Отровните колеги

You may also like...

5 коментара

  1. Elena каза:

    По-страшното при мен беше с „отровният“ шеф, чието отношение към мен беше меко казано ужасно. Живеех в постоянен стрес повече от 11 месеца. Така и не разбрах, защо толкова не ме харесваше този човек и защо изобщо ме нае на работа…Дълго време, след като напуснах, все още се стряскам на моменти. С „отровните“ хора единственият ми начин да се справя с тях като ги изолирам от себе си. Предпочитам да се махна, отколкото да си съсипвам нервната система.

  2. Евгени Евстратиев каза:

    Без да съм имал опит с „отровни“ шефове използвах тактиката използвана в статията.Резултата беше добър.Така или иначе моят съвет е ако не можете да се разберете с този човек напуснете фирмата. Ако останете рискувате и вие да се превърнете в такъв „отровен“ човек. За съжаление собствениците на фирмите държат такива хора на работа като тяхна маша.В крайна сметка вината е тяхна и нищо не можете да направите защото решенията са техни.

  3. Nelka каза:

    Плашещо е колко разпространено е това. Аз в момента се намирам в същата ситуация.
    С моя енергиен вампир бяхме на едно ниво в йерархията, като всеки беше специализиран в различни задачи. Моите са най- оплетени, свързани са с много неясен процес, без ясни правила, с много изключения, но въпреки всичко успявам да сърша работата си ефективно и да достигаме до резултатите, към които се стремим.
    Понеже дейността, с която се занимавам, е ново предизвикателство за фирмата, на мен много често ми се налагаше да обсъждам процеси с мениджмънта, и позицията ми беше малко по-различна от останалите на моето ниво, затова когато се делегираха задълженията за деня, аз фигурирах отделна таблица. Съответно, това предизвикваше огромна ревност за внимание у въпросната вампирка.
    Тя дойде по-късно от мен в отдела, но непрекъснато ходеше да пита за повишение, затова, когато се оториха позиции, повишиха нея. Аз много късно реагирах, защото не предвиждах, че толкова скоро ще има промени и размествания.
    Сега тя се опитва да ми бъде шеф, като вместо да си гледа нейните задължения, гледа в моята чинийка. Хем не разбира и ме пита кое как трябва да се направи, хем после ми разпорежда пред всички, все едно тя на мен даа акъл. Съответно сега непрекъснато трябва да съм нащрек и да следя събитията моята сфера, за да изпреваря нейното нареждане. Досещате се това колко е изнервящо, фрустриращо и изтощително.
    Но не мисля, че тази тактика – да се допитвам до нейното мнение, би сработила в моя случай. Защото процесите се разиват много бързо и шефовете гледат работата да е свършена, не гледат как, и просто ще приемат нея за човек – който да върви по пътеките, които аз съм утъпкала…
    Говорила съм с мениджмънта, че имам интерес да се развиам в моята област, и ми беше обещано да се дискутира евентуално повишение с тази дейност, което много би ми помогнало, но нищо не е сигурно засега.
    Засега просто се старая да продължавам да работя в същия дух и да не давам израз на напрежението, защото това еднага би се обърнало срещу мен. Но при положение, че пряката ми шефка толерира тази жена, ситуацията ми е изключително сложна.
    Не искам да си тръгвам с подвита опашка, но ако моите задължения бъдат делегирани на нея, дори и да ми предлагат повишение в друга област, аз просто ще си потърся работа в друга фирма.

  4. Майк Рам каза:

    Това с напускането е най-лесната работа. По-трудното е да успееш да се сработиш с такъв човек без да травмираш душата си и без да му позволяваш да изцеди енергията ти в гняв и безсилие.

    Опитай се да погледнеш на ситуацията отстрани, без да влагаш емоции и съм сигурен, че ще намериш решение.

  5. Да, за съжаление се случва твърде често. Аз бях в подобна ситуация в една безнес среда 10 години, с малка творческа командировка от 2 години по средата, тоест опитах се да избягам и се чуствах прекрасно.

    През това време те прецениха, че съм вършила много работа, някои неща във фирмата – и най-вече намирането на нови клиенти, започнаха да вървят страшно зле. Заради добрите ми резултати и начина, по който работя, бях поканена да се върна и аз, понеже обичах работата си, го направих.

    Страшна грешка, от която още си нося последиците. През следващите 4 години работех и постигах резултати ежедневно с толкова големи усилия и напрежение (още повече, че с връщането ме направиха шеф), че съм сигурна – този опит не си заслужаваше.

    Сега от няколко месеца съм на нова работа и се чуствам като нов, тоест старият човек.

    Моят съвет е – преценете дали в тази среда и с тези хора компромисните тактики биха дали резултат, желан за вас. Ако още отсега случаят ви се струва безнадежден – търсете си ново поприще.