Нова работа

Колегата Тодор Христов от блога Нова визия е публикувал анкета за проучване на най-важните фактори, които влияят на нашето удовлетворение от работата. В нея са изброени 13 фактора, като кариерно развитие, признание от началството, заплащане, автономност, възможности за обучение и пр., а вие можете да добавите и един допълнителен от себе си.

Споделете своето мнение в анкетата, за можем да направим един обстоен анализ на факторите, които носят удовлетворение от труда, поне сред хората, активно ползващи интернет.

Ако харесвате статиите в този блог и се интересувате от тематиката, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS feed или по имейл.

Не, аз не си търся работа, но все по-често получавам съобщения с такова съдържание. Даже още по-лошо – на шльокавица: “Tasq si rabota”. Нима някой наистина вярва, че след като получа такова писмо, ще му се обадя възторжено и веднага ще му предложа работа?!

Първо, в този блог има стотици статии, обясняващи как трябва да подходим, когато си търсим работа, но всички се обединяват под една теза: търсенето на работа е също работа и само онзи който се потруди, ще успее да си намери най-подходящата работа.

Второ, за да успееш да спечелиш потенциалния работодател, трябва да покажеш с какво си ценен за него и с какво си по-различен от всички останали кандидати. Хвърляйки един безличен имейл с единствено съдържание “търся си работа” във вентилатора, с нищо не те отличава от масата безлични и лишени от амбиция хора, които на практика само се оплакват, изтъквайки този факт. (Или се хвалят с това?)

Продължи към пълния текст »

Нашият читател О.С. ни изпрати следното писмо, в което повдига въпроса какво да се прави в ситуация, когато конкурентна фирма ни отправи предложение за работа при тях.

Обадиха ми се от една конкурентна компания с оферта, която, разбира се, бе по-добра от тази на настоящата ми компания. И моята чуденка е как точно е редно да се реагира в случая? Мненията, които понасъбрах, са доста противоречиви.

Ясно е, че за да ме привлекат на своя страна, трябва да ми направят по-добра икономическа оферта (като за начало). А освен това на мен ми подобряват и други фактори: обучение (английски, виртуални сървъри) възможност за издигане в йерархията, по-удобно работно време.

Обаче не мога да реша как точно да уредя нещата, защото знам, че фирмата, която ми плаща в момента, ще иска да ме задържи (с цел да остана или по-скоро да не ме имат другите, защото ако си отида от моята компания, тя да кажем, че ще загуби една точка спрямо конкурентната, но ако другата ме наеме, вече разликата ще е стопена с 2 точки).

Продължи към пълния текст »

Впечатлението от първата среща оставя най-трайни следи в хората, с които контактувате. Интервюто за работа не прави изключение от това правило, затова и първото впечатление, което оставяте при явяването си на интервю, до голяма степен определя дали ще успеете да получите желаната работа.

Първото впечатление е сума от всички сигнали, които подавате – вербална комуникация, външен вид, жестове, поведение, точност, доказателство за интерес и подготовка.

Точността

Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че закъснението за интервю веднага бележи черна точка в досието ви. Това е съвет, който ще срещнете навсякъде. Все пак, ако се наложи да закъснеете, обадете се на човека, с когото имате среща и го предупредете колкото може по-рано.

Идването много по-рано също не е много добра идея, защото показва нетърпение или дори отчаяние от ваша страна. Ако се случи така, че да пристигнете на мястото на срещата значително по-рано, по-добре се разходете наоколо и елате отново 10-15 минути преди часа на срещата.

Важно е и да имате усет за изтеклото време и да разберете кога интервюто е свършило. Наложи ли се да ви напомнят, че срещата е приключила и да ви подканят да си тръгнете, значи шансът ви чувствително е намалял.
Продължи към пълния текст »

Социалните мрежи набират все по-голяма популярност и това насочва интереса и на работодателите към тях. Поради своята професионална насоченост, LinkedIn се е превърнала в тяхна предпочитана платформа за търсене и проучване на кандидати за работа.

Едно изследване сред работодатели в САЩ показва, че:

• 68% от анкетираните работодатели активно използват социални мрежи за намиране на служители;
• от тях 95% ползват LinkedIn, 59% ползват Facebook и 42% – Twitter;
• 66% твърдят, че по този начин са успели да намерят и назначат търсените хора;
• при проучването на кандидатите, отново най-предпочитан източник на информация е LinkedIn, който се ползва от 76% от работодателите, а на второ място са интернет търсачките с 67%.

Продължи към пълния текст »

Това твърди Капка Стойкова, озаглавявайки така своя блог, посветен на намирането на нова работа, тактики за кандидатстване и полезни кариерни съвети. В нейния блог можете да намерите не само полезни практически съвети за това как да оформите CV-то си и какво да сложите или да не сложите в него, но и много ободряващи мисли за създаване на позитивно настроение и увереност в собствените умения, които са задължителни фактори за успешно намиране на работа.

