Нова работа

Това твърди Капка Стойкова, озаглавявайки така своя блог, посветен на намирането на нова работа, тактики за кандидатстване и полезни кариерни съвети. В нейния блог можете да намерите не само полезни практически съвети за това как да оформите CV-то си и какво да сложите или да не сложите в него, но и много ободряващи мисли за създаване на позитивно настроение и увереност в собствените умения, които са задължителни фактори за успешно намиране на работа.

Днес постоянно говорим за криза, случват се неприятности като закриване на дейности и фирми и масови съкращения, но в лицето на Капка можете да намерите един истински приятел – човек, който ще разбере вашия проблем и ще намери точните думи да ви вдъхне кураж и да ви насочи по пътя към успешната себереализация в професионалното поприще.

Продължи към пълния текст »

Какво ще направите, ако приятел ви помоли за помощ в намирането на работа?

Ще го препоръчате ли на своя шеф? Ще го свържете ли с други познати, за които знаете, че търсят подобен кандидат? Или пък нищо няма да направите?

В блога на Кариери.бг ни съветват да се въздържаме от помощ, защото може и да пострадаме от собствената си доброта. Поне така са казали “специалистите” от New York Times. Аргументите са, че ако препоръчате неподходящ кандидат, ще пострада репутацията ви, а ако подобни молби зачестят, ще отнемат толкова много от времето ви, че няма да можете да си вършите основната работа, за която ви плащат.

Макар и да има някаква логика в тези думи, на мен ми звучат прекалено несериозно.

Колко приятели имате? Ама истински? Сто? Двеста? Хиляда?

Едва ли. Като си сложите ръка на сърцето, едва ли има повече от десетина човека, на които истински държите и които бихте нарекли свои приятели. И едва ли всичките точно по едно и също време ще останат без работа и ще се нахвърлят върху вас да ви тормозят да им помогнете.

Продължи към пълния текст »

Кризата, та кризата. Какво още има да се говори за нея? Сигурно на мнозина от вас е омръзнало да слушат за нея и въпреки това отвсякъде продължават да ни заплашват с нея. Медиите тръбят, че трябва да се страхуваме, да се снишим, да си намерим укритие, да затворим очи да и да изчакаме страшния удар, който все още не е настъпил. Звучи като предупреждение за цунами, нали?

Не знам колко е страшна кризата реално, но определено паниката около нея продължава да се разраства и да нанася щети. Един от видимите резултати от тази паника, който засяга много хора, е вълната от съкращения, която масово се извършва почти във всяка фирма. И понеже всичко това се случва под влияние повече на емоцията, отколкото на здравия разум, фирмите извършват куп глупости, които още повече влошават положението. Това ще се опитам да разгледам в тази поредица от статии.

Защо въобще се налагат съкращения?

Отговорът е в така наречения “мениджмънт чрез счетоводство”. Големите началници гледат едни обобщени финансови отчети и решават, че за да оцелее фирмата, трябва да се намалят разходите с 6%. Как да стане това? Ами по най-простия начин – съкращават се 6% от персонала.

Тук има няколко погрешни стъпки, които се извършват в повечето фирми (особено в големите корпорации) и които повечето мениджъри въобще не осъзнават като грешки.

Продължи към пълния текст »

Напоследък не пиша много в блога. Всъщност, по-редовните читатели вероятно са забелязали, че не съм писал от цели два месеца. Това не е “писателски блокаж” или “блогърска криза”, а някаква форма на трансформация, която преживявам в момента – духовна и професионална – и тя ме кара да преосмисля отново всичко, което правя – и в блоговете, и в бизнеса.

Задавам си твърде много въпроси, а отговорите идват трудно и бавно. Искам всичко, което правя, да бъде стойностно за хората – да носи полза за техния живот и работа. А това не е лесно в заобикалящото ни море от информация (и дезинформация).

Това наложи и паузата в блогването. Това, което пиша, трябва да бъде важно и ценно за читателите. Иначе няма смисъл. Ако просто преписвам информация от другаде, ако повтарям идеите на други хора – с какво точно допринасям аз за вашия успех?

Не е лесно да бъдеш оригинален и гениален. Почти всяко нещо, за което се сети човек, вече е описано и разказано някъде другаде. Тогава какъв е пътя?

Продължи към пълния текст »

Когато пишем своята автобиография или мотивационно писмо, често сме изкушени да преувеличим някои факти, за да се поставим в по-добра светлина, или пък да скрием други, които биха ни злепоставили пред евентуалния работодател. Това може и да донесе някакъв успех в краткосрочен план, но по принцип е лоша стратегия в дългосрочен план, защото истината винаги излиза наяве и ако сме я изкривили и представили по друг начин, късметът ще ни изневери.

В едно проучване, проведено от сайта CareerBuilder.com само 8% от анкетираните са си признали, че са “послъгвали” в CV-то си, докато близо половината от анкетираните HR мениджъри отговарят, че са хващали кандидати в лъжа. Истината е, че HR специалистите са много добри в това отношение и ако не в самото резюме, то на интервюто със сигурност ще успеят да разкрият скритата от вас истина и това директно ще ви лиши от възможността да работите в тяхната компания.

60% от анкетираните работодатели в същото проучване са отговорили, че ако открият измама, дисквалифицират кандидата без да се замислят.

Продължи към пълния текст »

Въпросът дали бихте работили с приятел се оказа интересен за повечето читатели на Нова работа и участниците в анкетата бяха много – гласувалите са 1755 души! Това ме накара да я оставя активна по-дълго време, за да дам възможност на повече хора да споделят своето мнение.

