Енергийните вампири
Има хора, които те карат да се чувстваш изцеден след разговор с тебе. Някои са открито неприятни - Тодор Христов от Нова Визия е дал много добри примери тук - кавгаджии, злобари или просто цинични заядливци. Други - не чак толкова. В началото на разговора с тях не усещаш негативно настроение, но в края задължително се чувстваш като изцеден. Обзема те потиснатост, безсилие и понякога дори отчаяние. Езотериците ги наричат “енергийни вампири”, т.е. хора, които изсмукват твоите жизнени сили, за да се хранят с тях.
Такива хора се срещат често. Вярвам, че всеки е срещал такива хора и е страдал от общуването си с тях. Както казват старите хора, всяко стадо си има мърша. Аз бих могъл да назова примери почти във всяка фирма, в която съм работил. За съжаление, дори един такъв човек е способен да отрови живота на много и да разруши духа на колегиалност и разбирателство в офиса.
Повечето хора твърдят, че най-добрият подход към тях, е да ги игнорираш. Аз също съм го практикувал като решение и съм видял, че дава резултат. Това е като да поставиш мисловен щит между себе си и него, за да се предпазиш от духовните посегателства на енергийния вампир. Въпреки това се замислям: дали все пак няма начин да се преборим с тях? Имам предвид да ги променим и да ги превърнем в нормални хора. (Класическите анти-вампирски методи със забиването на дървен кол в сърцето, застрелване със сребърен куршум или отрязване на главата също вършат работа по принцип, но все пак целта не е да ги избиваме.)
В крайна сметка, те са по своему нещастни, вероятно страдат от психически проблеми и избиват комплексите си по този начин. Дали няма някакъв простичък подход (без да ги водим на психиатър), който да прилагаме в ежедневното си общуване с тях, за да направим живота си по-лесен?
Как мислите вие?
- Ключови думи: енергийни вампири, отровни колеги
- Категории: Лични, Работа в екип






June 1st, 2007 at 19:05
Привет, Майк!
Наистина съм правил опити да променя подобни хора, но с такъв резултат, който ми е напомнял за приказката “Не хвърляй камък в рядкото, ще те опръска.”
ВИНАГИ след това съм съжалявал.
June 2nd, 2007 at 09:30
Ами ти отчасти даваш отговор на въпроса
June 4th, 2007 at 13:35
Съветвам те да прочетеш книгите на Вадим Зеланд. На съм много сигурен как точно се казват на български, защото ги четох на руски. Има ги на спиралата. Там си е обяснено и явлението и начините за справяне с него. Ако нямаш време да четеш - пиши
June 4th, 2007 at 14:08
Много ти благодаря, Стояне! Ще ги потърся. Между другото, тази тема я има и при други автори, като Сергей Лазарев, например.
June 8th, 2007 at 07:53
Да, има го при Лазарев и все пак там нещата са поставени по друг начин. Лично на мен реалността, която описва Лазарев ми се вижда доста мрачна. Чел съм първите му седем книги. Един път се опитах да ги коментирам с руска журналистка, която пише на езотерични теми. Определението, което даде тя за книгите след седмата беше много образно “он хочет почесать голову через макушку”. Обяснено на български означава: “след седмата книга нататък Лазарев се опитва да почеше дясното ухо с лявата ръка над главата”
October 6th, 2007 at 23:04
В тези случаи това което правя е да отвръщам с позитивизъм.
Любов и само любов.Единствено доброто чувство е оръжието с което се побеждава .
Имала съм такива примери и ми беше адски трудно .
Добър начин е когато предварително се потготвим за срещата си с тях.Аз си ги визуализирам като си ги представям в добра светлина и как дори ги прегръщам.Как си стискаме ръцете дружески.
Нека не забравямече каквато енергия излъчваме към околните такава ни се връща и на нас.
Поздрав!