Нова работа

Откакто вчера публикувах моите размисли върху статията на Steven M. Smith’s Full Time Pay for Half Time Work?, получих доста коментари, оспорващи авторовата и моята позиция по въпроса, а освен това и Pawel Brodzinski публикува неговата доста интересна гледна точка по този въпрос. Затова, реших да продължа темата и да предложа още малко “храна за размисъл”.

Първо, да започнем с това, че понятие “цяла заплата” не съществува. заплатата на всеки служител се договаря индивидуално, макар и в някакви рамки. Такава е днес практиката не само в България, но и в целия свят, надявам се. Времената на “развития социализъм”, когато всички хора получаваха еднакви заплати, са останали далече в миналото. Днес, в повечето софтуерни компании в България съотношението между най-ниската и най-високата заплата е между 1:2 и 1:3. Това означава, че е напълно нормално за пълен работен ден и 40-часова седмица един програмист да получава 1000 лева заплата, а друг - 2000 лева (примерно).

Защо се получава така? Ами, много просто. Защото се предполага, че един човек може да бъде по-квалифициран и по-продуктивен от друг. От книгите на Steve McConnell знаем, че разликата в производителността сред програмистите може да бъде даже 1:10, затова и приемаме за нормално разликата в заплатите да бъде между 1:2 и 1:3 (което според мене не е много справедливо, ако разликата в производителността е по-голяма). защо тогава е толкова трудно да приемем ситуация, в която заплатата на един човек е същата като заплатата на друг, но работното му време е два пъти по-кратко? За мене това е приемливо и логично, ако първият служител е два пъти (или повече) по-продуктивен от втория.

Друг важен момент, който повечето коментатори пропускат (особено Павел): никъде в оригиналната статия не е казано, че човекът, за когото говорим, е програмист. Оригиналната постановка е за служител с неизвестна специалност. Но дори и да приемем, че ситуацията се развива в областта на софтуерната разработка, има толкова други роли, които не изискват служителя да прекарва цялото си време в офиса: агенти по продажбите, бизнес анализатори, специалисти по внедряване и обучаване на крайния потребител, и т.н. По дефиниция, от тези хора се изисква да прекарват значително време при клиента, така че от тях не се очаква да стоят постоянно в офиса и тяхното отсъствие не наранява екипния дух. Служител като Албърт от дадения пример може чудесно да изпълнява една от тези роли и да бъде назначен на половин работен ден, стига да може да се справя с поставените му задачи.

Продължавам да вярвам, че ако сме достатъчно гъвкави в мисленето си, можем да постигнем по-добри резултати. Не трябва да робуваме на традициите, само защото са традиции и другите също ги следват. Трябва да ги използваме избирателно и да вземаме само онези, които могат да ни помогнат да постигнем целите си.