Нова работа

Ровейки се в блога на Нова визия, прочетох един пост, който се казва Заплахата е по-силна от изпълнението и това ме наведе на размисъл за заплахата въобще като форма на мотивация в инструментариума на съвременните мениджъри. Странното е, че този метод никъде не се препоръчва в дебелите книги, но все още масово се практикува, при това не само у нас.

Заплахата може да бъде изказана както директно (”Ако не се справиш с тази работа, можеш да почнеш да си търсиш друга”), така и по-завоалирано (”В нашата фирма работят най-добрите служители на света. Който не може да се справя с проблемите, значи не е достоен да работи за нас.”). И в двата случая ефектът от нея е състояние на напрежение и страх у служителя, което води до все по-некачествена работа или слаба производителност. Мисълта, че можеш да бъдеш уволнен или наказан по някакъв друг начин блокира нормалния мисловен процес и поставя заплашения човек в състояние на постоянен стрес, което може да доведе и до сериозни здравословни проблеми.

В крайна сметка, заплахата никога не постига мотивиращ ефект, а точно наопаки - сериозно те демотивира, че даже и разболява. Моите лични наблюдения говорят, че този метод се практикува от хора, които по принцип имат проблеми с общуването, а и освен това им липсват елементарни управленски знания и умения. Много често до този метод прибягват хора, водени от желанието да управляват работния процес във фирмата по аналогия с процеса в армията.

Какво да се направи в този случай? Науката казва, че трябва да се седне на една маса с въпросния мениджър (или даже и с неговия началник) и да се обсъдят конкретни и ясни цели, които служителят трябва да следва, начините на измерване на тези цели, както и начините за поощрение и наказание, които са общоприети във фирмата.

Това всичко звучи много разумно на теория, но на практика, ако ти се падне такъв фелдфебел за шеф, той ще продължи да те тормози и заплахата, дори и неизказана, ще продължи да виси във въздуха. Затова, моето предложение е: махай се колкото може по-скоро! Рано или късно, конфликтът ще завърши с нечие уволнение, най-вероятно твоето, защото на шефа вярват повече, но цената, която ще си платил - разбитите нерви и разклатеното здраве - не си заслужава тормоза. По-добре е веднага да напуснеш, отколкото да живееш в притеснение и страх и накрая пак да напуснеш или да бъдеш уволнен.

Казвам се Майк Рам. В дългата си и разнообразна кариера досега съм се занимавал с какво ли не. Основният ми бизнес днес е свързан с управление на хора и проекти, с писане на софтуер, с лекции и консултации. Но опита и знанията, които използвам днес съм ги трупал в продължение на повече от двайсет години и близо двадесет фирми малко или много свързани с информационни технологии и разработка на софтуер.

Работил съм както с българи, така и с много чужденци - американци, гърци, германци, французи, австрийци и виетнамци. Бил съм момче за всичко, програмист, шеф на проект, шеф на фирма. Бил съм наемен работник, бил съм и собственик. Приятелите ми вече не ме питат “Как си?”, а “Къде работиш днес?”.

Е, днес вече работя за себе си, но смятам, че знанията и опитът, който съм придобил в множеството фирми, през които съм минал, са безценни и затова реших да ги споделя тук с вас.

Този блог не е просто дъска с обяви за работа или съвети как да си напишете по-атрактивно CV. Тук ще говорим и за това как да си намерим най-подходящата за нас работа, и за това как да се разделим с предишната. За това как да се научим да се сработваме с колегите и началниците, как да извлечем максимална полза от пребиваването си в една фирма и най-вече как да превърнем работата в удоволствие. Защото само тогава човек се чувства щастлив и пълноценен.

Гай Кавазаки е поместил в блога си едно интересно интервю с Пенелопи Трънк за 9-те мита на работното място. Тя наскоро беше публикувала една подобна статия в блога си в Yahoo! Finance - “Най-лошите съвети за кариерата, които родителите могат да ни дадат”, която предизвика вълна от гневни коментари от възмутени и обидени родители.

Нейните съвети определено имат радикален привкус, но по-възрастните хора в Щатите масово ги възприемат като ерес, особено твърдението, че не си струва да се пилеят пари и време за висше образование. От друга страна, аргументите й са смислени и заслужават внимание. Макар и на моменти спорни, вярвам, че много скоро отношението на хората към работата и личния живот ще се промени в посоката, която тя предвижда.

Самият аз имам някои резерви, особено ако се погледне от културна гледна точка - ние в България имаме по-различни виждания за семейството от американците и съвета да живееш с родителите си докато си намериш добра работа ще се възприеме доста по-различно, отколкото в Америка. Аз съм напуснал семемйството на родителите си веднага след като навърших пълнолетие и оттогава градя живота си сам. Смятам, че това е много важно и правилно решение в живота на човека и по същия начин съветвам децата си, въпреки че като родител ще ми е много мъчно да се разделя с тях.

Все пак темата е за кариерата и интервюто с Кавазаки е по-стройно и там тя руши по-различни митове. Моите най-силни пристрастия са към т.2 за честата смяна на работата. У нас това също се смята за голяма грешка и голям минус в кариерата, но нейните аргументи, че това е начина най-бързо да развиеш както професионалните си умения и опит, така и кариерата си (и заплатата си!) са напълно валидни и аз също го признавам от личен опит. Смяната на работата за някои хора означава, че си търсеща личност и че мястото, което заемаш в момента не може да ти предложи добри възможности за развитие.

Т.8 е класика - работи повече и ще успееш. Аз вече писах по тази тема, но аргументите на Пенелопи също си заслужават вниманието. Не е важно колко работиш, важно е да даваш резултат и да го покажеш, така че другите да го знаят. Все пак, работим за себе си, нали?

Забелязвам, че напоследък в Щатите започва сериозно да се поставя под съмнение класическата максима “работи повече, за да спечелиш повече”. Напротив, интелигентните хора започват да разбират, че работохолизмът унищожава психическото и физическото ти здраве, че рабиването на семейството не може да се компенсира с никакви материални стимули и че в крайна сметка човек живее, за да е щастлив, а не за да работи. Ето една страхотна статия от Памела Слим, в която се развива отново тази идея.

Досега в повечето книги по темата “Как да успеем в живота” основният съвет беше “работи повече, ставай по-рано, отиди на работа по-рано, не ползвай почивки, покажи на шефовете, че си най-работливия и ще почнеш да печелиш повече”. Само че на каква цена? А не може ли да работим по-малко, но по-ефективно, по умно и пак да печелим повече? Може. Но трябва да спреш и да помислиш как. Ако изхабяваш всичкото си време и енергия през деня просто няма как да стане.