Днес постоянно говорим за криза, случват се неприятности като закриване на дейности и фирми и масови съкращения, но в лицето на Капка можете да намерите един истински приятел – човек, който ще разбере вашия проблем и ще намери точните думи да ви вдъхне кураж и да ви насочи по пътя към успешната себереализация в професионалното поприще.

Продължи към пълния текст »

Какво ще направите, ако приятел ви помоли за помощ в намирането на работа?

Ще го препоръчате ли на своя шеф? Ще го свържете ли с други познати, за които знаете, че търсят подобен кандидат? Или пък нищо няма да направите?

В блога на Кариери.бг ни съветват да се въздържаме от помощ, защото може и да пострадаме от собствената си доброта. Поне така са казали “специалистите” от New York Times. Аргументите са, че ако препоръчате неподходящ кандидат, ще пострада репутацията ви, а ако подобни молби зачестят, ще отнемат толкова много от времето ви, че няма да можете да си вършите основната работа, за която ви плащат.

Макар и да има някаква логика в тези думи, на мен ми звучат прекалено несериозно.

Колко приятели имате? Ама истински? Сто? Двеста? Хиляда?

Едва ли. Като си сложите ръка на сърцето, едва ли има повече от десетина човека, на които истински държите и които бихте нарекли свои приятели. И едва ли всичките точно по едно и също време ще останат без работа и ще се нахвърлят върху вас да ви тормозят да им помогнете.

Продължи към пълния текст »

Кризата, та кризата. Какво още има да се говори за нея? Сигурно на мнозина от вас е омръзнало да слушат за нея и въпреки това отвсякъде продължават да ни заплашват с нея. Медиите тръбят, че трябва да се страхуваме, да се снишим, да си намерим укритие, да затворим очи да и да изчакаме страшния удар, който все още не е настъпил. Звучи като предупреждение за цунами, нали?

Не знам колко е страшна кризата реално, но определено паниката около нея продължава да се разраства и да нанася щети. Един от видимите резултати от тази паника, който засяга много хора, е вълната от съкращения, която масово се извършва почти във всяка фирма. И понеже всичко това се случва под влияние повече на емоцията, отколкото на здравия разум, фирмите извършват куп глупости, които още повече влошават положението. Това ще се опитам да разгледам в тази поредица от статии.

Защо въобще се налагат съкращения?

Отговорът е в така наречения “мениджмънт чрез счетоводство”. Големите началници гледат едни обобщени финансови отчети и решават, че за да оцелее фирмата, трябва да се намалят разходите с 6%. Как да стане това? Ами по най-простия начин – съкращават се 6% от персонала.

Тук има няколко погрешни стъпки, които се извършват в повечето фирми (особено в големите корпорации) и които повечето мениджъри въобще не осъзнават като грешки.

Продължи към пълния текст »

Напоследък не пиша много в блога. Всъщност, по-редовните читатели вероятно са забелязали, че не съм писал от цели два месеца. Това не е “писателски блокаж” или “блогърска криза”, а някаква форма на трансформация, която преживявам в момента – духовна и професионална – и тя ме кара да преосмисля отново всичко, което правя – и в блоговете, и в бизнеса.

Задавам си твърде много въпроси, а отговорите идват трудно и бавно. Искам всичко, което правя, да бъде стойностно за хората – да носи полза за техния живот и работа. А това не е лесно в заобикалящото ни море от информация (и дезинформация).

Това наложи и паузата в блогването. Това, което пиша, трябва да бъде важно и ценно за читателите. Иначе няма смисъл. Ако просто преписвам информация от другаде, ако повтарям идеите на други хора – с какво точно допринасям аз за вашия успех?

Не е лесно да бъдеш оригинален и гениален. Почти всяко нещо, за което се сети човек, вече е описано и разказано някъде другаде. Тогава какъв е пътя?

Продължи към пълния текст »

Когато пишем своята автобиография или мотивационно писмо, често сме изкушени да преувеличим някои факти, за да се поставим в по-добра светлина, или пък да скрием други, които биха ни злепоставили пред евентуалния работодател. Това може и да донесе някакъв успех в краткосрочен план, но по принцип е лоша стратегия в дългосрочен план, защото истината винаги излиза наяве и ако сме я изкривили и представили по друг начин, късметът ще ни изневери.

В едно проучване, проведено от сайта CareerBuilder.com само 8% от анкетираните са си признали, че са “послъгвали” в CV-то си, докато близо половината от анкетираните HR мениджъри отговарят, че са хващали кандидати в лъжа. Истината е, че HR специалистите са много добри в това отношение и ако не в самото резюме, то на интервюто със сигурност ще успеят да разкрият скритата от вас истина и това директно ще ви лиши от възможността да работите в тяхната компания.

60% от анкетираните работодатели в същото проучване са отговорили, че ако открият измама, дисквалифицират кандидата без да се замислят.

Продължи към пълния текст »