Loading ...Още една дума, която ме накара да се замисля: “началник”. Поводът беше, една книга, която наскоро прочетох, превод от американски, в която на много места се употребяваше думата “началник”, явно като превод на думата “manager”. Вижте целия пост в моя личен блог - The man on the silver mountain.
Днес под това заглавие беше поместена една забележителна статия в електронното издание на вестник “Сега”. Безпорно е, че времената напоследък сериозно се промениха и че все повече се приближаваме до ситуация, в която работата ще бъде повече от кандидатите. Понеже моите лични наблюдения са в областта на софтуерното производство, мисля, че там вече сме стигнали до това дередже, което създава сериозни проблеми пред работодателите.
В статията авторката Мария Колчагова е поместила много куриозни случки от различни интервюта и основателно поставя въпроса: “Накъде е тръгнало това поколение?”. Това, обаче, ме кара да се замисля над няколко неща, които са пропуснати в тази статия, а не съм ги срещал и на други места.
Първият факт е, че започваме да наблюдаваме поредния конфликт между поколенията, този път по отношение на трудовите ценности. Възгласи от рода: “Младите днес не са като нас едно време” говорят, че има разминаване между насаденото мислене на по-възрастното поколение работещи и младите хора, които тепърва навлизат в “истинския живот”. Моите лични наблюдения са, че младите искат да изживеят живота си по-бързо, по-динамично, по-пълноцено и то сега. Перспективата да работиш 15-20 години, за да събереш пари за дом и семейство им изглежда ужасяваща. Търпението, на което нашите родители се опитваха да ни научат, за нашите деца е неприемливо. Поговорката “Никой не е станал милионер от заплата” все по-често изплува в техните разговори.
Във времената на “развития социализъм” непрекъснато ни внушаваха колко е ужасно да си капиталист-експлоататор (т.е. работодател) и колко е доблестно да си наемен работник. Сега времената са други, но посланието, което получаваме от родителите си, от училището и университета е все същото. Само че младите хора не го приемат. За съжаление, все още никой не ги учи на предприемчивост и затова поне на мене ми се струва, че са малко неориентирани с какво точно искат да се занимават и как да си изкарват парите, но определено “бачкането за едната заплата” не ги кефи.
Вторият важен факт, който продължава да се игнорира от обществото е, че трудовият договор е двустранен. Това е сделка, в която всяка една от страните предлага нещо и очаква нещо друго в замяна при условията на взаимна изгода. В масовото обществено съзнание, обаче, все още битува мита от времената на дивия капитализъм от 19-ти век, че работникът, постоянно заплашван от призрака на безработицата, е отчаян и готов на всичко, за да си намери каквато и да е работа, само и само да си гарантира някакви приходи, а работодателят е благодетеля, който го спасява от гладна смърт.
Не отричам, че безработицата е важен и необходим фактор за регулиране на пазара на труда, напротив - липсата й в някои отрасли се усеща болезнено и доведе до все по-силни изкривявания на пазара на труда. Заедно с това, обаче, смятам, че отношенията между работник и работодател отдавна не са от типа “болен и доктор”, въпреки че много шефове и HR мениджъри продължават да се държат по този начин. Днес времената са такива, че кандидатът може да си избира в коя фирма иска да работи и презрително-надменното отношение, което демонстрират мнозинството работодатели определено не работи в тяхна полза. Да не говорим, че в някои сектори отдавна няма безработица и да заплашваш служителя с уволнение е като да плашиш куче с кренвирш.
Накрая стигаме и до сакралния въпрос: Какво да се прави?
Според мене, младите хора трябва да бъдат възпитавани повече в креативен и предприемачески дух. Когато им се предлага работа, тя трябва да бъде представяна като интересна и привлекателна. Те трябва да бъдат запалени и желаещи да работят в нашата фирма. На интервюто работодателят трябва да демонстрира отношение на равноправие и партньорство. Кандидатът трябва да се чувства едновременно желан и отговорен за бъдещето на компанията. И най-важното - максимална откровеност. Всички условия на работа, всички клаузи в договора, всяка възможност за развитие и всички аспекти на заплащането трябва да бъдат поставени на масата и обсъдени. Само с открити карти могат да се спечелят и задържат лоялни на фирмата служители.
Разбира се, темата е огромна и не може да се разчепка в един единствен пост. Ще се радвам, ако е важна и за вас и напишете коментари по нея. Промяната на отношението между работници и работодатели не е работа на един човек или на една фирма. За това е необходимо по-широко обществено обсъждане и естествено - много време. Въпреки това, предвид динамиката, с която се променя света, се надявам, че промяната ще настъпи скоро и че ще бъде в положителна посока.
