с другите. Дори и досега никой да не е вярвал на вашите думи и да не е вземал насериозно оплакванията ви, то вече за топ мениджмънта ще бъде много трудно да игнорират показанията на по-голяма група от хора и ще се наложи да вземат някакви мерки срещу него. Нещо повече, намирането на хора, които подкрепят вашата кауза, ще ви даде повече морални сили в борбата срещу простотията.

7. Заведете съдебно дело, но направете това само в краен случай. В Щатите има множество закони, защитаващи личното достойнство на служителя, такива наченки има и у нас. Въпреки това, съветът на автора е: “По-добре е да напуснете, отколкото да пострадате повече”. Адвокатите казват, че колкото повече страдате, толкова по-силна е вашата позиция и имате по-голяма вероятност да спечелите делото в съда, но в същото време ще изпитате много повече тормоз, тревоги и мъка, което може да доведе до непоправими последствия за вашето душевно здраве.

Как празнувате рожден ден в офиса и празнувате ли го въобще?

От известно време ми попадат различни материали по темата за рождения ден в офиса и реших да ви разкажа някои практики, при това не само в България, а и на други места.

1. Празнува ли се въобще?

Оказва се, че има много фирми, предимно в Щатите, където празнуването на рожден ден в офиса е категорично забранено, дори и след работно време. Смята се, че това има деморализиращ ефект и намалява продуктивността на персонала. Аз смятам, че по-скоро точно такава забрана има деморализиращ ефект. Моите лични наблюдения са, че празнуването на рождения ден има ефекта на team building и е много полезно за сплотяване на колектива. Когато има такава забрана, някои от коелгите се събират в близката кръчма и провеждат купона там, но това винаги създава усещането, че са били отритнати от фирмата, което драстично намалява тяхната лоялност към нея.

2. Кога да се празнува по отношение на работното време?

Отново американския челен опит показва, че по-честото явление при тях е, ако въобще се празнува рожден ден в офиса, това да се прави след работно време, отново от съображението да не се намалява производителността. У нас, в повечето фирми е възприет един компромисен вариант – купонът започва малко преди края на работния ден – така служителите се чувстват наградени с половин час намаление на работата, за което са благодарни на шефовете си, и могат хем да участват в купона, хем да се приберат у дома навреме.

3 . Поединично или заедно?

Интересна практика съществува в Австралия и Америка да се празнува рожден ден само веднъж в месеца. Събират се всички рожденици за този месец и организират почерпката заедно, а от фирмата и от колегите се събират пари за подаръци на всички. По този начин празнуването на рождения ден се превръща наистина в сериозно събитие за фирмата и ефективен team building, от който печелят всички. Рождениците имат по-малко разходи за ядене и пиене, защото “масрафът” е само един, а те са няколко и си поделят разходите. Фирмата печели от това, че активно участва в мероприятието и създава форма на споляване на колектива, което рефлектира в по-положително настроени към работата си служители. А всички служители знаят, че има още един ден в месеца, в който настроението е приповдигнато и работата е по-приятна.

У нас, според моите наблюдения, се практикува повече индивидуалното празнуване – всеки рожденик черпи самостоятелно, освен в редките случаи, когато има няколко човека родени на една и съща дата. Това май е по-неприятния вариант, особено ако фирмата е по-голяма и трябва да почерпиш всички. От друга страна, това създава и малко досадното задължение за всички колеги да присъстват на всички рождени дни. Може би си струва да се помисли над идеята за месечно празнуване. Аз досега не съм чувал някой да я практикува у нас.

Какво е положението при вас? Имате ли други интересни примери и случки? Много ще се радвам, ако ми отговорите на следните въпроси:

1. Обичате ли да празнувате рождените си дни в офиса или не се понасяте с колегите, камо ли да ги черпите за един толкова личен празник?
2. Разрешават ли ви шефовете да празнувате в офиса или не?
3. Кога започва купона?
4. Приготвяте ли домашни кулинарни изкушения или карате на солети и чипс?
5. Пиете ли въобще алкохол или това е забранено в офиса?
6. Организирате ли групово празнуване?

Споделете вашите отговори като коментари по-долу.

На рождениците – честито!

Пенелопи Трънк е един от най-популярните блогъри, пишещи за развитие на кариерата и в своя блог The Brazen Careerist често изказва доста радикални мения, които плашат както бизнесмените, така и обикновените консервативни граждани на Америка.

Наскоро тя публикува една статия, озаглавена 5 начина, по които търсенето на работа ще се промени, в която ни предлага своето виждане за близкото бъдеще, когато отношенията между работник и работодател ще се променят съществено.

Аз съм малко скептичен дали това е възможно да стане и у нас и дали аз ще бъда жив дотогава, защото хората са много консервативни (а ние българите – още повече) и вероятно качествените промени ще стават бавно (а у нас – още по-бавно, защото винаги сме на опашката), но пък нейните доводи винаги са ми звучали разумно, макар и на моменти направо революционно. Аз вярвам в тези неща и съм убеден, че това е правилния начин да се работи по-ефективно, фирмите да печелят повече, а хората да обичат работата си и да я вършат с удоволствие.