Интересното е, че по различно време различни отговори бяха предпочитани – нямаше доминиращ вариант. Настоящото крайно класиране се оформи едва преди няколко седмици. Резултатите са интересни – хората, които приемат идеята да работят с приятел, и тези, които я отхвърлят, са почти наравно. Ето точните отговори на въпроса “Бихте ли работили с приятел?“:

1. Не, защото ще си развалим приятелството (30.0%, 535 гласа)
2. Да, ако ми е колега, за да си прекарваме весело (27.0%, 467 гласа)
3. Зависи от приятеля (26.0%, 454 гласа)
4. Да, без коментар (14.0%, 245 гласа)
5. Не, без коментар (6.0%, 106 гласа)
6. Да, ако ми е подчинен, за да разчитам повече на него (5.0%, 86 гласа)
7. Да, ако ми е шеф, за да ми е по-лека работата (4.0%, 64 гласа)
8. Не мога да отговоря (2.0%, 30 гласа)

Отговорите определено имат нужда от коментар. Най-популярният отговор определено показва, че мнозинството от читателите се притесняват да работят с приятел, защото това би противопоставило личния (приятелския) интерес на служебния. И за да не загубят приятелството си, предпочитат да работят с хора, които не са им особено близки.

Излиза, че за тези хора работата създава някакви антагонистични отношения, непреодолими конфликти, които дори силата на едно приятелство не може да разреши, и затова то трябва да бъде предпазено от подобен риск. Дали е така?

Продължи към пълния текст »

Когато човек изпадне в ситуация да си търси нова работа, едно от първите неща, с които се захваща, е да прегледа обявите за работа. Само още след първите няколко прочетени, започват да ви се натрапват някои фрази, които се повтарят почти навсякъде. Започвате да се питате дали авторите им наистина не могат да измислят нещо оригинално или пък в тях има някакво скрито послание? Истината е, че в тези текстове са закодирани съобщения, които не са особено приятни, за да бъдат обявени в прав текст. За щастие, тайната е вече разкрита и с удоволствие я споделяме с вас. Вижте как трябва да се тълкуват най-често срещаните текстове в обявите за работа:

Конкурентно заплащане
- Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по-малко от нашите конкуренти.

Присъединете се към нашата динамична компания
- Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сами.

Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора
- … които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.

Продължи към пълния текст »

В някои страни да се преместиш в друг град заради работата е нещо нормално. Американците постоянно бродят от щат в щат, примамени от поредното предложение за по-интересна или по-добре платена работа. Ние, българите сме много по-консервативни и по-привързани към родното си място, но днес, когато всички говорят за кризата и когато в някои сектори и в някои населени места безработицата започва чувствително да се увеличава, дори и за нас, този въпрос изниква с ново, актуално значение.

Аз дойдох в София, за да следвам, но имах ясната амбиция да продължа да живея и работя в столицата заради по-големите възможности за професионална реализация, които големият град предлага. Разбира се, в това няма особен героизъм, защото точно възрастта около 20 години е най-подходящата за измъкване от родителската опека и поемане по свой собствен житейски и трудов път.

Много по-сложно стои въпросът за преместването, когато човек има семейство и деца. Дали си струва всички да пожертват своята “кариера” – работата на съпругата (съпруга) и училището на децата – и да напуснат апартамента, купен с ипотечен кредит, на който му остават още 10 години, за да бъде изплатен докрай? Или е по-добре временно да се разделим със семейството си и да се виждаме само през уикендите?

Тежка дилема.

Продължи към пълния текст »

Материалите, които публикуваме в блога “Нова работа”, става все по-популярни и предизвикват интереса и на други медии. Слушателите на предаването “Хоризонт до обед” на програма “Хоризонт” на БНР станаха новата аудитория на блога и водещата Нина Колева ме покани на втори разговор миналата седмица в радиото.

Той се състоя на 4-ти март, първия работен ден след голямата празнична почивка, и този път беше по-дълъг и по-разнообразен като теми, които засегнахме. С известна гордост отбелязвам, че и аз се държах значително по-уверено от първия път и резултатът е много по-добър.

Основната тема беше кризата. Дали съкращенията, които се провеждат в някои фирми или дори само заплахите от съкращения са наистина продиктувани от финансовата криза, или някои мениджъри се възползват от нея като повод да си разчистят сметките с неудобни колеги и служители? Лесно ли е да се намери работа, когато повечето фирми са спрели да назначават нови хора, а някои даже провеждат съкращения? Друг е въпросът, че в такава ситуация, затваряйки се в “кръгова отбрана”, болшинството фирми губят шанса да открият и назначат онези качествени служители, които биха помогнали на фирмата по-лесно да се измъкне от кризата.

Продължи към пълния текст »

Проверяването на кандидатите за работа през интернет търсачките вече се е превърнало в масова практика. Това поставя все по-остро въпроса за представянето на вашия личен образ в интернет или вашата лична марка.

Големият маркетинг гуру Сет Годин ни дава няколко реални примера от живота, в които резултатите от проучването на кандидатите за работа през търсачката на Google са повлияли съществено за вземането на решението за тяхното назначаване.

Негов приятел пуснал обява за иконом. В резултат получил известно количество резюмета, но три от тях подбрал като най-подходящи. След това пуснал имената на всеки един от тримата кандидати в Google.

Първото търсене върнало страница в MySpace. Там работодателят открил снимка на кандидата, на която той наливал в гърлото си бира с фуния, а в графата “хобита” първият запис бил “яки запои“.

Продължи към пълния текст »