Дилемата на кадърния – да се натягам ли или не?

You may also like...

4 коментара

  1. Bascos каза:

    Захващането с допълнителните задължения в повечето случаи (визирайки себе си) е продиктувано от вътрешно желание за самоусъвършенстване и в никакъв случи за нечии „черни очи“. Допълнителните задачи също така са средство за отклоняване от рутинното ежедневие, което в много моменти е по-демотивиращо дори и от най-тежкото пренатоварване.

  2. Galcho каза:

    Много интересна статия! поздравления!

    Също блога ти е доста интересен, защото в БГ пространството няма много информация за мениджмънт (освен академичната)

    Много е важно това, с което започва Кришна Кумар – „всеки расте в йерархията, докато достигне нивото на собствената си некомпетентност“!

    Нека да хвърлим и друга бомба и после да поразсъждаваме – кое е първо: яйцето или кокошката!? или кое е първо – да се научим да правим нещата или да ни възложат задачи и да се учим в движение!?

    За всеки (мениджър и служител) е по-добре първият вариант – първо обучението – така както е в училище – първо се учим да ги правим и после получаваме пари за това ;).
    В нашата(и не само) сфера, обаче, технологиите се развиват твърде бързо и не е възможно да се разчита само на външно обучение. Затова се налага просто работата да се възлага на някой амбициозен и напорист служител. Така хем работата е свършена (макар и не възможно най-добре), хем служителят е получил още една компетенция.
    Нека да погледнем от страната на служителя – Какво става ако се провали!? ами има си чудесно оправдание – просто за него е ново начинание.
    от гледна точка на мениджъра – ами може би оправдан риск. Ако обаче нещата не потръгнат мениджъра трябва да потърси друг вариант навреме.

    от гледна точка на компанията винаги е по-добре да се залага на служители доказали определени качества, така че горният вариант е чудесно поле за изява.

    Поздрави,
    Галин Илиев
    http://www.galcho.com

  3. Mike Ramm каза:

    Благодаря за коментара, Галчо!
    Надявам се и в бъдеще да се включваш с лична позиция – така дискусията би била по-полезна и по-интересна за всички.

    Майк

  4. Tranto каза:

    Който е бил в казармата (и/или още едно-две други места) знае, че който си върши работата по-бързо и ефективно от другите си проси още работа 😉

    Майтапа настрана, зависи от случая. Струва си човек да се натяга, ако така става по-ценен (разбирай: незаменим) за фирмата.

    Като изключим фактора „незаменимост,“ единственото друго, което определя заплатата на човека е колко добре се разбира със шефа (и въобще с хората около себе си.)

    Някои сигурно ще кажат че това не е вярно, и че нещата са по-сложни и, така да се каже, многопластови, но аз пък ще им кажа да си гледат работата – проверено е, знам 🙂