Преценете и вие дали това е възможно:

1. Фирмите ще поствят назначаването на млади хора за топ приоритет.
Американците се притесняват за съществения недостиг на хора поради неравномерното демографско развитие на населението. Така наречените “baby boomers” са оргомна част от сегашното население на страната и всички са в процес на пенсиониране, което отваря неимоверно много работни места, които няма кой да запълни. Подобни проблеми има и в Европа и в частност и в България поради постоянната тенденция към застаряване на населението.

2. Кандидатите ще поставят правилата в процеса на наемане, а не работодателите.
Истината е, че хората винаги ще си търсят работа, но крадешком. Все повече нараства броя на младите хора, които оценят правилно своите качества, добри са в рекламирането на себе си и имат ясна представа какво представлява добрата работа. Те нямат нужда да кандидатстват на много места, за да я намерят. Тя сама идва при тях.

3. Фирмите ще спрат да пишат тъпи реклами.
Обичаят да се пишат безсмислени и нищонеказващи обяви за работа вече не работи, защото свестните хора не кандидатстват по тях. Фирмите постоянно пишат засукани текстове като “големи възможности за разтеж и развитие”, при положение, че заплатата никога не се повишава над стартовото ниво. Или пък поставят невъзможни комбинации от умения, като “опит в управление на проекти, задълбочено познаване на .NET, Java, PHP, Python, C++ и Assembler, както майсторство в администрирането на всички съществуващи на Земята операционни системи”. Както в онзи виц Ако шофьорите ги наемаха както програмистите.

4. Намирането на най-точното съвпадение на изисквания и качества ще се превърне в главен критерий при търсенето на работа.
Компаниите инвестират толкова много в назначаването на нови хора, че не могат да си позволят да правят повече грешки. А кандидатите пък имат толкова много предложения, че имат правото да настояват за покриване на всичките им изисквания. А това означава, че процесът на намиране на най-точните кандидати ще става все по-пресонализиран.

Една от формите, в които този процес може да се прояви, е да се наемат хора от техните блогове. Богването позволява на кандидатите да изложат своите идеи и виждания за професията и работата, своите лични качества и дори трудови навици – все неща, които имат значение за работодателя. Блогът е живо и дишащо резюме, което го прави много удобен инструмент за наемане както за кандидата, така и за работодателя.

5. Работата ще се превърне в удоволствие.
Сегашната пропаст между това, което кандидатите искат и това, което работодателите предлагат, ще се стопи и ще станем свидетели на това как мотивирани млади хора ще достигнат рекорди по производителност и ефективност сменяйки една работа с друга, за да придобият опит, контакти и възможности за развитие.

Днес, 16 октомври бил национален празник на шефа в САЩ. По този повод поздравявам всички шефове, мениджъри, началници и ръководители. Бъдете мъдри и добри!

В моя блог Спри и помисли! съм публикувал една по-голяма статия по повод на днешния празничен ден. Прочетете я!

Проучването на Менпауър, проведено сред HR специалисти у нас, за което и аз писах в поста си Въпросът с кадрите – отново на дневен ред, се оказа много важна суровина за изследвания и анализи, поне сред специалистите, занимаващи се с управление на човешки ресурси. По този повод, Татяна Христова от Нова Визия е публикувала нова статия, в която предлага един малко по-различен поглед върху проблема с липсата на качествени кадри у нас.

Тя обръща своето внимание върху стойността, която една компания предлага на своите служители, като под “стойност” се разбират условия на труд, развитие, оценяване, възнаграждаване, среда и др.

Това отново ми напомня за приказката за болния и доктора, която все още се разиграва в едно оргомно мнозинство от фирми в България. Мениджърите по човешки ресурси все още смятат своите служители (настоящи и потенциални) за болни от безработица и вярват, че като ги назначат на работа и им дадат някаква заплата, са извършили едно добро дело, спасили са ги от гладна смърт и заслужават тяхната вечна благодарност.

Нещата отдавна не стоят така. Отношенията работник-работодател трябва да бъдат равноправни. И едните, и другите имат проблем за разрешаване. И едните, и другите имат какво да предложат на отсрещната страна. Няма болни, няма доктори. Има само две страни, които сключват трудов договор, отстояващ интересите на всяка една от тях и е взаимно изгоден.

“Дай, за да получиш”. Този принцип важи с пълна сила както за служителите, така и за работодателите. Не може да стачкуваш за по-голямо възнаграждение, при положение, че полагаш малко усилия в работата си и труда ти е нискокачествен и неефективен. В същото време и работодателите не могат да се оплакват, че нямат кандидати, ако предлагат мизерни условия на труд и никакви възможности за развитие на своите служители.

Прочетете статията на Татяна Христова Имат ли решение неволите на специалистите по подбор? – ще ви накара да се замислите.

Под това заглавие днес Тодор Христов е публикувал великолепна статия в блога си JonHow.org. В нея той предлага изключително ценни съвети към жената, откъсната от работната среда в продължение на една или две години:

• как да възстанови професионалната си нагласа
• как да се пребори с неминуемите комплекси за изостаналост и малоценност
• как да се подготви за интервю
• как открие в себе си силните си качества и да съумее да ги изтъкне пред потенциалния работодател

Дошли от човек с богат житейски и професионален опит, както и баща на две деца, съветите на Тодор са стабилна основа и мощен мотиватор за започване на един нов, но качествен професионален път.