Лоялност

You may also like...

14 коментара

  1. Marfa каза:

    Много хубав пост, поздравления 🙂 Ще цитирам само думите на Канев: „Аз с теб – по човешки, и ти с мен – по човешки“. Мисля, че това изчерпва ако не всичко, то една голяма част от темата 🙂

    А що щеш в blogspot, не беше ли в wordpress?

  2. Mike Ramm каза:

    Тук пиша по-сериозни неща (или поне така си мисля).

  3. S Blyahoff каза:

    Аз бих си позволил да не се съглася с теб Mike, понеже по мое лично мнение лоялността на човек е морално качество, а не готовността му да следва закона. За моралът няма поставени норми в законодателството. Той е нещо, което касае служителя не само когато реши да приключва взаимоотношенията си в дадена компания, а и в периода докато работи там.

  4. Mike Ramm каза:

    Напротив, аз самият казах, че лоялността има двояко тълкуване, така че моралната страна на нещата си остава. Друг е въпросът, че според мен моралът е лично качество и моят морал може да се различава от твоя или пък от т. нар. „обществен“ морал, но това не бива да бъде причина за конфронтация.

    Темата за морала, обаче, е доста обширна и може би ще стане предмет на отделно обсъждане.

  5. Galcho каза:

    Интересен пост.. отново 😉

    Лоялността не се покрива винаги с трудовия договор, но пък спазването на законови норми е задлължително и за двете страни. Ако говорим за престъпване на клаузите в договора, то тогава обсъждане на лоялността няма смисъл.

    Понякога, обаче, двете неща не се покриват. Давам веднага пример – фирмата си търси човек, който да възнамерява да остане поне 2 години. Записването това в договора може да уплаши много от потенциалните кандидати. Затова може да се пропусне в договора, но пък ако въпроса е поставен открито по време на преговорите, то преждевременното напускане може да се приеме като нелоялно.

    Въобще е много важно нещата да се поставят открито на масата. Така всяка страна знае какво да очаква и не се чувства излъгана или подведена. А това помага за запазване на добрите взаимоотношения.

    Като цяло аз свързвам лоялността със спазване на поетите ангажименти от двете страни.

    Според мен точно това липсва на мениджърските кадри в България!!!

    Управлението при кризи е съвсем друга история – много малко компании успяват да оцелеят след продължителни кризи. Като цяло загуби са допустими в началните етапи на създавана на компанията, но ако зряла компания търпи загуби, то акционерите много бързо могат да напуснат потъващия кораб. Щом това биха направили акционерите, защо да не го направят служителите!? още повече, че служителите би трябвало първи да усетят симптомите.

    Според мен при едно открито отношение от мениджмънта и изявление, в което се описва ситуацията, бъдещите мерки и сроковете, в които може да се очаква резултат може да спре служителите от паническо разбягване. Това е много опасно, понеже ако желаният резултат не е в споменатия срок може да доведе до тотален отлив на служители, акционери и клиенти.

    Поздрави,
    Галчо
    http://www.galcho.com

  6. lyd каза:

    Благодаря за „коментара“, Майк. Сложих линк в моята статия 🙂

  7. merita каза:

    Съвсем скоро напуснах сталата си служба и бях обвинена в липса на лоялност.Причината да напусна всъшност беше , че нямах какво повече да науча и да направя на сегашната си позиция.Тъй като не обичам рутината исках да си намеря нова работа с нови предизвикателства.Това и направих.
    За съжаление моите стари работодатели не бяха доволни от напускането ми и ме обвиниха в нероялност.Момента с възнаграждението също беше решаващ.Заплащянето което получавах също не ме стимулираше достатъчно.
    В случая съм съгласна че лоялноста е двустранна и работодателя също тлябва да полага усилия да запази цените си кадри.това също е лоялност към служителя.

  1. 04.12.2007

    […] на служителя и напускането се счита за груба проява на нелоялност. В Америка (а и аз поддържам това мнение), много […]

  2. 25.07.2008

    […] писал преди време по темата за лоялността в блога Нова работа, но сега попаднах на една хубава […]

  3. 25.08.2008

    […] бъде уволнена. Ако шефът й беше общувал често с нея, тя щеше да има по-голямо доверие във фирмата и не би ги заподозряла в заговор срещу себе си, а още […]

  4. 01.12.2008

    […] си, но рядко се замислят каква е причината за това. Вече съм коментирал, че за мен лоялността е поведение, отговарящо на […]

  5. 09.01.2009

    […] обаче, шефът го възприема твърде лично и за него напускането е равносилно на предателство. Човекът е низвергнат и неговото име е заличено […]

  6. 13.09.2010

    […] към своя екип? Излишно е да питам колко са онези лоялни служители, които не биха се полакомили да напуснат фирмата, в […]

  7. 09.12.2010

    […] Работата ми е скучнаПреследван / Pursued | Нова работа on ЛоялностДа си намериш работа е като… да си намериш гадже on Да […]