Пенелопи Трънк е публикувала една много интересна стаия - 10 начина да накараш колегите в офиса да те намразят, където представя един доста шарен списък от начини да бъдеш гадняр. Заслужава си да се прочете. Моят фаворит “Да бъдеш обсебен от работата си” (Being obsessed with your workload), което може да се перифразира на “Да се правиш на много важен и много зает”.
Не знам дали това е въпрос на култура или възпитание, но когато за първи път се сблъсках с подобно поведение, бях шокиран. Преди това бях работил в някои малки софтуерни фирми и това беше първата ми среща с “корпоративната култура”. По онова време, фирмата, в която попаднах, се славеше като най-голямата софтуерна фирма в България. Беше формално американска собственост и се рекламираше като първата фирма, работеща “по американски”. Моята случка беше доста обикновена: бях програмист и имах един технически проблем, който не можех да реша сам, а и в интернет не можах да намеря полезна информация. Имах нужда от помощ и се обърнах към един от по-старшите колеги, известен като “голям експерт”. Той ми отговори така: “Моята работа е много важна, а твоята не е. Така че не мога да си губя времето да се занимавам с твоите проблеми.”
Никога преди това не бях срещал подобно отношение и бях направо шашардисан. По-късно, в същата фирма, а и на други места видях много подобни примери и започнах да разбирам, че това е част от т. нар. “корпоративна култура”. Преди това не бях виждал хора да работят със слушалки на ушите, например, а сега ги виждам навсякъде. Разбрах, че хората, заети с интелектуална дейност (като програмистите например) имат нужда от усамотение и концентрация. Разбрах, че не трябва да бъдат прекъсвани често, защото техният мисловен процес не може лесно да бъде възстановен и всяко разсейване им отнема доста време след това, за да се концентрират обратно. Обаче все още не мога да разбера какъв задник трябва да си, за да не искаш да помогнеш на колегата си?
Сега работя в друга фирма и съм мениджър, но си имам и мой шеф - американец. (Това е доста условно казано, защото е първо поколение емигрант, но пък притежава зелена карта!) Той е пряк началник на четирима мениджъри като мене и много често не само не ми отговаря на имейлите, ами понякога даже не ги и чете, обяснявайки, че е толкова зает с работа, че не му остава време за това. Продължавам да недоумявам: ако си мениджър и нямаш време да менажираш собствените си (четирима!) преки подчинени, защото си претоварен с работа, що за работа ще да е това?
Ще се радвам да разбера и вашето мнение по тази тема.
Има хора, които те карат да се чувстваш изцеден след разговор с тебе. Някои са открито неприятни - Тодор Христов от Нова Визия е дал много добри примери тук - кавгаджии, злобари или просто цинични заядливци. Други - не чак толкова. В началото на разговора с тях не усещаш негативно настроение, но в края задължително се чувстваш като изцеден. Обзема те потиснатост, безсилие и понякога дори отчаяние. Езотериците ги наричат “енергийни вампири”, т.е. хора, които изсмукват твоите жизнени сили, за да се хранят с тях.
Такива хора се срещат често. Вярвам, че всеки е срещал такива хора и е страдал от общуването си с тях. Както казват старите хора, всяко стадо си има мърша. Аз бих могъл да назова примери почти във всяка фирма, в която съм работил. За съжаление, дори един такъв човек е способен да отрови живота на много и да разруши духа на колегиалност и разбирателство в офиса.
Повечето хора твърдят, че най-добрият подход към тях, е да ги игнорираш. Аз също съм го практикувал като решение и съм видял, че дава резултат. Това е като да поставиш мисловен щит между себе си и него, за да се предпазиш от духовните посегателства на енергийния вампир. Въпреки това се замислям: дали все пак няма начин да се преборим с тях? Имам предвид да ги променим и да ги превърнем в нормални хора. (Класическите анти-вампирски методи със забиването на дървен кол в сърцето, застрелване със сребърен куршум или отрязване на главата също вършат работа по принцип, но все пак целта не е да ги избиваме.)
В крайна сметка, те са по своему нещастни, вероятно страдат от психически проблеми и избиват комплексите си по този начин. Дали няма някакъв простичък подход (без да ги водим на психиатър), който да прилагаме в ежедневното си общуване с тях, за да направим живота си по-лесен?
Как мислите вие?
